След 20 години като редактор в българската редакция на Британската съобщителна корпорация ВВС, журналистът Радко Попов избра да смени Лондон със Самоводене. Макар да е роден в Горна Оряховица в семейство на фармацевти, решил да се засели във великотърновското село. Влюбил се в природата там, затова си купил имот и си построил къща близо до гората, където има чакали и пепелянки. Признава, че в България му липсват английските супермаркети и вкусната храна на Острова. Независимо от това Радко твърди, че винаги е мечтаел да живее в свободна България.
Историята на свободолюбивото момче от Горна Оряховица е твърде интересна. Завършва Колежа по международен туризъм във Варна през 1977 г. със специалност “Бордни домакини”, т.е. стюардеси. За него тази професия е трамплин към Западна Европа, а да избяга там, младежът се подготвя в продължение на 10 години. Затова още при първата възможност слиза от самолета във Виена и остава там. Никой не го чака, никой не му помага. Отива в полицията и иска политическо убежище. Изпращат го в лагера за бежанци Трайскирхен, където стои 4 месеца. След това младият българин заминава за Германия и се установява във Фрайбург. Започва да учи немски, защото смята, че подготовката му по езика от Варненския колеж не е достатъчна. Там българинът среща прекрасна девойка от Тайланд, която учи докторантура по имунология, и по-късно се оженва за нея. Може би тогава моят брак между българин и тайландка е бил първият в света, казва Радко. След това младото семейство се премества в Хайделберг, където вражеският за България емигрант става студент по история на изкуствата в известния университет в Хайделберг. Исках да уча, да опозная обществото и културата на Германия, разказва Радко.
Един ден през септември 1978 г. , вървейки по улицата на града, българинът вижда във вестник, че дисидентът и журналист в радио Лондон Георги Марков е убит. Радко решава да се кандидатира за освободеното място, без да се страхува, че може да го сполети същата съдба. Хората казват, че гръм два пъти не пада на едно място аргументира избора си да постъпи в Лондонското радио вражеският емигранг, какъвто етикет му лепнали комунистическите служби. За съжаление, трагедията с Марков се оказва шанс за него. Радко пише мотивационно писмо, записва гласа си на лента в лабораторията на университета и изпраща документите в редакцията на ВВС. От Лондон обаче му отговарят пак да се обади, когато научи добре английски език. Това амбицира бъдещия специалист по история на изкуствата и той започва усилено да изучава езика на Шекспир. Така след две години, през 1980 г., Радко кандидатства отново в ВВС, откъдето го приемат на стаж. Харесва му работата, англичаните също го одобряват и го канят да стажува като програмен асистент и през следващата година. През 1982 г. българинът се явява на конкурс за редактор и спечелва мястото. Така младото семейство се премества от Хайделберг в Лондон.
И двамата имахме добри заплати – аз като редактор, а жена ми Рачании беше първата в Англия и една от малкото в света, които през 80-те години изследваха вируса на СПИН. Там се ражда и синът им Стефан, който сега е на 33 г. и живее с майка си в Америка. Още на шестия месец от работата си в ВВС, младото семейството си купува къща в Лондон. Радко не скрива, че като емигрант се е страхувал за родителите и сестра си в България, да не би властта да ги тормози. И потърпевша в кариерата е наистина сестра му, която при комунизма у нас дълги години не може да стане директор на санаториум, въпреки качествата си.
А какво
представлява
ВВС отвътре?
В българската редакция работехме около 15-16 редактори и всеки можеше да прави всичко, което позволяваше да се заместваме, разказва Радко. По-старшите в редакцията, освен дописките, правят и програми, които се излъчват в определен ден. Тогава българинът създава първата в света, по онова време, религиозна седмична програма на български език – “Религия и вяра”. От тогава Радко започва да се интересува от исляма, а за времето си в ВВС е създал над 600 предавания на религиозна тематика, като по-голяма част от въпросите са за християнството. През останалото време прави дописки и новини, взема интервюта. Има свобода на словото, но в рамките на политиката на световното радио.
През 1990 г. Радко идва в България за първи път, откакто е избягал на Запад, но този път е командирован от ВВС. Той организира в София колоквиум на православни богослови и мюсюлмански учени на тема: “Общи етични и морални ценности на християни и мюсюлмани”. Редактираният от Радко запис на рефератите и дискусиите, ВВС – Лондон, излъчва в серия от пет програми. През 1995 и 1997 г. българинът участва в международните конференции за екология и религия, организирани в Егейско и Черно море от Вселенския патриарх Вартоломей Първи. След това дискусиите са отразени в радиопредаванията на Радко, който дори прави интервю с патриарха. Има срещи и с главата на руската задгранична православна църква – митрополит Антоний Сурожки. Радко казва, че е виждал отблизо в Лондон “Желязната лейди” Маргарет Тачър. От прозореца в редакцията на ВВС е наблюдавал сватбата на принцеса Даяна и принц Чарлз. Срещал се е и с известни политици на годишните им конференции.
Години след като корпорация ВВС закрива 10 свои редакции в чужбина, включително и българската, заради демократичните промени в бившите социалистически страни, Радко Попов се завръща в България и става студент по теология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Независимо че правех религиозни предавания, чувствах липсата на богословското образование, казва журналистът. Впоследствие той завършва и магистърска степен по теология. Автор е на книгата “Иисус Христос в Корана”. След това той специализира в университетите на Регенсбург и Берн, а по-късно и в Хартфорд, Кънектикът в САЩ, по темата “Ислям и християно-мюсюлмански отношения”. Теологът е категоричен, че Коранът ни предлага най-богатия образ на Иисус Христос, в сравнение на която и да било нехристиянска религия. Наистина, в исляма и Православието има различия. Но всеки може да обогати своята религиозна култура, като прочете за религията на другия.
Сега Радко Попов казва, че се чувства щастлив в демократична България. Има до себе си прекрасна жена с чудесната професия – лекар. И то на първа линия – работи в Спешна помощ във Велико Търново.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
