Не винаги да върнеш едно дете от институция при биологичните родители е най-добрата алтернатива
– Г-жо Димитрова, ще успее ли държавата да се пребори с тази негативна тенденция да възпроизвеждаме поколения неграмотни, като върнем децата в училище на всяка цена?
– Това е сериозен проблем, който наложи да се обединят няколко ведомства и институции, включително и МТСП. Трябва да се спре тази неграмотност, която не е в полза на държавата. Затова създаването на повече услуги за семействата и децата в риск и добрата координация на специалистите, включени в процеса, биха дали по-добър шанс на повече деца да получат по-добро образование и да се включат в пазара на труда. Трябва да се помогне на тези родители, които имат затруднения във възпитанието на децата си. В повече от 60 общини в страната са изградени общностни центрове за развитие, които работят по програми за преодоляване на проблема с отпадане на деца от образованието, като се предоставя социална и здравна услуга. Освен това сме обхванали над 4000 деца в яслени групи и детски градини, а това е много важно още в ранното детско развитие да се предотвратят проблемите, които биха настъпили в училищна възраст. Мобилни екипи работят по места в семействата.
Вече е изработен нов механизъм, който да издирва децата, които подлежат на задължителна предучилищна подготовка и първи клас и по този начин се надяваме да се спре възпроизвеждането на неграмотни. Въведена е и строга мярка, ако детето отсъства без причина от предучилищната градина и училище за определено време, семейството да се лишава от семейни помощи. Считам, че тази ангажираност на регионалните структури на няколко ведомства, като МВР, МОН, АСП и други, ще даде възможността всички заедно да бъдем отговорни и да се включим в решаването на този сериозен проблем във връзка с отпадане от училище.
– Има ли достатъчно кадри за решаването на този проблем в социалните структури?
– Въпрос на организация в общините е да се включат в обединяващия механизъм за проследяване и записване на децата в училище. Смятам, че в екипите ще бъдат включени специалисти, има кадри, които ще се справят. Достатъчност на специалистите не означава качество на работата. Надявам се екипите да съумеят да изпълнят поставената задача.
– Мигриращите групи си остават сериозен проблем за образование. Те нямат адресна регистрация и административните органи не знаят за тях, тъй като днес са тук, утре на друго място. По какъв начин ще бъдат издирени децата в тези етноси, които трябва да бъдат записани в предучилищна група или на училище?
– В случая ще помагат общините, които могат да проследят кой кога идва и къде. Ще бъде използвана и информацията от кметовете по места, които знаят какво се случва в тяхното село, какъв е статусът на пришълците.
Но искам да поставя акцент на една добра практика за стратегията за ранното детско развитие, която дава равен старт на всички деца при постъпване в училище и с нея България трябва да се похвали. Провеждаме летни обучения на деца как да се справят по-добре с българския език, оказва се здравна и социална подкрепа и др. В над 60 общини продължава този модел, финансиран от Световната банка.
– От много време се говори за нов Закон за социалните услуги, който обаче не е факт. А непрекъснато се твърди, че системата за социални услуги има нужда от реформа?
– Новият Закон за социалните услуги ще даде възможност да се измерва качеството на социалните услуги и как те променят живота на нуждаещите се. Очаква се законът да влезе в Парламента в края на годината, а дотогава трябва да се поработи още по него. Вече е създадена разширена работна група от различни специалисти. Основен акцент е услугите да бъдат близо до хората, да са мобилни, адекватни на потребностите и да отговарят на динамично променящата се среда в страната. Социалните услуги при деца и възрастни ще бъдат събрани в един закон. Така чрез анализите и практиките досега, а също и слабостите в системата, ще направим такива услуги, от които хората наистина се нуждаят. Концепцията за новия закон е одобрена и ще бъда благодарна, ако имаме нови предложения и становища. Започнахме да разработваме концепцията още през 2015 г., но сега е качена на сайта на МТСП.
– Постоянните социални помощи закрепостяват бедните, те разчитат на тях и така си живеят с години, без да имат желание да излязат от това състояние, да си потърсят работа или да започнат курсове за квалификация. Предвижда ли МТСП да промени този статут на вечно безработния?
– Все още остава проблемът с доказване на дохода за получаване на социални помощи. Има укрити доходи и не може социалният работник да се превърне в следовател. Искаме да отделим системата на подпомагането в целеви групи, за да подпомогнем наистина на нуждаещите се. От друга страна, са социалните услуги и трудовата заетост. Това касае и хората с увреждания, които са един от приоритетите на МТСП. Искаме да направим добро законодателство и да видим ползата от него в сферата на социалните услуги.
– Кога ще бъдат закрити всички домове за медико-социални грижи в страната, макар тази деинституционализация да започна отдавна?
– До 2019 г. ще бъдат закрити всичките ДМСГ, като този процес вече е започнал. Най-добре е децата да бъдат върнати в семействата или осиновени, или да бъдат отглеждани в приемни семейства. За съжаление, не винаги да върнеш едно дете от институцията при биологичните му родители е най-добрата алтернатива. Затова останалите ДМСГ ще бъдат закривани поетапно, ще се обсъждат възможностите за настаняване при всяко дете и ще се търсят най-добрите възможности. Ще развиваме и приемната грижа. Възможно е деца да бъдат приведени в началото и в центрове за настаняване от семеен тип, където се осигурява 24-часова грижа от специалисти. Но само в изкючителни случаи и за кратко време.
За петте години на деинституционализацията у нас закрихме всички домове за деца с увреждания и голяма част от домовете за деца, лишени от родителски грижи, като два от тях са в Балван и Велико Търново. През този период бе изградена нова социална инфраструктура, която пое част от децата и младежите, които не се върнаха в семействата си или не бяха настанени при приемни родители. Считам, че за този петгодишен период дори надскочихме плануваното, като закрихме всичките домове за деца с увреждания. Но малък процент от тези деца се връщат в семействата и трудно им намираме алтернативи.
В момента подготвяме нова Програма 2018-2022, чрез която ще продължат услугите за ранното детско развитие, с дейностите по приобщаване към образованието и намаляването на насилието над деца. Получаваме подкрепа от УНИЦЕФ, Световна банка и от водещи НПО за повишаване на благосъстоянието на децата.
– Казахте, че ще развивате приемната грижа, но има не твърде ласкави оценки за нея, че се е превърнала едва ли не в бизнес. А и във Великотърновско имаше горчив пример на измръзване на крачетата на момченце, отглеждано от приемна майка.
– Уважавам мнението на всички партньори, коалиции, НПО по политиките за деца и семейства, което не може да бъде еднакво. Приемната грижа е важна като алтернатива, а от ноември 2016 г. я върнахме на областно ниво със създаване на областни екипи. Сега има над 2000 приемни семейства и над 1800 настанени деца. Има още много да желаем по подобряване на качеството на приемната грижа. Не бива да допускаме настаняване на деца с увреждания в 24-часова грижа. Това означава да наблегнем в подготовката и обучение на приемни родители да приемат дете с увреждания. Но има деца, жертви на трафика, деца в конфликт със закона, за които ще бъде осигурена приемна грижа. Ще търсим финансиране за устойчивост за тази грижа, макар и с мисълта, че най-доброто за детето е семейството.
Приемаме всяка конструктивна критика, защото това ни прави по-бдителни, по-отговорни и желаещи да подобряваме на държавно ниво при изпълнение на социалната политика. Имаме цели и програми и се надявам следващия път по процеса с деинституционализацията да отчетем по-добри резултати.
– Насилието над деца продължава, какви трябва да бъдат мерките то да бъде ограничено?
– На първо място е семейството и вече има утвърден механизъм на превенция, който се изпълнява на местно ниво с участието на много социални и контролни звена. Но причините са комплексни за детската агресия. Трябва да се търси отговорността на държавните и местните институции, а също и на семейството. Надявам се също на детската ангажираност в общините и на участието на самите деца за преодоляване и прекратяване на насилието.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
