Тенорът Александър Баранов – от хеви метъла и кларинета до оперната сцена

Тенорът Александър Баранов след близо 20 години отсъствие се завръща отново на великотърновска сцена. Артистът, чиято професионална кариера започва в Музикално-драматичния театър “Константин Кисимов”, изпълнява главна роля в оперетата “Прилепът”, чиято премиера се състоя на 22 юни. Към спомените си от времето, прекарано във В. Търново, Баранов винаги се връща с голяма любов. Казва, че това е един от най-хубавите периоди в живота му.
Баранов е роден в Русе и завършва средното си образование в Музикалното училище в крайдунавския град със специалност флейта. След това кандидатства и е приет във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, където завършва музикална педагогика. Още като студент, Александър участва в конкурс за втори кларинет в оркестъра на великотърновския театър и успява да се пребори за вакантното място. В продължение на няколко години работи като оркестрант, преди да влезе в казармата, за да отслужи задължителната си военна служба. Докато свири в оркестъра, Баранов е най-младият измежду музикантите и се учи от тях. След толкова години днес той отново има удоволствието да работи с голяма част от тогавашните си колеги, но вече не като оркестрант, а като солист на сцената. Промяната идва след заминаването на Александър в София, където изоставя свиренето и завършва оперно пеене в Нов български университет. От 2012 г. работи на щат в Русенската държавна опера, като пее и в редица театри в цялата страна.
За Александър разликата между това да е оркестрант и да е изпълнител горе на сцената е голяма. Смята, че сега адреналинът и отговорността са много повече, но това не му тежи. Баранов не може да определи коя от многото роли, които е изпълнявал, му е любима. Казва, че в такава се превръща всяка следваща, над която работи в дадения момент.
“Предизвикателство има при всяка роля. Когато започвах да се развивам като певец, исках да изпълнявам драматичен теноров репертоар, но се оказа, че спецификата на гласа ми не е подходяща. Така преминах в лиричния репертоар. Много обичам да експериментирам и освен опера пея оперета, мюзикъл”, казва Баранов. След участието му в спектакъла “Кабаре” се оказва, че това амплоа много му приляга. Сега му предстои и премиерно участие с рок операта “Парижката света Богородица”.
Преди да излезе на сцената, Александър няма свои ритуали, но винаги се надява да не допусне грешки. Случвало се е да има и гафове, които в началото на кариерата си приемал много трудно, но с течение на времето разбрал, че това е част от работата на всеки артист.
“Хубавото в нашата професия е, че няма две еднакви изпълнения. Това не е като на запис. С всеки партньор взаимоотношенията на сцената са различни, а когато има гафове е забавно. Случва се да си забравяме текста, да не излезем в точния момент и разни такива неща. Нищо друго, което съм работил, не ми е носило подобно удовлетворение. Това притеснение преди качването на сцената е нищо в сравнение с аплодисментите на публиката в края на представлението. Всяко едно излизане пред зрителите е едно разсъбличане, при което актьорът разголва душата си. Когато това успее да стигне до хората, няма по-голямо щастие за нас – артистите”, споделя Баранов.
За Александър може да се каже, че е наследствен музикант. Баща му, който е роден в Санкт Петербург, се занимавал с музика. Свирил на акордеон, на пиано, на китара и други инструменти. Ръководил и няколко джаз оркестъра в Русия. Покрай него Александър се запознал отблизо и с този музикален стил. Пристигайки и установявайки се в Русе, откъдето е майката на Александър, баща му става директор на Младежкия дом в крайдунавския град. Там той основава и първия джаз фестивал, на който кани редица големи български изпълнители. Този форум продължава да се организира и до днес. По душа обаче Александър е почитател на твърдата музика. Въпреки че в работата си изпълнява предимно класически произведения, най-много обича да слуша хеви метъл.
В свободното си време Баранов обича да готви и да ходи на къмпинг сред природата. Обожава морето. От известно време има и съвсем ново хоби – изработване на изделия от кожа – чанти, портмонета и други такива неща. За това се вдъхновява от търновеца с прякор Джони, който е известен най-вече сред рок и метъл феновете в старата столица. Александър има голямо желание да се доразвие в този занаят, защото много му харесва. От година и половина обаче за хобитата му остава по-малко време, защото то е ангажирано с първородния му син. Заради многото служебни пътувания често таткото трудно успява да обърне достатъчно внимание дори на детето си.
Александър споделя, че пандемията му се отразила двузначно. От една страна си починал повече от добре. Направил го със своето семейство сред природата в къщата си в Еленския балкан, но финансовото отражение тепърва ще трябва да наваксва.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ