100 лв. парична глоба ще отнася всеки пешеходец, който използва мобилен телефон или друго устройство за комуникация при пресичане на пешеходна пътека. Това гласи една от поправките на Закона за движение по пътищата, които влизат в сила от 7 септември 2025 г.

Според повечето водачи за много от пешеходците фактът, че са на пешеходна пътека, ги прави богоизбрани и недосегаеми и те могат да се движат едва-едва с телефон на ухото, или забили нос в екрана на смартфона си. В действителност обаче пешеходната пътека просто указва местата, където пешеходците могат да преминат през улицата, като им дава временно предимство пред леките автомобили.

В ЗДП и досега ясно беше упоменато, че при пресичане на пътните платна на пешеходна пътека хората трябва да спрат, да се огледат наляво и надясно, да се съобразят с идващите срещу тях от двете им страни превозни средства и едва когато получат ясен знак, че водачите са ги забелязали и че ще им дадат предимство, да предприемат пресичането по пътеката. Освен това в Закона изрично е отбелязано, че пешеходците трябва „да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение“.

За някои хора новата наказателна санкция от 100 лв. за пешеходец с телефон на ухото, може да се стори прекалено и необосновано строга. В действителност обаче за пешеходците във Велико Търново тя е повече от необходима. В центъра на града хората масово пресичат където им падне, без изобщо да се съобразяват със знаци и пътна маркировка. Особено рискови са пресичанията по диагонал на кръстовищата пред читалище „Искра“ и пред Централната поща.
Дори и на пешеходните пътеки обаче хората нямат култура на пътно поведение. За мнозина фактът, че са стъпили на пешеходната пътека, означава, че автомобилите трябва незабавно да се съобразят с тях и да набият спирачки. Като пример много често се дава Западна Европа, където в момента, в който пешеходецът стъпи на платното, колите моментално спират и му дават предимство. Това обаче не е точно така и хората не трябва да забравят, че пътните платна са за автомобилите, а престоят на пешеходците на тях трябва да бъде само по необходимост и за максимално кратък период от време.

Две са любимите „запазени марки“ на търновските пешеходци, с които ежедневно изправят косите на шофьорите. Единият от случаите е, когато те се движат по пътеките със скоростта на костенурка, говорейки по мобилния си телефон без хендсфри, или ровейки в смартфона си. В другия случай пешеходците внезапно скачат пред колите от нищото, изпробвайки бързината на реакциите на шофьорите. Това важи особено за пътеките, на които има светофарна уредба. Търновският пешеходец просто си умира да пресича в последната секунда, ако може в момента, в който жълтото се сменя с червено, рискувайки да попадне под гумите на някой автомобил.
Няма нужда да се пишат нови забрани, тъй като в Закона за движение по пътищата е посочено ясно: „На пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение.“
В европейските държави хората отдавна имат изградена култура на поведение на пътя. У нас обаче, за съжаление, такава все още липсва и може да бъде изградена единствено по пътя на строгите санкции.

Иван ГЕОРГИЕВ