107 купола на църкви и манастири в цялата страна е превърнал в произведения на изкуството с майсторлъка си великотърновецът инж. Христо Пашов. Той е сред малцината българи, които владеят тънкостите на облицоването на покривите с поцинкована или медна ламарина. Сръчните му ръце превръщат покривите на сградите в шедьоври, а негово дело са куполите на редица знакови паметници на културата в България. Сред тях са Патриаршеската църква “Възнесение Господне” на Царевец, храмовете “Свети Никола”, “Св. св. Константин и Елена”, “Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново и “Света Троица” в Свищов, строени от Майстор Колю Фичето. Работил е в Преображенския манастир, Патриаршеския “Света Троица”, както и в Дряновската, Соколската, Батошевската свети обители и други.
Последният обект на майстора е храмът “Свето Успение Богородично” в Асенова махала, където преобразил купола на камбанарията с ламарина със златно покритие. “Това е хром-никелова ламарина, внос от Украйна, която не корозира и на практика е вечна. Ние режем, огъваме и монтираме листовете. Така ги кроим, че да няма остатък”, споделя Христо, който само след месец ще навърши 75 години. Със средства на дарители е извършен ремонтът на църквата. Те са предоставили средства и за закупуването на голям кръст за купола от Украйна, който също бай Христо е монтирал. Христовият символ е с височина метър и половина.
Завидното си постижение търновецът иска да впише в Книгата с рекордите на Гинес. За да кандидатства обаче, трябва да внесе 400 паунда в седалището на организацията в Лондон, а след това комисия ще дойде да провери на място дали рекордът му е реален.
По професия Христо е строителен инженер, а занаятът във фамилията се предава по наследство. Той изучил тънкостите от своя баща Стефан, а той пък от неговия вуйчо. Родът му води началото си от майстор Манол от Трявна, който участвал в
градежа на най-голямата джамия на Балканите –
Селимие в Одрин. Баща му пък ще остане в историята като човекът, направил куполите на Катедралата във Велико Търново. До последните си дни Пашов старши се катерил по покривите. През 1998 г., когато бил 86-годишен, заедно с Христо правили нестандартния купол на сградата на РИОСВ в Търново. Сега традицията продължава 34-годишният му внук Тихомир. Той следва баща си по върховете на сградите още от съвсем малък и скоро с труда си също ще заслужи правото сам да прави куполи. От занаята се вълнува и най-малкият член на фамилията Пашови – внукът на Христо Християн, който през септември ще бъде първокласник. Също като прадядо си, дядо си и татко си момченцето няма страх от високото и смело покорява покривите.
Първият обект, на който Христо Пашов работил сам, е камбанария в село Драгижево. Това се случва в далечната 1967 г. Тогава следвал задочно в София, а през зимните месеци, когато разполагал с повече свободно време, работел по църквите. “От тогава, като отида в някое селище, първата ми работа е да огледам как са направени куполът, камбанарията или часовниковата кула”, спомня си майсторът. Най-ценният съвет, който наследил от баща си, е никога да не прави компромиси в работата си. “Досега не съм имал рекламации – нито покрив е протекъл, нито вятър е отнесъл ламарините, макар че всичките ми обекти са много отговорни”.
Но често на Христо му се налага
да прави компромиси със заплащането,
защото невинаги трудът му е оценяван по достойнство. “През 1985 г. правих камбанарията на храма “Свети Никола” в Търново. Поисках 1500 лв. за труда си, а протосингелът от митрополията възкликна, че това били много пари. “Отче Никола, ще ви сложа 500 лв. на кръста, вие само се качете да ги вземете”, отговорих му аз. “А, да падна и да се убия ли искаш?”, реагира свещеникът. “А с тези пари кое ми плащаш – труда, изкуството или риска”, казах му аз. И оттогава не съм имал проблеми. А и знам, че храмовете събират парите за ремонти стотинка по стотинка от свещички.”
Няма храм в старата столица, с изключение на “Света Марина”, на който майсторът да не е извършвал тенекеджийски работи. Бай Христо и хората от неговия екип са правили куполите и новопостроените църкви “Възкресение Христово” на руските гробища, параклиса “Св. Седмочисленици” в Националния военен университет и “Света Параскева” в кв. “Картала”. С майсторлъка си той е увековечил и над 20 сгради, като Археологическия музей, Американски колеж “Аркус”, хотелите “Премиер”, “Царевец” и “Студио”, редица банки в Габрово и Свищов и др.
Повечето обекти той изпълнява
без фасадно скеле, само с въже и стълба,
като алпинист. Най-високото място, на което се е качвал, е камбанарията на църквата “Свети Никола” в Търново, която се извисява на 24 м над земята. Най-далечното място е Лопянския манастир, близо до Монтана. Там работил и най-дълго – два месеца, защото църквата имала цели пет купола. Средно на година майсторът работи на по 2-3 обекта, но някога е завършвал и по 7-8 паметника на година. Инж. Пашов е събрал в албум фотосите от всички 107 църкви, камбанарии и часовникови кули, където е работил. В друга колекция могат да се видят по-интересните сгради, в които също е оставил частица от себе си. “Догодина се навършват 50 години, откакто съм започнал да се катеря по покривите. Тогава мисля да направя изложба “50 години път към небето”, в която да покажа фотографии от всички куполи и камбанарии, които съм правил през годините”, споделя бай Христо.
Най-голямата му болка е, че българинът не пази историята си. “От 1989 до 1991 г. бях началник в митрополията. Тогава от св. Синодът всяка година отпускаха по 100 хил. лв. ремонти, а отделно митрополията даваше по 50-60 хил. лв. Това начинание се загуби. Сега никой не иска да дарява пари за ремонт на храмовете. Убедил съм се, че българите са най-големите безбожници не в света, а в космоса. Виждал съм какво ли не, включително и магарета, вързани в църквата на сянка. В нашата епархия има около 330 храма и още 20 манастира. Работил съм на 10 от тях, но всички останали се нуждаят от ремонт. В Стражишко имаше 22 храма и след земетресението през 1986 г. пострадаха всички. Сега възстановиха само два – в Стражица и Горски Сеновец, а другите си стоят разрушени”, казва с огорчение инж. Христо Пашов.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив
