Усмихнат персонал с много търпение и обич се грижи за повече от 100 “слънца”
В детска ясла “Слънце” във Велико Търново персонал от 26 души, от които 25 жени и един мъж, се грижи за над 100 малчугани от 1 до 3 години. Неслучайно техните майки твърдят, че тук растат щастливи деца на спокойни родители. Това е и девизът на дългогодишната директорка Маргарита Кънчева, която смята, че е много важно да се работи с търпение и любов към децата. Иначе няма как да останеш на работа в детска ясла. Затова тук много се държи персоналът от медицински сестри, детегледачки, учител, готвачки и др. да бъде уважителен, коректен, с добро отношение към родителите, защото контактът с тях е много важен. Ако човек е груб, това се отразява на работата с децата и идва недоволството на родителите. Та ние сме като втори майки, малчуганите прекарват с нас по цял ден, пет пъти в седмицата, много повече, отколкото с родителите си през почивните дни, казват медицинските сестри.
Влизаме в сградата на детското заведение, където всичко блести от чистота, а на първия етаж привлича битова стая, където малчуганите се събират за празници. Паралия с трикраки столчета, импровизирана камина, тъкана черга от едно време и от раклите на бабите, битови съдове и закачлива украса сами разказват за българския фолклор. Великден е особен празник за всички, събираме децата в битовия кът и тук боядисваме яйцата. Това са невероятни емоции и щастие както за малчуганите, така и за персонала. И директорката обяснява, че последните няколко години се правят на етапи ремонти на етажите, за да се чувстват всички по-комфортно. Тя добавя, че интересът към яслата е голям, вече е събрала над 100 молби за настаняване на нови деца от 1 септември. Навършилите три години пък ще бъдат преместени в детските градини. Има наредба за детските ясли, която регламентира, че в групите могат да бъдат от 8 до 16 деца. В “Слънце” обаче са по 30, яслата си е извоювала добро име. Как да откажеш на родители, които са предпочели нашето детско заведение. Това наложило спалните да бъдат обзаведени с допълнителни легла. Някои от семействата пък си донесли дори леглата. И въпреки това Кънчева е притеснена, че тази есен едва ли ще бъдат удовлетворени всичките молби за прием на децата.
Кухненският блок може би е най-важното място и гордост в яслата, а директорката със задоволство казва, че благодарение на финансовата подкрепа на Общината, вече имат нови газови котлони и фурни. Много съм доволна, предишната техника беше отдавна остаряла, сега всичко е ново, модерно, освен това има и две млади готвачки, Марияна и Ралица. Те приготвят закуска, обяд и още две закуски в 10,00 и 16,00 часа, децата се хранят здравословно, има си рецептурник и екипът държи много да има винаги пресни плодове и зеленчуци, зърнени продукти, месо, риба, мляко, хлябът е по-малко. Тази сутрин малчуганите хапнаха попара от мляко с козунак, обядът е таратор, мусака от тиквички и плодова пита с овесени ядки. Но имало родители, които не се интересуват от здравословно хранене, наблягат повече на сухите сандвичи. Директорката обяснява също, че приготвят и кремсупа с нахут, тя се възприема много добре от малчуганите. Освен това разнообразното седмично меню се изнася в информационния кът на яслата и много родители си го снимат. Така те готвят някои от храните и през почивните дни. Например, кисело мляко, мармалад и овесени ядки се смесват и това е една чудесна следобедна закуска. Или мляко с ориз и елда, или пък с жито. Прави се и торта с мюсли. По отношение на рибата, макар да са малки, малчуганите похапват печена пъстърва, предварително почистена от костите. Готвим я с картофи и сос бешемел или пък на кремсупа. От месата се избира телешко и свинско, които се смилат на място. Що се отнася до плодовете, според сезона те винаги са на трапезата, дори и гроздето, което се почиства от семките за най-малките. Освен за менюто, родителите са информирани и какви занимания се провеждат всеки ден.
Стигаме до игрите на двора, а тук е болната тема в яслата. Многократно Кънчева е сезирала Общината, че площадките и спортните уреди не са обновявани, откакто е открито детското заведение през 1974 г. Те не отговарят на стандартите. Обещаха ни ремонти, може би следващата пролет. Децата в яслата са много и няма къде да играят, а те обичат да са навън. В двора още стърчат открити винкели, на които някога е имало сенници, казва Кънчева. Идеята на директорката е те да бъдат ремонтирани, да се монтират пейки с масички и специално подово покритие, за да се провеждат открити занимания с малчуганите или следобедни закуски. Т.г. направихме и планировка на тротоарните плочки в двора, положени са тръби за изтичане на водата, защото имаше течове и влага беше похабила мазилката на приземния етаж, обяснява директорката. Отделно са сменени и ВиК тръбите по етажите на сградата, стаите са освежени и всяка група си е избрала цвят за обзавеждане и подови настилки.
Макар да има толкова деца в яслата, не се чуват шум, викове и рев. Влизаме в занималнята на една от четирите групи, а малчуганите седят на масички и се забавляват с играчки. Други са седнали на пода, трети се разхождат, говорят си по детски, четвърти си кротуват на столчетата и се подготвят за обяда. Във всяка група има по три медицински сестри и една детегледачка. Всяка си има своите задължения, познават особеностите и навиците на малчуганите. До занималнята е спалнята. Така че групите си имат нещо като свой апартамент и живот с необходимите за целта помещения и любимите сестри.
Отиваме в друг апартамент, където ни казват, че има ново дете от два дена, което не е свикнало и плаче от време на време. Обясняваме на родителите да бъдат търпеливи, няма дете, което да не се е адаптирало, но става постепенно. После пък плачат вечер, когато си тръгват от яслата. Обсъждаме с директорката много сериозната тема за първоначалната адаптация. Наистина за всяка майка мисълта, че един ден трябва да повери детето си в ръцете на непознати и по цял ден да бъде разделена от него, буди безпокойство. Родители постоянно се тревожат дали детето им ще се справи само, други пък не се замислят, защото и вкъщи малчуганите са по-самостоятелни. Но дали детето е по-общително, или по-затворено, не определя колко бързо то ще се адаптира в яслата. Според Кънчева, майката трябва да подготви предварително детето си какво му предстои в детската ясла. Да му говори за това, независимо дали то ще я разбере напълно. Жената не бива да се страхува от раздялата, защото този страх се предава и на малчугана. Майките трябва да са спокойни, персоналът ни приема децата с голяма любов и търпение. Но ние настояваме да знаем предварително за особеностите на новопостъпилите деца, за да знаем как да реагираме при необходимост. Друг проблем може да възникне и от факта, че има деца, които са изнежени вкъщи, където много ги обличат. При нас е топло винаги и ние ги разсъбличаме. Но може да възникне конфликт с майката, която държи детето да остане с всичките дрехи. Понякога пристигат и по-агресивни деца, които изразяват радостта си към другите чрез прегръщане и хапане. Това също е проблем, който персоналът трябва да преодолее. Но няма как такова дете да се следи постоянно, защото в групата има 30 палавници. Тогава имаме подкрепата на родителите и тази още неосъзната детска агресия се преодолява, казва директорката. Кънчева е категорична, че най-малките трябва да посещават детските ясли. Тук се изграждат навици за хранене, хигиена, получават знания и умения за занимания по учебно-възпитателната работа.
Иначе работата на всички в детската ясла всеки ден е голяма отговорност. И ако се наложи да постъпи нова медицинска сестра, изборът е много труден. Да обичаш децата, е основният критерий, по който директорката оценява кандидатите. Обичта е необходима непрекъснато за тези повече от 100 “слънца”, особено сега, когато от 1 септември ще пристигнат новите мъничета, които още плачат за мама.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ
