Великотърновският цигулар Дарин Върбанов от 10 г. управлява собствено музикално училище в Сингапур. В него се обучават около 100 деца, а преподавателите са само българи, предимно възпитаници на Софийската консерватория. Една от колежките им е завършила университета “Джон Хопкинс” в Балтимор. Първоначално школата е работила като частно студио, а по-късно се превръща в училище. Критерият за това е в него да преподава повече от един учител. В момента при българина работят четирима души, а понякога са преподавали шестима педагози, съобразно броя на учениците. “От 10 г. почти не съм променял учителския състав. Смятам, че преподавателите са много важна част от музикалното образование и исках да дам възможност на определени педагози, които намирам за стойностни”, разказва Върбанов. Според него през последните 20 г. образованието в България почти е претърпяло корабокрушение. “Никой не го интересува какво ще се случи след време. А в Сингапур мислят и планират отсега за 2050 г.”, разказва Дарин Върбанов. “По мое време обучението по музика беше много качествено. Преподавателите имаха високи изисквания както към самите себе си, така и към обучаващите се. Конкуренцията между учениците беше изключително различна от това, което се случва сега. Мотивацията постепенно изчезна. Преди използвахме всеки един свободен момент да свирим, за да се самоусъвършенстваме и да сме по-добри от другите. Сега това желание просто го няма. Далеч съм от мисълта, че образованието е било добре издържано и свободно в годините преди 1989-а, но очевидно беше много резултатно”, допълва цигуларят.
Дарин Върбанов е роден във В. Търново и прекарва детството си в болярския град. Започва да учи цигулка в Детската музикална школа в старата столица. Обучава се в класа на Недялко Топалов, който освен преподавател по това време е директор на школата и диригент, и основен двигател на Симфоничния оркестър към нея. “Музикалната школа във В. Търново имаше много успешен симфоничен оркестър в пълен състав. Като изключим музикалното училище в София, където съм учил и след това преподавал 12 г., не знам да е имало друго такова в България”, припомни си с носталгия Върбанов. “Сега има някакви опити оркестърът да бъде възстановен, но са малко децата, които имат възможност да отделят време за това. Преди години ние имахме много време за свирене и за други странични неща, с които се занимавахме извън училище. Животът се промени и това е световна тенденция”, казва музикантът. Дарин Върбанов припомня, че когато е бил ученик, е посещавал музикалната школа 5-6 пъти в седмицата. Най-хубавите му спомени, свързани с В. Търново, са от детските лагери с нея.
На 13-годишна възраст Върбанов отива в София, за да учи в средното музикално училище “Любомир Пипков”. Завършва НМА “Панчо Владигеров”, където е състудент със световноизвестния цигулар Веско Пантелеев Ешкенази. По-късно, когато великотърновецът преподава цигулка в НМУ “Л. Пипков” от 1991 до 2002, братът на Веско – диригентът Мартин Пантелеев, е негов ученик. През тези години Върбанов завършва и 2-годишен майсторски клас по камерна музика.
От 2003 г. великотърновецът живее и работи в Сингапур. Поканен е от свой познат. В едно от новооснованите частни музикални училища търсят чуждестранни преподаватели, тъй като нямат местни квалифицирани кадри. Условията, които предлагат, са добри и Върбанов започва работа там. Близо 4 г. преподава в това училище. Впоследствие бива преструктурирано и великотърновецът решава да работи самостоятелно.
През 2006 г.
талантливият цигулар
основава свое собствено
студио
Две години по-късно прераства в музикално училище, в което се обучават ученици по цигулка, пиано, чело, флейта и теория на музиката. Училището функционира и през 2-годишното отсъствие на Върбанов от Сингапур ( от 2013 до 2015 г.), когато живее и преподава цигулка в САЩ, Вирджиния. В края на 2015 г. търновецът се завръща в Сингапур, за да поеме отново работата си като преподавател и ръководител на създаденото от него училище. “Докосването до някакво изкуство в детските години създава едни безспорно по-качествени хора. Това променя ценностната система и мисленето на човека. В Сингапур имат много добра политика по отношение на заниманията със спорт и изкуство”, споделя Върбанов. “Там е важно да отидеш в добра гимназия и това става след 6-и клас. Ученици, които представят чрез сертификат интервю или при прослушване някакви спортни постижения, или умения в областта на някое изкуство, могат да изпреварят други кандидати дори при по-нисък успех”, добавя великотърновецът.
Върбанов разказва, че в Сингапур почти не съществува училище, в което да няма симфоничен оркестър. Има учебни заведения, в които се изучават задължително по два музикални инструмента. Там наистина вярват, че хората, занимаващи се с изкуство още от малки, по-късно постигат по-добри резултати в живота. Тези занимания продължават и на по-късен етап. В неговото училище има наплив на 30-40 г., желаещи да се занимават с музика. “При нас често идват хора, които са чули добри отзиви за работата ни като преподаватели. Имаме ученици, които биват приети в националния симфоничен оркестър, където пресяването е много сериозно. Бивша моя възпитаничка дори стана концерт-майстор. Влезе и в Националния университет на Сингапур със стипендия. В музиката обучението е твърде персонално. Преподаваме почти изцяло индивидуални уроци и много рядко групови. Желанията са най-вече за цигулка, пиано и музикална теория. Имали сме обучение по флейта, виолончело, кларинет и др., но към тях интересът е по-слаб”, разказва Върбанов. В училището си имат и малък, струнен състав и е по-скоро като безплатна екстра към индивидуалните уроци. Обикновено учениците репетират заедно само ако предстоят някакви поводи. Оркестърът е завършек на цялостната концепция. “Хубаво е индивидуалният изпълнител да усети магията на груповото свирене и това обикновено много се харесва на обучаващите се”, смята Върбанов.
Докато е в Сингапур, цигуларят на шега подава документи за Зелена карта. Печели и заминава със семейството си във Вирджиния, САЩ. Там животът въобще не му харесва. Преподава в две училища, започва да дава и частни уроци. “Можех да се устроя добре, но не намерих смисъл да го направя. САЩ е държава, която те изсмуква отвсякъде. Там нямаш избор. Там е джунгла”, споделя Дарин Върбанов. За Сингапур също не може да каже, че всичко му харесва. Климатът не е много приятен и постоянно се живее на климатик. Работата е много интензивна. Но пък има и много удобства. Буквално с няколко крачки може да се свърши всичко необходимо. Градският транспорт е изключително удобен. Такситата са евтини и няма нужда от лична кола. Стандартът е висок, разнообразно е. Пътуванията до съседни държави са улеснени. “В Сингапур няма достатъчно вода и въпреки това тя никога не е спирала. Доставят я от Малайзия, а 40 % се произвежда в завод, който я преработва, за да стане питейна”, разкрива Върбанов. Плановете му са да остане там, докато работи. Въпреки че връщането в България е всеки ден в мислите му, засега не вижда потенциал да си дойде тук. В Сингапур великотърновецът рядко се изявява пред публика, но има 6 концерта в най-добрите зали. Някои от тях са самостоятелни рецитали, други са с негови колеги. За Върбанов времето, прекарано с цигулката, и до днес е най-очакваното време от деня. Напоследък дори е по-ценно от всякога, защото е все по-малко.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив
