Проф. Палангурски направи енциклопедия за създателите на Търновската конституция

Животът и делото на всички 230 народни представители, участвали в създаването на Търновската конституция, е събрал в книга проф. Милко Палангурски от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Това е първата по рода си енциклопедия, посветена на учредителите на съвременната българска държава. Изданието носи името “Учредителите” и излезе от печат в чест на 135-годишнината от подписването на Търновската конституция на 16 април 1879 г. Книгата беше представена в старата столица в рамките на тържествата в чест на паметната годишнина, а с труда на проф. Палангурски ще имат възможност да се запознаят и депутатите в Народното събрание.
Около 20 години е продължило проучването на професора по темата, като за първи път той успява да уточни и точния брой на депутатите, участвали в Учредителното събрание – 230, като 211 от тях са положили подписите си под Търновската конституция. Някои от останалите са напуснали демонстративно залата, други са отсъствали по неясни вече причини. Търговците, църковните дейци и лекарите са подкрепяли консервативните идеи в Учредителното събрание, останалите се залагали на либералните.
“Първоначално моята идея беше много по-амбициозна и беше свързана с изследване на българския политически елит въобще и неговата същностна характеристика. Когато започнах събирането на материалите, се оказа, че в нашата история има бяло петно по отношение на бащите на нацията. Всеки американски ученик обаче знае биографиите на поне 50-ина човека, които са “родили” тяхната конституция. Френските деца също са на ясно с принципите и методите на конституционното устройство в своята родина. Същото важи за Италия и още куп държави, които са се борили за своята конституция и я пазят като светиня. А ние, освен 5-10 национално познати фигури, сме решили, че нашите учредители не заслужават внимание. Но се оказва, че е така. Тези хора трябва да се знаят, защото са рожба на българската действителност и на онова, което сме формирали като управленски елит и общество през Възраждането. Това един много тесен и изключително качествен кръг от хора – елитът на родната интелигенция в Следосвобожденска България”, обясни проф. Палангурски.
По думите на историка нашите учредители са самобитни хора, израсли в една чужда държавна, културна, религиозна и образователна среда. “Тези хора са се самонаправили, а сред тях има църковници, учители, лекари, издатели, революционери. Някои са тръгнали буквално от ралото, но и е имало и такива, отгледани в бели пелени и от гувернантки. Но всички са участвали в поне един обществен проект. Някои са направили сами системата на локалното образование, други са работили за местното самоуправление или пък за църковната самостоятелност. Има и такива, които са тръгнали от нулата, но успели да съградят свои бизнес империи.
Тогава за първи и последен път се сливат всички слоеве на българското възрожденско общество и после бързо се разделят”, твърди професорът.
Учредителите са участвали активно в създаването на държавната машина, 
в добрия смисъл на това понятие. Много от тях в продължение на 15 години остават локални лидери – кметове, общински и окръжни съветници, депутати. Няма явление или събитие, в което някой от тях да не е замесен. Любопитен факт е, че някои от първите депутати имат много странно образование за политическо лице, но те не продължават политическата кариера, а избират да се отдадат на това, което са учили. “Един от тях е Георги Кирков, който се заема със създаването на държавната печатница и печатането на първите пари в България. Друг български деятел е Илия Игнатов, който стои в основата на почти всички идеи на държавата за управление на горското богатство. Не малко лекари, участвали в политиката, правят здравната система на страната. За голямото количество учители няма какво да говорим”, споделя преподавателят във Великотърновския университет.
Най-младите народни избраници са били по на 25 г., защото това е била долната възрастова граница. Най-възрастният депутат е бил Янаки Комнино. “Това обаче е малко легендарно, защото за този човек имаме информация само от запазения му некролог, а на него пише, че е починал през 1903 г. на 115 г.”, усмихва се професорът. След това уточнява, че документираният доайен е Иларион Ловешки, а след това Кюстендилски митрополит. Той е от Къпиново, роден е 1801 г. и неговата биография е запазена. Иларион е първият български екзарх, избран за 7 дни, защото след това сам се е отказал от поста.
Проф. Палангурски споделя, че
по биографиите на някои от героите в неговата книга може да бъде направен и сценарий за филм.
Негов любимец е Димитър Пъшков, който е съратник на Левски. “Въпреки всички обвинения, той единствен не казва нито дума пред турския съд, а после е осъден и изпратен до живот на заточение в Диарбекир. Там започва бизнес с угояване на телета, а неговата фирма “Червен рак” изхранва цялата българска диаспора. Пъшков успява да избяга от Диарбекир в Букурещ, а от там през 1877 г. се връща в българските земи заедно с руските войски. След Освобождението започва кариера на общественик и дипломат. Става един от големите предприемачи в България, строи дори железопътните линии. Загива при катастрофа през 1921 г., шофирайки личния си автомобил”, разказва проф. Палангурски.
Според него най-мразената личност в първия парламент е бил Хаджи Иванчо хаджи Великов хаджи Пенчович, 
който в същото време е най-образованият и опитен български политик в Следосвобожденска България. “Този българин още в онези години е владеел няколко чужди езика писмено и говоримо. Заемал е висши постове и в Османската държава, и в новоосвободена България. Мразили са го, защото е участвал в комисията по разследването на Левски, но много хора не искат да проумеят, че той не е подписал смъртната му присъда. Това на практика са направили турското правителство и султанът. Но в биографията на този човек има няколко факта, които заслужават изключително уважение. Той е представител на българската полуаристокрация – не случайно има три пъти хаджи в името му, което показва, че семейството му е можело да си позволи на три пъти пътуването до Божи гроб в Йерусалим. Завършил е право в Сорбоната, а това му позволява да бъде член в държавния съвет на Османската империя и на българския парламент. На практика той получава фермана за независимост на българската църква, която е най-голямото ни постижение в рамките на Османската империя. Въпреки омразата на българите, първото нещо, което правят руснаците, е да го назначат на служба, и то не каква да е, а като адютант на самия генерал – губернатор Дондуков – Корсаков”, разпалено обяснява историкът.
Професорът беше категоричен, че бащите на първата ни конституция са издигали над всичко българския интерес. Именно това ги отличава най-много от съвременните им приемници. Като пример той посочи Захари Хаджигюров от Самоков. Този богат българин е живял 12 години в Цариград, защото се е зарекъл, че ще се върне в Самоков само с българин митрополит. Похарчил е един милион гроша, три пъти е гонил гръцкия митрополит от родния си град, но в крайна сметка е постигнал целта си. Друг голям българин е учителят Никифор Попконстантинов, който е имал 40 свои ученици депутати в Учредителното събрание.
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив