Тънкости от българските занаяти показаха майсторки от региона

Тънкости от българските занаяти показаха майсторки от региона на състоялия се в събота и неделя базар в парк “Марно поле”. Като наследнички на сръчните и трудолюбиви свои баби, те са пазителки на традициите, успели да съхранят духа на народа ни през годините.
Кремена Димитрова е от Лясковец и изработва калоферска дантела. Майстор е по художествено плетиво и член на Дунавската задруга на майсторите на народни и художествени занаяти. Участва в много изложби и изложения. Кремена се занимава с плетене от дете, благодарение на баба си. Още в пети клас успява собственоръчно да си изплете пуловер. На по-късен етап, с помощта на книга, сама се научава да плете на една кука. През 2012 г. се запознава с Маргарита Бонева, която я научава да изработва калоферска дантела.
Калоферската дантела е внесена в България от Западна Европа. Нарича се така, защото за първи път с този тип плетене в страната ни се захващат калоферки. Известна е като совалкова, защото се използват дървени совалки, на които се навива конецът. Характерно за българските е, че те са със специално “палтенце”, което покрива нишката и я запазва чиста. Във всяка държава хората прибавят собствени елементи в плетенето. Принципът е един и същ, но има мотиви, които различават моделите. При калоферки типично е изплитането на роза, еделвайс, лале и други български елементи, докато в Германия, примерно, са основно геометрични фигури.
“Това е единствената дантела, която се изработва от опаковата си страна. Работи се върху цилиндър, пълен със слама, или върху възглавничка. Плетенето става винаги с четен брой совалки, които трябва да са най-малко 4. В зависимост от модела може да се стигне и до 1000. Винаги се използва техническа рисунка, която е като схема. Готовата изплетена дантела се оставя на цилиндъра около 30-40 дни, за да се опъне и колоса сама”, разказва Димитрова. Споделя, че за нея това занимание е като медитация.
В България са малко хората, които се занимават с изработка на калоферска дантела. В последно време се наблюдава интерес от децата към това плетене. Колкото са по-малки, толкова по-лесно усвояват уроците. В Русия започват още от 6-годишни, но там това изкуство е много ценено и дори има висше училище за дантела.
Маргарита Бонева е учителка от Г. Оряховица. Преминала е 30-дневен курс по калоферска дантела при Величка Радулова. По-късно самата Бонева е обучила три жени, сред които и Кремена Димитрова. “От жените, с които учих, сега плета само аз. Във В. Търново знам, че д-р Любка Любенова се занимава с калоферска дантела, но напоследък се е насочила повече към тъкането. В момента в областта май сме само аз и Кремена”, споделя Бонева. Тя също определя плетенето като вид терапия и казва, че благодарение на това е оцеляла.
Маргарита е на базара със своя съпруг Иван Маринов. От края на 70-те години той шие гоблени. Преди около 5 години, по идея на Маргарита, се захваща и с изработването на шевици. “Напоследък интересът към шевиците се възражда и това ме радва. Всяка една от тях носи богато послание. Тя не само предпазва, но има и точно определено предназначение. Важно е къде да бъде поставена и от кого ще бъде носена. Много неща в бита ни имат дълбок смисъл, затова трябва да обръщаме поглед назад, за да знаем и помним”, смята Бонева.
Бижута от плъстена вълна и от низани мъниста е избрала да представи на базара Димка Боянова. По професия тя е счетоводител. Родена е в Караисен, но живее във В. Търново. Казва, че от малка се занимава с нещата, които е правила нейната баба. Плъстенето на вълна е едно от най-приятните. Вълната, като естествен материал, има много интересни характеристики, които малцина наши съвременници познават. Поради отличните си топлоизолационни свойства може да се използва за дрехи, които да се носят както зимата, така и в горещите дни. Естественото покритие на вълнените влакна не пропуска и влага. Прабългарите са правели своите юрти от вълна. Постелки, завивки, пана и други неща през годините също са се изработвали от този материал.
Бижутата от мъниста са другото хоби на Димка Боянова. Това са били най-евтините, но красиви бижута, с които се е кичила българката. Обикновеното население не е можело да си позволи накити от злато, сребро и други скъпоценности. Достъпът до стъкълца, камъчета, мидички и други такива пък е бил неограничен. С развитието на стъкларството започват да се произвеждат стъклени мъниста. Такива бижута има открити дори в тракийските гробници. В Родопите през годините традиционно се носят много накити с мъниста. Масово са разпространени те и сред мъжете в Петричко, наречени русалии. Мънистата са характерни и за т. нар. кюстек. “Това е верижка за джобен часовник. Когато е изработена от мъниста, е по-евтина, но по-ефектна, затова масово мъжете са предпочитали любимите да им изработят кюстек. Често те са открадвали гердан от мома, която харесват, и като трофей са го закичвали вместо верижка на джобния си часовник. По-масово разпространение на плетенето на мъниста се наблюдава по време на войните. Много от пленниците, оставащи като заложници, изработват такива бижута, с които са се препитавали по време на заточението си извън България. Често са изпращали такива на близките си като знак, че са живи”, разказва Боянова.
Магдалена Моллова живее във В. Търново от 8 години. Занимава се с изработка на аксесоари за коса от дърво. Като материал използва череша, бряст, ябълка, круша, рустифина и акация, която често е на възраст 80-100 години. “Готовите изделия обработвам само с ленено масло, което позволява на дървото да диша и да се свива и отпуска в зависимост от влажността на въздуха”, разкрива част от майсторлъка Моллова. Декорациите прави с пирограф. За украса използва акрилна боя и байцове за дърво. От известно време работи и с телешки рог, който е интересен за този тип изделия. Основно прави гребени за коса, а в момента и такива за брада, заради наложилата се сред мъжете мода. До Магдалена е Севинч Мехмедова. Тя е завършила тревненската школа и Богословския факултет във Великотърновския университет със специалност иконография. Харесва фолклора ни и в голяма част от изложените от нея акварели представя красотата на българката и нейната народна носия. Двете дами са измежду най-младите пазителки на родните традиции и занаяти, които се представиха на двудневния базар в културната и историческа столица на България.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ