(продължение от брой 169)
Преподавателите и менторите са млади хора, имахме и по-възрастни, с повече опит. Но разбрахме, че е по-добре да заложим на младите специалисти, някои които са родени дори през 1991 г. Анимари признава, че в началото с учителите “ударили на камък”. Търсели хора с дълъг стаж, но се натъкнали на закостеняло мислене. А си имали свои критерий и модел какъв да бъде точно учителят в Частното училище.
С менторите имахме по-голям късмет. В нашата стратегия те трябва да играя ролята на майка, баща, брат, сестра, приятел. Да се грижат за децата в битов план и най-важното да изграждат емоционалната им интелигентност. А това става трудно и бавно, учим се стъпка по стъпка. Освен това при нас идват студенти от Факултета по изобразително изкуство във ВТУ, които рисуват с децата, а са ни обещали и да подобрят вътрешното оформяне на училището, споделя управителката.
Да работиш с трудни и изстрадали деца, трябва да имаш широка душа, да си интелигентен и неагресивен, казва Анимари. Според нея доброто образование е възможно само ако децата са щастливи, спокойни и имат свои мечти. Те трябва да се научат да работят в екип, да знаят възможностите си и да са осъзнали, че животът им зависи до голяма степен и от тях. След това топката се прехвърля при учителите и в случая при менторите. Те трябва да ги провокират и мотивират да учат, да развиват талантите им. Това е труден процес, защото нашите деца идват от семейства с много дефицити и ние трябва да покрием тези липси, едновременно с обучението. За целта финансираме периодично тяхното гостуване в училището. Целта е и те да се включат в различни дейности, да стимулират напредъка при децата и по този начин да станат част от атмосферата, в която учат и живеят наследниците им.
На 1 септември училището “се събужда”
В момента в училището за таланти в Русаля е още тихо, накрак са само чистачката Руми и Кирчо, който отговаря за поддръжката. На 1 септември учениците пристигнаха след ваканцията. Благодарение на дарител, веднага изпращаме досегашните ни деца на едно прекрасно преживяване в Родопите, нещо като детски сървайвър. И тъй като догодина се надяваме да вземем лиценз за обучение на пети клас, за целта ни престои да изградим и външно игрище.
Тези дни мениджърите ще имат трудната задача да изберат нови ментори и преподаватели за училището, тъй като някои от предишните са напуснали. Имаме 40 молби, които предстои да разгледаме. Търсим си и директор, казва Анимари.
Разглеждаме и пансиона, и училището, в които има нови придобивки. Управителката показва стаите на менторите и преподавателите, които са уютни и модерни. В момента Кирчо Костадинов пренася нови мебели в столовата, които да наложат удобство и комфорт в помещението.
Стаите на учениците са с три легла и хотелски условия, в различен цвят на обзавеждане. Не са претрупани, има лично пространство. В пансиона са предвидени всички помощни помещения като пералня, складове за дрехи. Подготвят се нови стаи за петокласниците, всъщност се оборудват пет стаи. Имаме възможност да приемем и повече деца.
В училището има камини, които през зимата доставят особен уют. Пред сградата има модерна детска площадка, която е дарение от приятел в София. Има и втора детска площадка, също дарение. Уредите бяха занемарени, но ги възстановили с помощта на Кирчо, който е майстор, пристигнал от София.
Докато децата са на екскурзия сега, ремонтите в класните стаи продължават. Вече има физкултурен салон, почистен, с огромно пано на стената, нарисувано от психоложката Полина, която е и художничка. Разглеждаме и картини на самите деца. Анимари обяснява, че практиката досега е показала, че малките деца основно се насочват към рисуването, където се чувстват самостоятелни и спокойно. До четвърти клас трябва да са минали и през пианото, театъра, музиката, танците. След това учителите правят оценка в какво е точно дарованието. Избрали сме будни деца, които, ако ги изпуснем от малки, те се загубват, дарованието закърнява. Досега сме направили две театрални представления с тях. Те могат да седят на сцена, и то прекрасно, коментира актрисата.
В библиотеката на училището има доста книги. В коридора виждаме атрактивен стар ученически чин, който се пази като талисман. В мазето е библиотеката, има стена на грамотите, там са офисите на учителите, компютърна зала и др. В този коридор преди имаше десетки змии, беше склад за кюмюр, обяснява Анимари, която допълва, че е пренесла тук част от личната си библиотека. Отоплителна екоинсталация работи с пелети. Спираме се и в музикалната зала с различни инструменти, където се очаква още едно пиано като дарение. Пансионът също се отоплява с такова парно отопление. Само токът на месец е 1200 лв., а храната за училището е 2200 лв., всеки ден плащаме пътя на кетъринга, връща се пак към издръжката на училището актрисата.
Надяваме се, да става все по-хубаво в училището, но ни трябва финансово спокойствие. Всяка сутрин със Златко се питаме днес къде ще пишем за пари. В същото време тук има свобода за децата, творчество, труд.
Искам да направя от едни деца, на които никой друг няма да им даде шанс, умни и добри хора и това е моята кауза, казва на изпращане нашата домакиня.
Каква е историята на училището в Русаля
Преди години Анимари прави частен театър “Бис Бард”. Артистите обикалят из страната и правят безплатни представления в социалните домове. Част от актьорите започват да се срещат със сираците, спонсорират изяви на децата, осигуряват им ваканции. Това се случва предимно в София. После актьорите правят проект за децата и през 2006 г. Анимари закрива трупата.
“Бис Бард” среща Анимари и Златко, които решават да посветят живота си на децата, на бъдещето на страната ни. Двамата реализират 8 проекта за 1300 малчугани от 17 дома за деца, лишени от родителски грижи. Наблюденията и натрупаният опит ги тласват към създаване на училище по изкуства и занаяти за социално слаби деца. Фокусът е насочен към даровити деца от различни етноси и бедни семейства, които нямат възможност да развият талантите на наследниците си.
Училището е наречено на името на Димитър Екимов, габровец и дядо на Анимари. Роден в началото на миналия век, индустриалец и общественик, той се грижел за своите работници, за културата и индустрията на новата българска държава. Построява общежитие на персонала си, става меценат на много български учени и артисти, включително и на Елин Пелин. След 1944 г. е изпратен в Белене без съд, а през 1952 г. го връщат в носилка.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ
