Прокурорът при Апелативна прокуратура – В. Търново, Мирослав Овчаров e единственият доктор на науките сред практикуващите български прокурори, като единствено покойният проф. Костадин Лютов се явява негов предшественик в това отношение. Той успешно е защитил научния си труд в пловдивската Алма-матер, въпреки че е възпитаник на юридическия факултет на ВТУ, където през 2019г. е станал и доктор по наказателно право. Две години по-късно написва втория си дисертационен труд за присъждане на следващата научна степен – доктор на науките, на тема „Изключващите обществената опасност на деянието обстоятелства по българското наказателно право – Теоретичен модел за законодателно развитие“. Трудът е издаден още през 2022г. от Сиела като отделно монографично изследване.

„Беше ми изключително трудно, най-вече защото академичните среди гледат с огромна ревност на практикуващите юристи като мен, считайки че най-високата научна степен е своего рода запазена територия за тях. Така или иначе и съгласно максимата, че никой не е пророк в собствения си град, почти пет години безуспешно опитвах да стигна до публична защита на дисертацията ми тук, във Варна, в Благоевград, като навсякъде учтиво ми отказваха под смешния претекст, че не можело да се състави жури. Най-сетне процедурата бе задвижена в Пловдив, където в началото на ноември тази година успешно защитих с единодушно решение на научното жури изготвената от мен дисертация. Въз основа на това ми бе присъдена следващата научна степен – доктор на науките“, споделя Овчаров. Бившият главен прокурор – проф., чл.-кор. при БАН Борис Велчев е бил научен ръководител на първия му дисертационен труд като докторант, както и рецензент на втория, за което нашият събеседник изразява своята дълбока благодарност. Темата, над която е работил великотърновският прокурор при написването на дисертацията, е посветена на предвидените в нашия наказателен кодекс факти, изключващи обществената опасност на деянието и така превръщайки го в непрестъпно. Тази материя касае наказателноправни институти с популярно значение като неизбежната отбрана, крайната необходимост, задържането на престъпник (известно и като граждански арест), деянието на служител под прикритие и ред други. Това са все актуални в съвременните условия обстоятелства, които от обективна страна дисквалифицират деянието като престъпление, а защитеният научен труд е вдъхновен от съчинението на покойния проф. Румен Марков относно изключващите вината обстоятелства в наказателното право, чието логично продължение той има амбицията и да бъде.

„Всъщност дисертацията ми и издадената на нейна основа книга представляват изчерпателен наръчник в тази област от общата част на наказателното право, в който съм се опитал да събера всичко относимо по темата на изследването – историческото развитие на тези правни институти, тяхното обществено значение и генезис, сравнително-правно изследване в рамките на континентално-правната система и в глобален план, критичен подход към актуалния нормативен регламент и т.н. Въз основа на подобен задълбочен и всестранен анализ в заключение е изведен общ теоретичен модел за законодателно развитие, т.е. завършена система от предложения за нормативни промени. А такива несъмнено са необходими, за да се постигне цялостна и значително по-адекватна уредба на тази важна материя, доколкото нашето законодателство страда от системни недостатъци и хронична незавършеност. Именно извеждането на подобен теоретичен модел за усъвършенстване на нормативната уредба представлява и основният практико-приложен резултат от изследването, който е определен от научното жури като изключително полезен за развитието на правната наука“, пояснява прокурор Овчаров.

Споделя, че макар покойният му баща – доц. Тодор Овчаров, да е бил дългогодишен преподавател по археология във ВТУ, самият той никога не е имал аспирации към преподавателската дейност. „Всъщност аз и сега имам скромна преподавателска практика, която ми е напълно достатъчна. От доста години водя курс за престъпленията против спорта в Националния институт на правосъдието – гр. София, където обучаваме колегите – младши магистрати. И по същество с това се изчерпват преподавателските ми амбиции, като предпочитам по-скоро да съчетавам научната работа с професионалната си дейност“, през смях заявява юристът. Стреми се да бъде полезен на практикуващите юристи, на студентите и на широката публика със своите повече от 20 научни публикации в областта на правото и националната сигурност. Освен това е категоричен е, че прокуратурата е от малкото ефективно работещи държавни органи в защита на законността и публичните интереси. „Лошото е обаче, че неприемливото навлизане на политиката в нашата практическа работа – влияние, което минава през парламента и през различните обществено-политически формации, води до наслагването на едно незаслужено и крайно отрицателно отношение към българската прокуратура. В тази връзка мястото на прокуратурата винаги е била в съдебната система, затова и ние сме от органите, които говорят най-често с актовете и с практическите си действия по полза на гражданите“, категоричен е прокурор, д.н. Мирослав Овчаров.

Весела КЪНЧЕВА