Цифровизацията все повече навлиза във всички сфери от живота на съвременния човек. Тя все повече става неизменна част и при отглеждането на пчелите. Вече има няколко български екипа, които работят по така наречените смарт кошери, интелигентни кошери, които събират данни за пчелното семейство, за роеви състояния, обяснява Димо Димов, пчелар, главен редактор на вестник “Пчела и кошер” и член на УС на Сдружението за биологично пчеларство. По време на практическия семинар, който беше част от фестивала “Медена седянка по еленски”, той изнесе лекция, посветена на цифровизацията в пчеларството.
Новите технологии се борят с проблемите с измирането на пчелите и предлагат нечувана досега възможност за мониторинг от страна на пчеларите, който им позволява да вземат бързи мерки в случаите на най-честите заплахи за пчелните семейства. С помощта на цифровизацията може да се намалят разходите на пчеларите, да увеличат добивите и да подпомогнат жизнеността на пчелните семейства. Технологията следи нивата на влага, температура и тегло на кошера, обяснява Димов. Цялата информация се записва и анализира, а пчеларят получава информация на всеки 6 часа директно на своя смартфон, лаптоп, таблет, както и е алармиран в случай на извънредна ситуация или в случай на проблем в кошера. Пчеларите получават постоянна информация за точното разположение на всеки кошер, за състоянието му и в случай на неоторизирана намеса в него. Благодарение на новите технологии може да се оптимизира поддръжката на кошерите и семействата, инспектирането и ваденето на меда, защото се получават данни в реално време за състоянието им. Пчеларите могат да се насочат директно към онези кошери, които имат нужда от внимание. Цялата информация се записва в облак и е налична за правене на анализи във всеки един момент.
Електрониката се развива изключително бързо, но прилагането ѝ в практиката специално при пчеларството не е толкова лесна, за това все още няма действащи подобни модули, разказва Димов. Той е убеден обаче, че няма да е далеко времето, когато тази технология ще стане масова.
Второто направление за цифровизацията в пчеларството е свързано с разработването на различните приложения, които пчеларите могат да използват на мобилните си телефони, чрез които да контролират кошерите и пчелите си.
Третата голяма възможност, която дават новите технологии, е свързана с комуникацията на самия пчелар, приложения, които да му помагат за икономическата обосновка, ефективността на пчелина, да правят лесна и бърза връзката с производители на инвентар. В глобалното интернет пространство по-лесно можем да се кооперираме с един или няколко души, за да се намира по-бърза реализация на меда, на восъка, покупка на препарати на по-висока цена. Това е много важно, защото към този момент реализацията на меда зад граница върви само чрез определени фирми, пояснява Димов.
Друго важно направление е организирането на самите пчелари, защита на интересите, свързани със законодателството, допълва той. По думите му досегашните организации на национален и регионален мащаб, които обединяват пчеларите, най-вероятно ще продължат да съществуват, но има вероятност виртуалните сдружавания на пчелите да станат много по-важни и да изземат функциите им.
Австрaлийският кошер – новост за пчеларите
Друга новост в съвременното пчеларство представлява така нареченият австралийски кошер. Пчеларите иноватори от най-малкия континент разчитат на усърдието на пчелите и тяхната склонност да запълват всяка килийка с мед. В питата на кошера, който са изобретили там обаче, килийките са подвижни. Това позволява нивото на запълване да се наблюдава без отваряне на кошера. Щом се натрупа достатъчно мед, пчеларят задейства устройството и сладкият пчелен продукт започва да се стича капка по капка към тръбичка, която пък води направо към буркана. Този вид кошери набира все по-голяма популярност и милиони пчелари и любители на пчелния мед по света инвестираха в него, за да бъдат сред първите, които ще се насладят на сладката нова технология.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ и архив
