С па­на от плъс­ти по­лус­ляп ал­пи­нист съ­би­ра 3500 лева за жи­во­тос­па­ся­ва­ща ма­ни­пу­ла­ция

Бо­рис­лав Ма­ри­нов под­ре­ди уни­кал­ни­те си тво­ре­ния в ате­ли­е­то на ху­дож­ни­ка Емо Ка­ло­я­нов
Пър­во­то в Бъл­га­рия из­ло­же­ние на плъс­ти па­на от жи­ва въл­на под­ре­ди ве­ли­ко­тър­но­ве­цът Бо­рис­лав Ма­ри­нов. В уни­кал­на­та ек­с­по­зи­ция мо­гат да се ви­дят ума­ле­ни ко­пия на про­чу­ти­те коп­рив­щен­с­ки ки­ли­ми, ав­тор­с­ки ком­по­зи­ции и пей­за­жи на ем­б­ле­ма­тич­ни мес­та във Ве­ли­ко Тър­но­во. Об­що 26 па­на с раз­ме­ри 35 на 55 см е съб­рал в из­лож­ба­та опит­ни­ят ал­пи­нист, за­па­лен пла­ни­нар и ко­ло­ез­дач. Тво­ре­ни­я­та му са под­ре­де­ни в ате­ли­е­то на ху­дож­ни­ка Емил Ка­ло­я­нов – Слън­це­то на ул. “Дра­го­ман” 4 (зад ха­ли­те). Па­на­та ще гос­ту­ват там до 12 яну­а­ри, ко­га­то Бо­рис­лав Ма­ри­нов ще от­п­раз­ну­ва и 59-ия си рож­ден ден.
От 3500 лв. за спеш­на жи­во­тос­па­ся­ва­ща ма­ни­пу­ла­ция на сър­це­то се нуж­дае из­вес­т­ни­ят тър­но­вец, а сред­с­т­ва­та той се на­дя­ва да съ­бе­ре от про­даж­ба на па­на­та. “При дру­ги об­с­то­я­тел­с­т­ва бих ги по­да­ря­вал, но се­га те­зи па­ри са ми не­об­хо­ди­ми, за да про­дъл­жа да жи­вея. Су­ма­та пок­ри­ва раз­хо­ди­те за ед­на елек­т­ро­шо­ко­ва сър­деч­на ма­ни­пу­ла­ция, ко­я­то тряб­ва да нап­ра­вя в сто­лич­на бол­ни­ца. Не ис­кам да про­ся ми­лос­ти­ня, а с чес­тен труд да пре­жи­вя­вам. С мо­я­та ин­ва­лид­на пен­сия от 185 лв., ка­то си ку­пя ле­кар­с­т­ва­та ми ос­та­ват са­мо 60 лв. за жи­вот. Па­на­та от плъс­ти са мо­я на­чин за оце­ля­ва­не. Те са са­мо мос­т­ри, по ко­и­то при по­ръч­ка мо­гат да се нап­ра­вят це­ли ки­ли­ми”, спо­де­ля Бо­рис­лав.
Той е сред пе­ти­ма­та тър­нов­ци, ко­и­то през 1985 г. по­ко­ря­ват ви­со­кия 7495 м връх “Гар­мо” (то­га­ва “Ко­му­ни­зъм”) в Па­мир. То­ва е пър­ва­та са­мос­то­я­тел­на ек­с­пе­ди­ция, ор­га­ни­зи­ра­на от Ал­пийс­кия клуб при Ту­рис­ти­чес­ко дру­жес­т­во “Тра­пе­зи­ца -1902” във Ве­ли­ко Тър­но­во, а под­го­тов­ка­та ѝ от­не­ма 12 ме­се­ца. Пре­ди за­ми­на­ва­не­то, за да си на­ба­вят не­об­хо­ди­ми­те сред­с­т­ва и да по­лу­чат об­щес­т­ве­на под­к­ре­па, ал­пи­нис­ти­те ра­бо­тят на пок­ри­ви­те на Дво­ре­ца на кул­ту­ра­та и спор­та “Ва­сил Лев­с­ки” и на но­ва­та сгра­да на Ве­ли­ко­тър­нов­с­кия уни­вер­си­тет, из­г­раж­дат ка­на­ли­за­ци­я­та и во­доп­ре­нос­на­та мре­жа на хъл­ма Ца­ре­вец, в не­дос­тъп­ни­те учас­тъ­ци по скал­ния ве­нец и пос­та­вят обе­зо­па­си­тел­ни мре­жи над път­ни учас­тъ­ци в ра­йо­на на Све­та го­ра.
През го­ди­ни­те Бо­рис­лав е ра­бо­тил как­во ли не в стро­и­тел­с­т­во­то, спе­ци­а­лист е и по пос­та­вя­не­то на изо­ла­ция по ал­пийс­ки спо­соб, но по вре­ме на кри­за­та ос­та­ва без ра­бо­та. Обик­но­ве­но в жи­во­та не­щас­ти­е­то не ид­ва са­мо и за три го­ди­ни го спо­ле­тя­ват още куп бе­ди. Дъл­го­го­диш­ни­ят спор­тист по­лу­ча­ва ос­т­ра сър­деч­на не­дос­та­тъч­ност, а при ка­тас­т­ро­фа гу­би зре­ни­е­то на дяс­но­то си око, а с ля­во­то виж­да ед­ва на 20 %. Во­ден от мак­си­ма­та “По­мог­ни си сам, за да ти по­мог­не и Гос­под”, той ре­шил да нап­ра­ви ате­лие за плъс­ти в до­ма си в Асе­но­ва ма­ха­ла и се пос­ве­тил на ръч­но из­ра­бо­те­ни­те не­тъ­ка­ни па­на и ки­ли­ми от жи­ва въл­на.
“За­па­лих се пок­рай ед­на ста­тия в спи­са­ние “Кар­тин­на га­ле­рия” от 1966 г., на ко­я­то по­пад­нах пре­ди го­ди­ни. Ко­ре­ни­те на то­ва из­кус­т­во тръг­ват пре­ди око­ло 8000 го­ди­ни на мно­го мес­та по све­та, а по бъл­гар­с­ки­те зе­ми я пре­на­сят пра­бъл­га­ри­те. Тех­ни­ка­та на плъс­те­не­то, ко­я­то ме прив­ле­че, е заб­ра­ве­на от по­ве­че от 120 го­ди­ни, а се­га мо­же да се ви­ди са­мо в му­зе­и­те. Тра­ди­ци­и­те за нап­ра­ва­та на то­зи не­тъ­кан тек­с­тил от жи­ва въл­на на Ас­па­ру­хо­ви­те бъл­га­ри са про­дъл­жи­ли един­с­т­ве­но ста­ри­те коп­рив­щен­с­ки майс­то­ри. Те са за­им­с­т­ва­ли ор­на­мен­ти за сво­и­те ки­ли­ми от на­ши­те пред­ци в Плис­ка и Прес­лав. В цен­тъ­ра на ком­по­зи­ци­я­та обик­но­ве­но е слън­це­то, а око­ло не­го са раз­по­ло­же­ни раз­лич­ни фло­рал­ни мо­ти­ви”, раз­каз­ва Бо­рис­лав. До сре­да­та на ХIХ век се е за­па­зи­ло про­из­вод­с­т­во­то на бо­га­то ор­на­мен­ти­ра­ни плъс­те­ни ки­ли­ми, съ­че­та­ли об­раз­на­та сим­во­ли­ка на древ­ни­те езич­ни­ци с нрав­с­т­ве­ни­те и ес­те­ти­чес­ки кри­те­рии на хрис­ти­я­ни­те. По ду­ми­те на тър­но­ве­ца в края на XVIII век та­ки­ва про­из­ве­де­ния на из­кус­т­во­то са кра­си­ли все­ки бо­гат коп­рив­щен­с­ки дом.
Спо­ред ста­рин­на­та тех­но­ло­гия спли­та­не­то на въл­не­ни­те влак­на ста­ва с мно­го си­ла, за­то­ва в ми­на­ло­то въл­на­та тъп­че­ли са­мо яки мъ­же. “На­реж­да­ли въл­на­та на ка­мен­ни­те пло­щи, за­ли­ва­ли я с го­ре­ща во­да към ко­я­то раз­т­ва­ря­ли и до­ма­шен са­пун. След ка­то ма­те­ри­а­лът се сплъс­ти до же­ла­ния раз­мер, майс­то­ри­те за­поч­ва­ли да ре­дят въл­на­та по цве­то­ве и ор­на­мен­ти”, обяс­ня­ва Бо­рис­лав. Той са­ми­ят на прин­ци­па “опит – греш­ка” ус­пял да въз­с­та­но­ви тра­ди­ци­я­та, но по своя уни­кал­на тех­но­ло­гия, ин­с­т­ру­мен­ти­те, за ко­я­то сам е изоб­ре­тил. Не­го­ви­ят на­чин е сух – чрез на­би­ва­не с иг­ли. “Из­чис­лил съм, че са­мо за ед­но па­но тряб­ва да нап­ра­вя меж­ду 500 000 и 700 000 на­би­ва­ния с иг­ла­та, а за нап­ра­ва­та на па­но­то са ми нужни око­ло 70 ча­са”, до­пъл­ва са­мо­у­ки­ят при­лож­ник.
Ог­ром­но пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во за майс­то­ра е под­си­гу­ря­ва­не­то на доб­ре об­ра­бо­те­на въл­на, как­ва­то все по-труд­но се на­ми­ра. Той ку­пу­ва са­мо чис­то бя­ла въл­на, ко­я­то сам баг­ри и съз­да­ва уни­кал­ни цве­то­ви ком­по­зи­ции. Та­ка чрез из­пол­з­ва­не­то на тра­ди­ци­он­на тех­ни­ка и ма­те­ри­а­ли ус­пя­ва да съз­да­де съв­сем но­ва ви­зия и мо­дер­но зву­че­не на сво­и­те тек­с­тил­ни па­на.
Зла­ти­на ДИМИТРОВА
сн. Да­ни­ел ЙОРДАНОВ