Върви си бай Деян по пътеката на живота, ситни, вперил поглед напред, а краят ѝ още е някъде далеч… 103 години трябва да навърши в събота столетникът, станал една от емблематичните фигури на Велико Търново. Вероятно е най-възрастният жител на старата столица, но младежкият му дух личи отдалеч, а усмивката постоянно е кацнала на лицето му. Целият му живот е движение и спорт, както и позитивно отношение към всички наоколо.
Роден е на 18 март 1920 г. и казва за себе си, че е кореняк търновец. Когато бил 4-годишен, родителите му се преместват в Г. Оряховица. Там още 10-годишен започва да спортува футбол, на 18 г. вече играел в първия отбор на тима, но тежка контузия в слабините го изкарва извън футболния терен. Междувременно още 16-годишен започва да работи като сладкарски работник, а после завършил за майстор-сладкар. Като изкарал казармата, завърнал се във В. Търново. “Тук, срещу читалище “Надежда”, където беше центърът на града, открих собствена сладкарница с цех, която нарекох “Виктория”. Тогава захарта беше кът и аз правех специални сладки с бишкоти и сладък маджун. Като дойде социализмът, премахнаха всички частни сладкарници и създадоха кооперация “Пчела”, на която ме избраха да стана председател”, разказва сладкодумният мъж.
Един ден го извикали в градския комитет на партията и го назначили за директор на копринената фабрика “Васил Коларов”. “Трябваше да я спася, защото нещата не вървяха. Там изкарах 20 години, а после ме взеха в телферите за началник-пласмент. Пенсионирах се 1991 година”, обяснява бай Деян. С гордост разказва, че в Копринената фабрика бил началник на 700 жени и само 30 мъже. Признава, че много пъти се изкушавал с толкова много работнички. “Всички бяха много мили с мен, но тогава много следяха и наказваха за прегрешенията. Имал много приятелки, но само до там. Сега е друго…”, размишлява бай Деян. Самият той си взел жена от Бяла, живели със съпругата си заедно 68 години. Имат двама сина, а днес столетникът се гордее с внучките си и с правнука си.
Цял живот се е движил пеш. “Навремето ми дадоха служебен автомобил, но аз се отказах от него и го дадох на един от началник-цеховете. Като идвам на работа с колата, ще видя някоя служителка, не е удобно да не я кача, но пък, ако го направя, може да ми тръгне приказка. Затова по-добре пеш”, обяснява той.
Деян Чаушев е участвал във възстановяването на футболната секция към СК “Етър”. Вече 60 години играе тенис на маса. Научила го една от работничките в Копринената фабрика. Въртял хилката, докато станал на 93 години. За това време е спечелил над 50 медала, от които 10 златни.
На 83 г. стана и балкански шампион, а две години по-късно бе на крачка и от европейската титла, но не успя да я вземе по независещи от него причини. “Спортът е всичко за мен. Без спорта нямаше да стигна до тези години”, категоричен е бай Деян.
Става първият председател на ФК “Етър” при възстановяването му през 1957 г. и го ръководи дори при влизането му в “А” група. Няма друг с толкова дълъг стаж като ръководител на клуба! Деян Чаушев е един от инициаторите за строежа на стадион “Ивайло”, като директор помага с работници, превози и т.н. Стадионът е започнат през 1953 г. и е тържествено открит на 24 май 1958 г. За строителството е награден от правителството с два медала – Сребърна значка за спортно строителство и медал за особени заслуги.
В края на 60-те години се решава отборът да атакува “А” група. Начело е избран Гено Краев – началник на пощата, а Деян Чаушев отговаря за събирането на парите заедно с зам.-кмета Велико Великов. Четиримата движат футбола във финансово отношение и взимат нови играчи. “Етър” влиза в елита, а бай Деян през 1980 г. се пенсионира и за приноса си към спорта е награден с най-високото спортно отличие – Заслужил деятел на физкултурата, както и със Златна значка на БФС. За вековния си юбилей Деян Чаушев бе почетен с подобаващо тържество преди мач на “Етър”, като получи от клуба виолетова фланелка с името си и с № 100 на гърба.
Обяснява, че болестите вървят с годините, но не им се дава. “Имах рак на дебелото черво, но всичко вече е наред. Една година по-късно изкарах и инфаркт. Взимам три вида лекарства, и това е. Някой път ми се завива свят, но като се случи така, излизам да се раздвижа”, допълва той. Тайната на дълголетието е в движението и нормална употреба на всичко. “Не си спомням да съм преяждал в живота си, стомах до сега не ме е болял. На младини се е случвало да изпия до 200 грама твърд алкохол на ден, после намалих на 100, след проблемите със здравето съм само на червено вино с лимонада”, разкрива тайната на дълголетието си Деян Чаушев.
Откакто влезе във второто си столетие, излиза по-рядко от дома си. Но не спира да гледа футбол. Не е пропуснал мач от световното в Катар и е щастлив от победата на Аржентина. “Очаквах да спечелят заради Лео Меси – той е изключителен футболист. Много го харесвам”, споделя бай Деян. Той е един от не многото останали по света, които са съвременници на всички световни първенства по футбол. Когато се провежда първият в историята Мондиал през 1930 г. в Уругвай, той е вече навършил 10 години. А първенствата гледа още откакто телевизията е навлязла у нас през 60-те години. Не спира да гледа и да се интересува от мачовете на любимия “Етър”.
В събота Деян Чаушев ще посреща 103-тия си рожден ден. Чака на гости близките си, ще празнуват в един от най-хубавите ресторанти. С нетърпение чака обаждането и на Мира Добрева от БНТ, която му е обещала да му честити празника. Навръх вековния си юбилей той стана един от героите ѝ в книгата ѝ “Столетниците – благословия или орисия”, преди това влезе и в предаването ѝ по БНТ “Отблизо с Мира”. “Бай Деян е не само най-бодрият, но и определено най-изумителният и различният от всички столетници в книгата. Пример, че духът понякога тържествува над физическите възможности на тялото”, казва за него популярната журналистка.
Ето така бай Деян си върви по житейската пътека – изумително, но все така бодър и с лице, огряно от вечната усмивка.
Анатоли ПЕТРОВ
