Цанко Цветанов няма нужда от каквото и да е представяне. Едно от “златните” момчета на “Етър”, шампион на България с “виолетовите” и с “Левски”, бронзов медалист от САЩ-94… И днес продължава да бъде близо до великотърновския тим, бе негов старши треньор, а сега и член на клубната управа.
За спортната кариера на Цанко, Трифон, Бончо Генчев, Балъков, Киряков е писано много, но встрани от популярното остават ред събития, които навремето са ги изградили като футболисти. Някогашният защитник на “Етър” и националния тим се връща към спомените си за началото. И казва,че през цялата си кариера е имал късмета да среща добри хора, които са му помагали.
Малцина са тези, които например знаят, че Цанко е започнал във футбола като ляво крило и по една случайност на съдбата го преквалифицират като защитник.
“Започнах с тази игра в махалата в родното Българско Сливово, там само футбол се играеше. В училище директорът Цвятко Цветков и математикът Петър Петров бяха много запалени по футбола. Аз учех с една година по-големи от мен и играех в училищния отбор. Играех си ляво крило. В “Академик” ме взе Любен Друмев заедно с няколко момчета, учех в Българско Сливово в 6-7 клас, мятахме се заедно със Сашо Ангелов на автобуса за Свищов за тренировки и обратно. Участвахме в един “Турнир на героите”, а Николай Генчев бе треньор на същата възраст в Спортното училище във Велико Търново, там ме забелязал и ме извикаха”, разказва Цанко Цветанов.
Малчуганът не бил голям оптимист за Спортното, но баща му взел москвича на един съсед, защото техният запорожец се бил повредил, и го докарал в старата столица.
Цанко през смях си спомня за първия учебен ден в осми клас. “Влязох в стаята, едно височко момче каза: сядай тук до мен, има свободно място. И още на втория час ни изгониха, защото много говорехме. Това беше Иво Балъков. Така заиграх в юношите младша възраст на “Етър”.
И най-неочаквано станал ляв бек, за да попадне в националния тим. “Треньорите на националните отбори направиха подбор, като събираха най-добрите деца от страната. За мое нещастие Иван Кръстанов не беше забелязал нито един от “Етър”, а само от другите градове от окръга. За щастие обаче Николай Генчев ме взе заедно с няколко момчета и ме заведе при тях в Казанлък. Отидохме на стадиона и Борето Ангелов, който беше селекционер на националния отбор до 16 г., каза на Генчев: извинявам се много, колега, но всички места са заети, нямам само ляв бек. Кольо Генчев му отвърна: ами аз ти водя точно ляв бек… Така станах ляв защитник. Но в младшата възраст на “Етър” продължавах да си играя като ляво крило”, спомня си Цветанов.
Започнал с дублиращия отбор на “Етър”, мачовете им били преди тези на мъжете. През 1986 г. първенството свършило рано заради световното и на един турнир Петър Шатров за първи път го взел да играе за мъжкия отбор, бил само на 16 години. Но още преди турнира го включили за един мач в групата и взел първата си премия в живота. Никога няма да я забрави – 49 лева, това били огромни пари за ученик като него!
“Нямаше място за мен в съблекалнята. Митко Аргиров и Захари Минчев викат: другарю Шатров, то няма шкафче за младите в съблекалнята! И Шатров извади една тесличка, заби един гвоздей на една дъска и обяви: ето, има закачалка и място и за Цанко… Но Георги Василев се върна от световното и пое “Етър”, а няколко момчета от дублиращия отбор, които тренирахме с мъжете, забравиха да ни извикат от другата съблекалня. Ние стоим и плачем. За мой късмет баща ми бе дошъл да ме гледа и срещнал Шатров, който му заявил: ама ако те не го искат в “Етър”, аз го искам в “Академик”! Стигна се чак до първия секретар на партията и така отново се завърнах в Свищов. Пак ме направи ляво крило. В “Академик” в “Б” група изиграх 20 мача и вкарах 4 гола, явно съм се представил добре”, продължава спомените си Цанко Цветанов.
Но съдбата явно е решила той да заиграе отново в “Етър”. С Анатоли Нанков кандидатствали в Стопанската академия, но не ги приели. Същия ден на тренировката дошъл Николай Коцев – Мацата с неговата лада. “Цанко, чакам те с колата!” Оказа се, че са следили развитието му и Георги Василев го изпратил. И Цветанов отново идва в мъжкия отбор на “Етър”, стават два пъти бронзови медалисти, а после и шампиони на България. “Успехите бяха благодарение на цялостния градеж на футбола във В. Търново. И на Спортното училище, защото то създаде много добри футболисти и им се даде шанс “Етър” да има една основа от собствени кадри. И на ръководството и работата на Георги Василев, който е с основната заслуга. Но и на всички треньори – Кольо Генчев, Васил Матев, Трендафил Коцев, Петър Шатров, Георги Василев… Благодарение на тяхната упорита работа и любов към футбола. Шампионската титла бе градена много години”, категоричен е Цветанов.
После отива в “Левски”, където печели също куп успехи. Цанко си признава, че е левскар от малък заради своя дядо в Българско Сливово. “Даваше ми по 5 стотинки да викам “Само “Левски”. Бях малък и това бяха много пари, купувах си по една вафла. Всеки ден си купувах поне по една, защото бяха много вкусни. Понякога даже и по три-четири през деня! Напук на баща ми, който беше от ЦСКА.”
През 1991 г. дебютира и за националния отбор, вика го Димитър Пенев за един мач срещу Турция в Стара Загора. Четвъртото място в САЩ-94 става и най-грандиозния им успех. “Разбира се, преди това и мачът на “Парк де пренс”. Но това, което важи за Велико Търново, важи и за националния отбор – успехът му в САЩ е плод на труда и усилията на дълги години в българския футбол на много известни и не толкова известни хора. Имаше натрупване и от качествата на предишните футболисти, имаше колективно развитие. Аз не приемам стария строй като устройство, но тогава бяхме близо до нивото на водещите отбори в света, а след 1989 г. успяхме да се докоснем и до големия футбол. Замислете се само къде играеха тогава Стоичков, Любо Пенев, Балъков, Лечков…”
Богатата му кариера продължава в “Абърдийн” (Шотландия), “Валдхоф” (Германия), отново в “Левски” и в немския “Енерги” (Котбус). После става треньор, основно като помощник на Мъри Стоилов, с който 4 поредни години ставаха шампиони на Казахстан с “Астана”. През 2012 г. се върна в “Етър” като старши треньор и изведе тима до влизане в “А” група.
“Връщането ми бе случайност на съдбата, но аз винаги съм имал сантименти към Велико Търново. Това е градът, който ме е изградил като футболист, а “Етър” е клубът, който ми е дал шанса във футбола. Децата, които растат в този град, трябва да получават шанс, защото аз вярвам, че имат талант. В момента всички ние, които работим във футбола, не правим достатачно да се реализира този потенциал”, смята Цанко Цветанов. И дава пример със себе си: през цялата си кариера е имал късмета да среща добри хора, които са му помагали да стигне до това ниво.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив
