Паметникът на братята царе Асеневци е най-големият и монументалният паметен знак във Велико Търново. Намира се в местността „Боруна“, като до него се стига през Стамболовия мост. Всъщност, първоначално идеята е била паметникът да се издига в района на Старото военно училище, където по това време се е строяла сградата на новия партиен дом. По настояване на автора му – скулпторът Крум Дамянов, мястото е променено.
Паметникът „Конниците“ е построен във връзка с националните чествания на 800-годишнината от въстанието на братята боляри Асен и Петър и възстановяването на Второто българско средновековно царство. Но в него са включени фигурите и на останалите двама от фамилията – царете Калоян и Иван Асен II.
Композицията на монумента е разработена от авторски колектив в състав: Крум Дамянов, Иван Славов, Владимир Игнатов, Георги Гечев и Коста Цеков. Самото монтиране на фигурите на четиримата конници се извършва за два месеца – рекордно кратък срок, без прецедент в световната практика. Фигурите са изработени от месинг и тежат между 9,5 и 11 тона. Общото им тегло е 52 тона. Те представят братята Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II. Поставени са върху постаменти от гранит, високи по 7 м и тежащи по 11-12 тона. В средата е поставен огромен 15-метров меч, обърнат с острието нагоре към небето. Общото тегло на меча е 70 т. За сглобяването на отделните му части са използвани над 30 хиляди месингови болта. Под дръжката на меча е поставена изработената от гранит композиция „оранта“ – небесната майка, която създава и пази живота и държи в ръцете си дете.
Фигурите на четиримата царе са представени в характерни пози. Петър благославя българския народ с вдигната ръка. Брат му Асен държи здраво юздата на коня, който е изправен на задните си крака. Калоян стои изправен на седлото с поглед на юг, откъдето идва латинската заплаха. А Иван Асен II държи в дясната си ръка набучен на копието си нарушения от Византия мирен договор.
Строителството на паметника започва на 4 февруари и продължава до 13 ноември 1985 г. Първата фигура на цар Асен е монтирана през август. Най-големи проблеми създава фигурата на Иван Асен II. Транспортирането й от София до Търново се оказва истинско предизвикателство. На ширина царят е колкото цялото пътно платно. По време на превоза му камионът с фигурата е ескортиран от милиционерски патрули, а движението на всички други превозни средства е отбивано встрани. Допълнителни трудности при монтирането на царя създава и копието с набучения на него византийски договор, което е отделно от царската фигура и трябва да се балансира изключително прецизно при поставянето му.
Цар Калоян също причинява немалко главоболия на строителите. Десетки пъти на ден той е въртян с кран, за да бъде ориентиран в посоката точно към Одрин, където през 1205 г. води битка с рицарите кръстоносци, посоката е сверявана с компас.
По отношение на големия меч в средата на композицията, първо авторското решение било той да е забит в земята като символ на възхода и силата на българската държава и нация и устремът и към светлото бъдеще. Когато занасят проекта на Тодор Живков, за да го одобри, той в типичния си стил възкликва: „Какво сте направили? Това прилича на един огромен кръст, бе! Вижте там какво ще правите и ще струвате, но този кръст да изчезне!“ За да не гневят Тато, е взето решение мечът да бъде обърнат с острието нагоре, като при обявяване на война. Пенчо Кубадински пък специално настоявал да се вижда ясно, че конете на паметника са мъжки, затова се наложило скулпторите допълнително да подчертават и тази анатомична подробност.
Малко след монтирането на меча Велико Търново е разлюляно от земетресение от 4 бала по Рихтер. Но основите на монумента не поддават. Това изпитание обаче опъва доста нервите на строителите. Изграждането на паметника върви трудно и инфарктно. Краткият срок е най-голямата трудност и ръководителите на строежа до последно не са сигурни дали ще успеят да спазят даденото им време. Е, в крайна сметка успяват. Строителството завършва в срок, макар и само 3 дни преди датата на откриването. През 2012 г. пред студенти от ВТУ Крум Дамянов споделя неизвестни факти от „кухнята“. Разказва, че дни наред е прекарал легнал по гръб под фигурите на конете за да изпипа до съвършенство детайлите. За да извае лицата на четиримата царе, той дълго и внимателно проучвал български и византийски църковни стенописи.
„Исках братята Петър и Асен да бъдат разположени непосредствено срещу извивката на Янтра. От това, което научих разбрах, че Калоян се е колебаел между източното православие и западния католицизъм. В крайна сметка е избрал и затова на паметника неговия кон завива рязко на изток. Освен това конят на Калоян е и частично отрязан и деформиран анатомически“, споделя проф. Дамянов. Колегата му инж. Пеньо Александров пък разказва следната комична случка: „След като монтирахме цар Асен, за да пробваме товароподемността на крана, вечерта вдигнахме коня от постамента му и след това пак го свалихме. На сутринта цяло Търново говореше, че фигурата на царя била изчезнала. Според някои била паднала в Янтра, а според други – била открадната.
Цялата стойност на Паметника на Асеневци е 6,4 млн. лв., които са дарения от българския народ. За откриването на монумента във Велико Търново идва целият партиен и държавен елит, во главе с Тодор Живков. Самото откриване е на 16 ноември 1985 г. и е събитие от национален мащаб. Слово пред паметника държи историкът проф. Илчо Димитров.
Авторът на скулпторния проект Крум Дамянов признава, че Паметникът на Асеневци е най-обичаното му произведение и всеки път, когато посещава Велико Търново отива да го види. „Родителите обикновено обичат най-много последното от децата си. За мене също това е най-приемливото от децата ми. Вече не съм критичен към паметника. Той легна на мястото си, оживя във времето, а и политическите сътресения през времето не успяха да го подложат на съмнения. Винаги ми е много приятно да се намирам на това място и да съзерцавам своето творение“, разкрива проф. Крум Дамянов.
Иван ГЕОРГИЕВ