Поредица от книги с уникални триизмерни възстановки на средновековния Царевец е започнал да прави великотърновецът Събин Бижев. Те ще включват множество реалистични картини на постройки от старопрестолнината, както и обяснения и исторически факти, свързани с тях. Впоследствие авторът на поредицата има намерение да я допълни с книги за съседните хълмове Трапезица и Момина крепост.
Царевец е разположен на около 110 дка площ и се е застроявал поетапно в продължение на около 600 години. Той включвал немалко сгради, като част от тях са разрушавани и издигани наново. Крепостната му стена, която е дълга 1100 метра, се затваря напълно едва през 13 век. В нейните рамки са живеели около 2 хил. души, а извън тях – около 25 000. Това прави цялостното възстановяване на всички обекти много трудно и налага постепенното осъществяване на проекта.
В плановете на Събин влиза и изработването на карта на Царевец, която също ще включва голям брой визуализации. От няколко години родолюбецът посвещава цялото си свободно време да пресъздава облика на столицата на Второто българско царство с идеята да покаже нейното величие и уникална красота. Той вече е създал и няколко видеоклипа, които могат да бъдат видени в интернет. Предстои да направи монтажи и върху клипове, заснети с дрон. “Главната причина да се захвана с 3D визуализацията на Търновград беше тази, че много хора не могат да си го представят в целия му блясък, а редица факти са почти неизвестни за много хора. Историята и компютрите са ми слабост още от дете и така събрах двете ми хобита в едно”, разказва Събин. В началото той се запознава с кадастралните планове на археологическите разкопки на Царевец. По тях Бижев изгражда релефа на хълма с над 95% достоверност. Голяма помощ за това начинание са и знанията му по геодезия, придобити по време на обучението му в Строителния техникум във В. Търново. Проучванията на Събин обхващат немалко трудове на водещи специалисти в областта на археологията и средновековната история.
Бижев разказва, че патриаршеският и дворцовият комплекс представлявали отделни крепости зад стените на Търновград. Техните укрепления били не по-малко внушителни, за да могат да опазват богатствата на царя и църквата. Патриаршията не случайно се издигала на най-високото място на хълма, тъй като йерархията повелявала Бог и патриархът да стоят над богоизбрания цар. Старопрестолнината заслужила мястото си на трети по величие град след Константинопол и Рим, а чуждестранни летописци я описвали като мистично място с невиждана красота.
Царевец бил свещена територия,
съхранявала мощите на над 15 светци,
а броят на църквите, изградени там,
надхвърлял 20.
Преди изграждането на съвременния Архитектурно-музеен резерват “Царевец” останките на хълма не били много. Голяма част от тях били унищожени, а други – използвани като строителен материал за построяването на Следосвобожденско Търново. Според Събин, при възстановяването на външния вид на постройките на хълма в края на 80-те години на миналия век, заради кратките срокове на реализация, са допуснати някои грешки. Той дава пример с камбанарията на патриаршеската църква, за която смята, че няма логика да е изглеждала като бойна кула. Бижев предполага, че тя е била измазана външно, а за покрива ѝ и този на цялата църква има данни, че е бил от олово. Резерви има и към Балдуиновата кула, за която мнозина учени смятат, че не е съществувала или е била изградена по-късно. Заради тези неясноти Бижев решава да прояви доза творчество и на места да не променя създадените представи, а в други случаи да провокира зрителя. Винаги обаче Събин прави възстановките, отчитайки разкритите при разкопки основи на сградите, по които изчислява тяхната височина. Той споделя, че най-общо казано дворцовият комплекс на Царевец наподобявал вида на Рилския манастир, а средновековните къщи не се отличавали от възрожденските, които могат да се видят и днес на Арбанаси.
При едно от своите проучвателни посещения на Царевец Събин попада на любопитна находка. В основите на царския дворец, където е вградена римска мраморна плоча от Никополис ад Иструм, случайно забелязва изписано името си. Оказва се, че е на Марк Везувий Сабин, който е живял около 4-ти век. Бижев казва, че не е човек, който вярва в подобни знаци, но това определено му се сторило интересно съвпадение.
Събин разказва, че
има мистериозен
кладенец, който
се намира зад
Патриаршията.
Мнозина от посетителите на Царевец често дори не го забелязват, а за него се носят различни легенди. Някои хора смятат, че дълбочината му е около 120-140 м и достига до нивото на река Янтра, но според Събин е само около 30 м. Той защитава тезата си, посочвайки, че хълмът има два скални венеца, които биха затруднили прокопаването на такава дълбочина. Това е неоправдано, предвид наличието на достатъчно вода в крепостта и в близост до нея. Вода се е набавяла от две водни кули и три извора, съхранявала се е във водни резервоари, така че не е имало недостиг на вода. Тезата на Бижев е, че кладенецът е достигал само до нивото на горния скален венец, върху който се е събирала подпочвена вода. Той пояснява, че още преди Търновград да стане столица на България на хълма е съществувало укрепително съоръжение. За тогава има предположения, че единствената затворена крепост е била именно в района, където по-късно е изграден патриаршеският комплекс. Твърде вероятно е кладенецът да съществува още от тази т. нар. византийска епоха, казва Събин, защото иначе не би имало логика да се прокопае точно на най-високото място на хълма.
Целта на Събин е хората, които посетят Царевец, да могат да добият по-цялостна представа за неговото някогашно величие. Преди известно време търновецът дори имал идея в рамките на крепостта да се постави електронно устройство, на което чрез своите 3D визуализации да спомага за това, но не я реализирал.
“Докато се занимавам с проучванията и 3D възстановките, се връщам назад във времето, в една от най-романтичните и величествени епохи в нашата история. Много ми се иска, когато българите гледат направеното от мен, да си спомнят за нашите предци, чиито гени носим. Да си припомнят това, което те са съградили с общите си усилия и да не забравят, че сме били велика държава само когато сме били единни”, надява се Събин.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив
