Самодейката Цанка Добрева пази българските традиции в Ресен

Цанка Добрева от Ресен е посветила живота си на местното читалище. Тя е от онези хора, които пазят българското коренче, но понякога дори и не осъзнават колко важна е тяхната мисия.
Леля Цанка е родена в селото, отгледала е децата си в него. През 1973 г. тя започва работа като секретар на читалището, а после става и библиотекар, като дълги години съвместявала и двете длъжности.
“Когато дойдох тук, попаднах в една еуфорична обстановка, защото се подготвяше 100-годишнината от основаването на читалището, която чествахме на следващата година. Сега то се нарича “Народна просвета 1874”, но когато е създадено от Димо Рогев, се е казвало “Славейче”. Читалището ни, което първоначално се е помещавало в Старото шарено училище на Ресен, е свързано не само с просветната дейност в селото, но и с революционната, защото в него са се събрали участниците, които са участвали в четата на Бачо Киро и после в българското опълчение. Сегашната сграда е построена 1962 г. с доброволен труд на местните жители”, разказва с гордост 70-годишната жена.
Когато започва работа в читалището, леля Цанка усеща, че с всеки изминал ден работата ѝ става все по-интересна, работа с хората я увлича. “Едва сега осъзнавам напълно, че в онези години читалището за мен беше всичко. Била съм млада, не ми е било трудно да съвместявам семейните си задължения с обществените. Тогава имаше 6-7 колектива, репетициите бяха вечер след 19 часа, децата ми си учеха уроците и си пишеха домашните тук, при мен. Синът ми сам се научи да чете, дори останах изненадана, когато го чух да срича сам няколко изречения от “Работническо дело”, пояснява жената.
Освен че се занимавала с организаторска работа, Добрева участвала в Смесения четиригласен хор, в Народния хор и в танцовата формация. От 1999 г. тя поема групата за изворен фолклор “Зелен бръшлян” и детска фолклорна група “Ресненче”, става техен ръководител. “Нямам музикално образование, но ми е интересно.
За групата за изворен фолклор е важно да познаваш бита и традициите на селото. В работата много са ми помагали тогавашният председател на читалището Мино Тодоров, краеведът Стефан Минчев, както и игуменът на Преображенския манастир отец Георги, който е родом от селото. Българското и местното му е в сърцето, научил е много от баба си и прабаба си”, споделя леля Цанка.
Тя разказва, че бавните песни, които се пеят в Ресен, са безмензурни, еднообразни са като ритмика. Това е най-специфичното за тях.
Работата с децата от “Ресненче” също е много интересна. “В началото, когато започнем да подготвяме даден обичай, малките не могат да го разберат, но когато им стане ясно за какво се разказва в него, се превръщат в истински артисти на сцената”, усмихва се жената.
Спомня си, когато преди няколко години ги повела из селото да лазаруват, в много домове възрастните хора ги посрещнали със сълзи в очите от умиление, тогава и децата се насълзили и разбрали, че това, което правят, е много ценно. На следващата година момиченцата сами поискали отново да лазаруват.
Цанка Добрева учи децата и на типично ресенски думи, като “възланца”, така местните казват на възглавницата, и “пресномелца”, питката, която е замесена от първото ожънато и смляно жито.
С жените от Групата за изворен фолклор “Зелен бръшлян” изпитват огромно удоволствие, когато слязат от сцената, се питат една друга как са се представили и да си обещаят при следващата изява да са още по-добри. Чувстват се като пазители на традициите.
Когато облече старата носия, леля Цанка се чувства повече българка, защото това са дрехите, които са носили нейната майка и баба. Според Цанка Добрева днес много хора обличат носии, защото е модно, но дори и така да е, важно е, че се докосват до тях, казва жената. Разказва още, че човек трудно си дава носията. Нейната може да я облече само човек, за когото е убедена, че ще я пази.
Истински ценните награди за нея са призовете и златните медали, а самодейците от Ресен имат много награди за комплексно представяне.
Макар вече да е пенсионерка, Цанка Добрева всеки ден е в читалището. Трудно ѝ е да си представи, че един ден, когато силите я напуснат, ще спре да го прави, но до тогава има доста време.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ