Три години след Освобождението, през 1880 г. в новосъздаденото Княжество България влиза официално в употреба новата парична единица – българският лев. Това се случва официално с приемането на Закона за правото на рязане на монети. На следващата година са пуснати в употреба и първите монети. Те са с номинал от 2, 5 и 10 ст. и са изсечени в Бирмингам, Англия. А на следващата година вече в Русия са изсечени и монети от 1 и 2 лева. През 1885 г. влизат в употреба и първите български банкноти от 20 и 50 лв., които са с пълно златно покритие. В своята 140-годишна история българските банкноти са сечени в 4 държави: Русия, Германия, САЩ и Англия. Със своя дизайн и сюжети през годините българските банкноти отразяват промените в развитието на нашата държава, нейното устройство, икономика, земеделие, промишленост строителство и култура. И не на последно място, в банкнотите ясно се вижда и промяната в идеологията на страната ни.
Като една от старите български столици Търновград няма как да не присъства върху българските парични знаци. Това се случва за пръв път обаче чак в емисията от 1929 г. Причината за това е, че до тогава върху банкнотите са се изобразявали само държавния герб (по руски образец), или репродукции на картини, пресъздаващи традиционни български поминъци като бране на рози, на тютюн, оран, сеитба и др. Емисиите от 1925 и 1929 г. са първите, при които върху гърба на банкнотите се изобразяват известни български сгради. На банкнотата от 500 лв. е представено Искърското дефиле, на банкнотата от 5000 лв. е храм-паметникът “Ал. Невски”, а на тази от 250 лв. е показан изглед от Търново. Интересното е, че напълно случайно банкнотата с пейзажа от Търново е виолетова, а това е цветът, който десетилетия по-късно става официален за старата столица. На реверса на банкнотата е показана местността Боруна и лъкатушещата река Янтра, от лявата страна на която се вижда и част от старата градска част. А на аверса й е изобразен цар Борис III във военна униформа и държавният герб. Банкнотата е отпечатана през 1930 г. в Лондон, но влиза в обръщение чак през 1940 г. и е в обръщение до 1947 г. Автори на дизайна са Васил Захариев и Александър Божинов. Тиражът й е бил 5 млн. броя. След идването на комунистите на власт и решението за отпечатване на нови банкноти, старите са унищожени. Поради тази причина виолетовата банкнота с Търново е истинска колекционерска рядкост. Тя е уникална и с това, че е първата българска банкнота, върху която е изобразена макар и само част от български град. И напълно заслужено това е старата столица Търновград.
Втората банкнота с изображение на старата българска столица е също от емисия 1929 г. Върху лицевата й страна отново е царя в униформа и държавния, герб. А върху обратната й страна е изглед от река Янтра. Номиналът на банкнотата е 5000 лв. любопитното при нея е, че за пръв път водният й знак изобразява цар Симеон I. Тази банкнота също е пусната в обръщение през 1940 г., но по неизвестни причини е изтеглена бързо през 1943 г., и почти целият й тираж е унищожен.
Отново от емисия 1929 г. е и банкнота от 5000 лв. с изображение на Преображенския манастир.
Местността Боруна има честта още веднъж да бъде изобразена върху банкнота. Това се случва на банкнотата от 200 лв. емисия 1943 г. върху лицевата страна на която е престолонаследникът Симеон Сакскобургготски. Банкнотата е отпечатана в Берлин в тираж 10 млн. броя. Влиза в обръщение през май 1944 г. След края на войната и идването на власт на комунистите у нас, голяма част от банкнотите са унищожени от самото население като фашистки. А останалите остават в употреба до 1952 г., когато са иззети и също са унищожени като невалидни.
В годините на социализма, когато всякакъв намек за царското и монархическото минало на България се смяташе за еретически, Търново е изместено от българските парични знаци. На мода в онези години стават изображенията на трудови дейци и промишлени комбинати. Едва след падането на тоталитарния режим, старата българска столица успява отново да заслужи честта неин символ да бъде представен върху националната българска валута. И то не какво да е изображение, а най-значимият символ, крепостта “Царевец” и Патриаршията, разположена на върха на хълма. Те се изобразени върху една от най-красивите български банкноти в цялата им 140-годишна история. Това е банкнотата с номинал от 50 лв., емисия 1990 г. Това е първата емисия български банкноти, отпечатана след промените, но тъй като новият държавен герб все още не е приет, върху тях е стария, с петолъчката на върха. Водният знак са две ръце, държащи сърп и чук, а името на държавата ни е изписано като НРБ. Отпечатана е в “Гознак” СССР. Тази банкнота е в обръщение от 22 ноември 1990 до 31 декември 1997 г. Любопитното за тази банкнота е, че в първоначалния си вариант вместо Царевец на реверса е трябвало да има портрет на Георги Димитров. Като в съветската печатница дори са отпечатали известно количество от тиража с този портрет. След падането на соцрежима обаче е взето решение ликът на Димитров да бъде махнат и заменен с Царевец.
Наред с изображенията на части от Търновград регионът ни остава в историята на българските парични знаци и с изображенията на две жени. Едната е Кина Гърбова от Сухиндол, чийто лик в продължение на повече от 15 години краси една от най-оборотните соц банкноти от 2 лв. Заради което жената си спечели за цял живот прозвището Кина Двулевката. Втората е лясковчанката Софка Кочева, която се появява на банкнотата от 100 лв., емисия 1951 г. Сюжетите и на двете банкноти представят Кина и Софка като гроздоберачки. Това е част от модерната за 50-те, 60-те години тенденция върху българските банкноти да се представят отрудени хора от сферата на промишлеността и селското стопанство, за да се покаже процъфтяващата българска държава в условията на новия строй.
В годините на демокрация образите на тютюно и розоберачки, бригадири и машинисти върху новите български банкноти са заменени от ликовете на известни личности: Левски, Стамболов, Петър Берон, Захари Стоянов и др. Върху банкнотата от 100 лв. на обратната страна се намира Колелото на живота, чиито най-популярен стенопис се намира в Преображенския манастир. А на гърба на банкнотата от 2000 лв. емисия 1994 г. е показана църквата “Св. Троица” в Свищов и мостът при град Бяла. И двете са направени от майстор Колю Фичето. Поставянето им върху банкнотата не е случайно, тъй като на лицевата страна на банкнотата е ликът на легендарния Уста Колю. Автор на проекта е Кирил Гогов. И двете банкноти са отпечатани в Германия.
Иван ГЕОРГИЕВ