В павликенския музей показват в изложба предмети от римската епоха

Най-значимите находки, открити от археолозите през 2016 г., са представени в изложба в Историческия музей в Павликени. Експозицията включва артефакти от два обекта, които датират от римската епоха. Единият е римската вила на Античния керамичен център, а другият – антично селище под съвременния град. Сред интересните предмети е двутонна надгробна плоча с изображение на тракийския бог Конник.
Изложбата е посветена на Деня на археолога и ще остане отворена за посетителите в близките месеци. На откриването дойдоха кметът на Павликени инж. Емануил Манолов и неговият заместник инж. Анастасия Вачева, археолози от Регионален исторически музей – В. Търново, и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, общински съветници и доброволци, взели участие в проведените през 2016 г. разкопки.
За първи път в проучванията на Античния керамичен център през м.г. участваха доброволци с различни професии, нямащи нищо общо с науката за старините, разказа археологът от павликенския музей Калин Чакъров. Повечето от тях са придобили значителен опит в разкопките на римския град Никополис ад Иструм месец по-рано, а за други това е първи досег с археологията. “С тяхна помощ бе проучено правоъгълно помещение от сграда с рухнал керемиден покрив. То беше установено в предходен сезон чрез геофизическа апаратура, която улавя магнитното поле на използваните в градежа керамика и базалт, добиван от близко разположения вулкан Чатал тепе. Помещението вероятно датира от втората половина на II – 40-те години на III в. сл. Хр.”, обясни специалистът.
Разкопките са преминали на два етапа, а вторият е свързан с едно случайно откритие. По време на есенна оран, трактористът Валентин Савов от Павликени закача с плуга на машината си голям камък, който причинява внезапно спиране. След направените разкопки е установено, че се касае за надгробна плоча, запазена на мястото, на което е била издигната в древността. Откривателят на уникалната находка беше специален гост на изложбата. В знак на благодарност директорката на музея Нели Цонева подари книга и сувенири на съвестния гражданин.
Паметният знак датира от II – началото на III век, на височина достига 3 метра и е широк 1,20 м. Върху лицевата му страна има релефни изображения на две женски и една мъжка фигури. Освен тези изображения, върху плочата се вижда и релеф на тракийския бог Конник. Има и надпис, от който става ясно, че погребаният е Гай Урсидий Сенецион, живял е 40 г. и е имал съпруга на име Юлия Валентина. “Находката е изключително любопитна, защото у нас не са много надгробните паметници, които са намерени на мястото, на което са били поставени по римско време. Най-често попадаме на такива, които са били преместени и дори ползвани в градежи в по-късни години”, споделя Калин Чакъров.
Когато археолозите започнали да повдигат плочата, отдолу излязъл гроб с минимални останки и скромен инвентар, но голяма историческа стойност. Гробът е иззидан с тухли и хоросан и е бил покрит с каменни плочи. “За съжаление някой още в древността е взел каквото е имало в гробната камера. Иманярите тогава са махнали една от каменните плочи над гроба и са разместили две от тухлите на градежа, за да вземат ценностите, с които е бил погребан въпросният Гай Урсидий. Че и друг е ровил в гроба, говори и фактът, че костите бяха разбъркани, но успяхме да извадим запазени няколко зъба и малко кости”, казва още археологът.
Част от ковчеже с метална конструкция, дървено сандъче за тоалетни принадлежности, бронзова монета и златен амулет, са оцелели след иманярските набези в древността. Археолозите са успели да съберат тези ценности и да ги приберат в местния музей. “Ковчежето има релефна украса, а монетата е с образа на Хадриан, а амулетът има формата на кривака на Херакъл. За щастие, иманярите не са успели да ги открият”, обяснява Калин Чакъров. Той е категоричен, че находките са особено ценни, защото допълват историята на римската вила и дават още данни за разположението на гробището.
Освен участието си в разкопки, доброволците са имали възможност да се запознаят с други обекти на културното наследство в областта. Те са посетили единствения по рода си за нашите земи Лесичерски стълб. Със своите 13,80 метра той е сред най-високо запазените структури от Античността у нас. Любителите на археологията са посетили Мусинската пещера и са разгледали каптажа на акведукта на Никополис ад Иструм. В маршрута им са били включени още вулканът Чатал тепе до Бутово, ждрелото на р. Негованка и водопадът Момин скок до с. Михалци заедно с Николопис ад Иструм и римсия военен лагер Нове до Свищов.
През 2016 г. екип от Историческия музей извърши спасително археологическо наблюдение в Павликени. “Във връзка с подмяната на водопроводната мрежа имаше опасност да бъдат засегнати структури от античното селище в северозападната част на града. То е известно от проведени през 50-те години на ХХ век разкопки и от случайни находки, откривани през годините. Информацията за него беше обогатена през предходната 2015 г., когато музеят извърши разкопки, в резултат на които бяха открити пещи, сгради и находки, които дадоха ценни сведения за историята на селището”, обясни археологът.
През 2017 г. в проучванията са включени улиците “Дунав” 13, “Васил Недков” 19 и бул. “Дондуков”. Открита е нова пещ с интересни керамични съдове. На ул. “Васил Недков” 19 непосредствено до проучените през 2015 г. пещи, през сезон 2016 беше открита и част от сграда, редица инструменти, свързани с грънчарското производство, а както и монети, които спомагат за уточняване времето на съществуване на античното селище, посочи Калин Чакъров.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив