С радост и сълзи Нана-Сабрина прегърна първите си “майки” от Дома в Дебелец

19-годишната Нана – Сабрина Зьолинг от Дания вчера посети Дома за медико-социални грижи в Дебелец, където е живяла до 3-годишна възраст, а след това е била осиновена от датско семейство. Девойката пристигна с баба си и дядо си – Верена и Йорген Шила, които, след като разгледаха институцията, споделиха, че са очаровани от обстановката и грижите, които се полагат за децата. С радост и сълзи девойката прегърна първите си “майки”, които са се грижили за нея и които още работят в институцията.
С вълнение директорката д-р Анелия Георгиева показа на гостите снимката на 3-годишната Сабрина, красиво и будно момиченце, което преди 16 години много се е харесало на семейство Зьолинг от Дания. Когато го осиновили, те прибавили към българското име още едно – Нана.
Вчера девойката призна, че отдавна е забравила български език. Тя си спомня, че когато като малко момиченце е заминала за Дания, е говорила малко. Трудно се разбирахме в началото, търсехме някой, който знае български, да ни помогне, разказа дядото. След това детето научило датски език, а сега Сабрина говори английски и малко немски език.
Семейството на българката живее във фамилна къща край столицата на Дания – Копенхаген. Родителите са полицай и служителка в бюрото по труда. Имат още две деца. Във възпитанието на палавниците се включват бабата и дядото, които много обичат българското момиче.
Завърших средното си образование и сега ще уча за детска учителка, тъй като много обичам децата, сподели вчера Сабрина. Тя разказа, че преди 10 години е била на първото си посещение в дома в Дебелец и сега вижда доста промени в обстановката. Има нова детска площадка в двора и по-голяма широта за децата в стаите. Най-важното е, че се чувствам много щастлива да видя отново моята любима възпитателка, лекарка и директорка – д-р Анелия Георгиева, която много обичах, заяви девойката.
Сабрина сподели още, че е попаднала в много добро семейство в Дания, където я обграждат с любов и грижи. Чувствам се като истинска датчанка, но когато се върна в България, осъзнавам веднага, че корените ми са от тук, че съм българка и искам да зная какво се случва в моята родина, разказа девойката. Според нея разликата в живота на България и Дания е голяма. Но това, което й прави впечатление, е, че хората в България не са така стресирани, както в Дания. Освен това българите са много гостоприемни и дружелюбни.
Йорген Шила сподели, че в Дания имат телевизионно предаване, което помага на осиновените деца да намерят истинските си родители. Тогава осиновителите на Сабрина и предложили да дойдат в България и да разберат какъв е животът там, а също и да издирят. биологичните родители на българчето. Наистина пристигнахме тук преди 10 години и бях много любопитна да разбера подробности за моите истински родители, дали са добре, с какво се занимават, каза Сабрина. Но след това тя размислила, че вероятно биологичната и майка има ново семейство й не иска да се намесва в живота й.
Може би някой ден ще започна да уча български език и това ще стане заедно с дядо Йорген, който също иска, сподели Сабрина. За съжаление в района, където тя живее, няма българи, с които би общувала.
Семейство Шила и Сабрина ще бъдат в България една седмица. Те вече са били в София и са разгледали още няколко други градове. Тримата ще запазят чудесни спомени от родината и най-вече от Велико Търново, където са се настанили по време на престоя си.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ