Вакен – три дена щур купон в металното сърце на Северна Германия

Изминаха четири години от последния музикален фестивал “Wacken Open Air” (“Вакен”) , който посетих, и по чиста случайност това е един мандат време. За разлика от повечето български правителства, организаторите на “Вакен” не губят време в празни приказки, а работят здраво. Въпреки извършените от тях много реформи, в основата си фестивалът е останал такъв, какъвто го помня, а именно – Мека за почитателите на твърдата музика.
През изминалите 10 г. всичките билети за събитието се разпродават напълно, а последните две издания са абсолютен хит, като юбилейният 25-и “Вакен 2014” се разпродаде за 48 часа, а предстоящият през 2015-а – само за 12 часа. Това са 75 000 билета за 12 часа или средно 104 билета на всяка минута. Дори не успях да се прибера от Германия до София, когато билетите вече бяха изчерпани…
За разлика от предишното ми посещение, когато не само че не бях ходил на подобен фестивал, но дори и със самолет не бях летял, този път аз бях водачът на малката ни компания, която щеше да се слее с по-голямата българска дружина на място. За пътуването до “Вакен” смених три превозни средства – самолет, влак и автобус.
На 29 юли към 16 ч. местно време бяхме вече разпънали палатката на Свещената вакенска земя и си казахме “Наздраве” с останалите колеги, пропътували разстоянието от България до металното сърце на Северна Германия, които вече ни очакваха в палатковия лагер.
На фестивал с такъв заряд като “Вакен”, човек може да очаква хора от цял свят, които да донесат своя колорит със себе си. Сякаш всички са чакали една година и са задържали цялата си оригиналност (или ненормалност) дълбоко в себе си и са решили да откачат напълно и избият негативната енергия по време на три дни щур купон, за да се върнат отново на скучната си работа след това. Но какво е купон без бира? Милиони литри бира, започнала пътешествието от пивоварните на Beck’s, дълбоко в сърцето на Германия, очакваше жадните фенове. А не е ли една от заповедите на метъл боговете “Не само пий, а и замезвай”? Ароматите на десетки видове ястия се носеха във въздуха: мексикански фахитас, турски дюнери, гръцки рибни сандвичи, сръбски плескавици, италиански спагети и задължителните местни специалитети: германски шишове с чисто месо, хамбургери, вурстове, пържени картофки и дори цели печени прасенца.
А къде остава музиката? Нали за нея сме отишли там все пак! Всеки ден музикалната програма започваше в 12 ч. на обяд. Хората се разпръскваха между две огромни и пет по-малки сцени. Всички бяха подредени из фестивалната зона по начин, по който различните банди не си пречат една на друга, лесно достъпни са и винаги в непосредствена близост до щанд за храна или наливна бира. На такива огромни фестивали виждаш любимите си групи, тези, които познаваш малко, и такива, за които до този момент не си подозирал, че съществуват. Музика на живо има до 2 ч. през нощта, но малцина са тези, които издържат дотогава.
Без да навлизам в излишни подробности, ще разкажа за групите, които успях да видя и чуя.
Шведските пауър метъли HammerFall бяха поканили като гост-изпълнители бившите членове на групата Stefan Elmgren, Jesper Strцmblad и Patrik Rдfling.
Авангардното финландско трио челисти Apocalyptica направиха концерт с финландския оркестър “Avanti! Orchestra”.
Акапелната група от страната домакин, Van Canto, се постараха сериозно и от торбата със специални гости извадиха Tarja Turunen (ex-NIGHTWISH), Andre Matos (ANGRA), Chris Boltendahl (GRAVE DIGGER) и Jцrg Michael (STRATOVARIUS). Докато Jцrg Michael и Bastian Emig (барабанистът на VAN CANTO) опъваха барабаните, две тучни красавици правеха стриптийз танци на два пилона, разположени на сцената, което беше колкото приятно за окото, толкова и неподходящо на фона на дивите барабанни ритми.
Признавам си, че за Steel Panther знаех твърде малко, но ми беше любопитно да ги видя. Четворката зевзеци от Калифорния не спираше да ръси цинизми, да пее мръснишки песни и да подканва момичетата в публиката да си показват гърдите. За всеобща радост имаше предостатъчно девойки, които им се вързаха, а камерите бързо ги улавяха и показваха в едър план на видеостените, докато публиката подвикваше одобрително. Приносът им към музикалното световно богатство е малко спорен, но със сигурност правят шоу и са големи майтапчии и купонджии.
Легендарните Emperor, които направиха второто си събиране, след като се разпаднаха през 2001, свириха под яркото слънце, което не подобава на техния стил и не повече от 15-ина хиляди (звучи много, но зоната излеждаше пуста) уважиха това събитие, като немалка част от тях бяха седнали на сянка и просто чакаха да свършат.
За Skid Row и Megadeth това беше първа изява на “Вакен” и двете групи бяха повече от ентусиазирани да покажат какво могат. Изненадващо Dave Mustaine изглеждаше щастлив и май видях усмивка на лицето му! Но след като си направи “епично селфи” с публиката, бях сигурен, че е останал доволен.
Набралата скорост в последно време група Five Finger Death Punch също направи дебют и си пролича защо американците започнаха да се чуват все повече и повече по радиостанциите. Наистина направиха ударен концерт.
Театралът King Diamond започна своето първо участие на “Вакен” точно в полунощ и също не разочарова. Доста рехавата публика ми позволи да се добера без проблем до огражденията пред сцената, за да огледам добре декорите и да се насладя на неговия нестандартен глас. Той е култов изпълнител и легенда в хеви метъл средите и като такъв заслужава адмирации.
Motorhead никога не са били сред любимите ми групи, но някак си от уважение към групата и мистър Lemmy Kilmister ги изгледах с подобаваща доза внимание.
Behemoth, Children of Bodom, Amon Amarth, Arch Enemy направиха стандартните си сетове като нито впечатлиха, нито разочароваха.
Бях силно заинтригуван да видя Devin Townsend Project, но и канадският мултиинструменталист страдаше от липса на интерес от страна на публиката, а и жегата не помагаше много. Дори се чудя защо го бяха избрали да свири на този фестивал, тъй като неговата експериментална музика не се вписва много в праволинейната и твърда атмосфера на “Вакен”. Чепатият му хумор също сякаш не беше много на място. Бих искал да чуя Devin Townsend отново, но в зала, с по-добро озвучаване и по-подходяща публика.
Накрая ще спомена Avantasia, защото за мен те са много повече от музикален проект. Преди да ги открия, преди около 15 г., разбирането ми за рок музика се изчерпваше с Metallica, Ozzy Osbourne и малкото неща, които пускаха по MTV. Знаех много малко, Интернет почти нямаше, а и нямаше кой да ми покаже какво има по света. Все още слушах други неща, които бяха по-близко до поп музиката. Но когато попаднах на Avantasia и се влюбих в музиката им, започнах да търся информация за тях и да се интересувам от други подобни изпълнители. Така открих групи като Edguy, Gamma Ray, Helloween, Rhapsody (сега известни като Rhapsody of Fire) и постепенно се получи лавинообразен ефект за моята меломанска рок култура. Затова групата носи изключитено голям сантимент за мен. През тези 15 г., за мое щастие, успях да видя на живо почти всичките си музикални идоли, но Avantasia все ми убягваха. Дълги години геният зад проекта, Tobias Sammet, беше решил да не изнася концерти с Avantasia, а после, когато започна да прави турнета, аз не можех да отида. И така до нощта на 2 август 2014 г.! Avantasia ни разходиха из всичките си осем албума, без да спазват сюжетната линия и приказната връзка между отделните песни. Като германец на германци, Tobias Sammet разказваше истории на немски и не разбирах защо сънародниците му в публиката се смеят, но какво пък – смях се с тях. Макар че в моментите, когато шегите му бяха на английски, се радвах че не разбирам немски, защото и английските не намирах за особено забавни, а по-скоро престорени и неестествено преувеличени. Avantasia си остава един проект, а не група, и затова всеки път има нови гост-музиканти. Този път това бяха любимият на всички рок фенове Michael Kiske (ex-HELLOWEEN), Bob Catley (MAGNUM), Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS) и за голяма моя изненада Eric Martin (MR. BIG). Невероятни професионалисти, те бяха единствената група, която си беше направила звука перфектно. Може би фактът, че се преборих с останалите 75 000 фена, за да съм най-отпред на огражденията, също си каза думата за добрия звук. Дано един ден всички родни фенове имат възможност да видят Avantasia в България.
Не всичко на фестивала беше перфектно обаче. Звукът беше много добър на повечето групи, видеостените и озвучаването имаха разминаване от 1-2 секунди, което създаваше впечатление, че музикантите свирят на плейбек, а от прахоляка, който се вдига в концертната зона, сигурно ще кихам и кашлям още една седмица. Можеше и да се направи много повече по въпроса със зареждането на телефони и електроника. Имаше възможност, но беше доста лимитирана за толкова много хора. Също така беше добре да има и безплатен интернет. И цените бих причислил към списъка с неща за мрънкане, но това е по-скоро мой, български проблем, отколкото проблем за германците. А и не видях някой да възроптае против изброените от мен неща – хората просто се забавляваха.
Не знам за друг фестивал в Европа, който да обявява групите за следващото издание, преди да е свършило текущото. Тази година организаторите не изневериха на традицията – и то как! След 13 години могъщите Savatage ще се съберат отново за един-единствен, път и то само на “Вакен”! За да е пълно удоволствието на феновете им, преди тях ще свирят Trans-Siberian Orchestra, чийто състав всъщност включва всички членове на Savatage без Jon Oliva. Ще бъде тежка вечер за музикантите и феновете им, но на кой му пука? In Flames, Sepultura, Running Wild, Cannibal Corpse, U.D.O. и Amorphis също бяха обявени – ей така, между другото… Тези и още няколко групи бяха напълно достатъчни, за да разпродадат билетите за рекордните 12 часа. Будувах до 4:30 сутринта в хотелската си стая в Хамбург, за да се сдобия с билет за следващото издание!
Започнах с политически паралел и ще завърша с такъв. Германците са били в центъра на две световни войни, различният е бил унижаван и унищожаван, държавата им беше разделена на два лагера, на косъм от трета световна война, и въпреки това през 2014 г., те направиха за 25-и пореден път фестивал, който обединява хора от цял свят, проповядва разбиране към различните и страст към музиката. За същите тези 25 г., някъде между същите тези два лагера, в България забравихме какво е да обичаш, да си толерантен към чуждото мнение, а “обединение” е празна дума, за която се сещаме само на 6 септември покрай почивния ден.
Но “Вакен 2015” вече очаква следващата българска група посетители (а и музиканти – бъдещите победители в първия български кръг на “Wacken Battle of the Bands”) и ние ще сме там, верни на един от лозунгите на фестивала – “Ще се видим във Вакен, в дъжд или пек” .
Маруш ДЕНЧЕВ, сн. авторът