Проф. Иванова – полиглот на славянски езици, двигател на редица новости във ВТУ и Филологическия факултет

Проф. Ценка Иванова чете на всички славянски езици на кирилица и латиница, 4 владее добре, а други 2 – на прилично ниво. Казва, че най-добре говори сръбски и дори сънува на него. Руският ѝ е втора специалност. Обича много словашкия, добавя и полски.
“Още от малка мечтаех да изучавам езици, да пътувам и опознавам различни хора и култури. По природа съм любопитна към света в цялото му многообразие. Като ученичка имах влечение към хуманитарните науки и езиците и до ден днешен това продължава да е така”, разказва проф. Иванова, която от 2015 г. е декан на Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.
Преподавателката е родена в Разград, където завършва със златен медал една от най-старите гимназии в страната. Като ученичка, тя постоянно участва във всякакви състезания и викторини. Няколко години свири на цигулка и изучава солфеж, но любовта към чуждите езици надделява. Единственото, което иска да учи, е “Славянска филология” в Софийския университет и така и става. Проф. Иванова следва аспирантура отново в СУ, а после се отдава на изследователска и преподавателска работа, свързана със славянознанието, но най-много – с балканските славянски езици.
“Първият си професионален опит придобих в Балкантурист още по време на следването ми в СУ, тъй като те имаха сключен договор и вместо да ходя на студентски бригади работих екскурзоводско обслужване, а по-късно и конгресен туризъм. За 5 туристически сезона пропътувах цялата страна и така опознах родината и я заобичах. Научих се да разказвам разбираемо за чужденци, да съставям маршрути, да правя финансови планове”, спомня си преподавателката. Казва, че е пряк свидетел на исторически моменти като разпада на Югославия и паметните събития в Прага през август 1989 година, когато е на езиков семинар по чешки език. Иска ѝ се да има повече време, за да завърши проекта си – книга за нейните балкански истории. Всъщност, книгите са нейно хоби. Освен че чете непрекъснато, проф. Иванова има и скромна сбирка от старинни издания. Започва да ги колекционира, след като случайно намира в семейната библиотека “Легенди за Царевец” – опърпана книжка с личен автограф от Иван Вазов. Особено ценен за нея е и енциклопедичният речник “Ларус”. Той е от 1894 г. на френски език и не се е разделяла с него от студентските си години. В кухнята, в която обича да се разтоварва готвейки, проф. Иванова има и колекция от фигурки на риби в различни размери от керамика, дърво, минерали, стъкло. Те са символ на нейната зодия и ѝ напомнят за всички онези приятели и близки, които са ѝ ги подарили.
Във Филологическия факултет на Великотърновския университет проф. Иванова започва работа през есента на 1987 г. като преподавател по “Сравнително славянско езикознание”. От 2015 г. работи успешно и като декан. Под нейно ръководство за пета поредна година професионалното направление Филологии е на 2 място в рейтинговата система сред 7 факултета в страната, в които се подготвят такива кадри. Като управленец, тя е пълна с идеи. Колегите ѝ казват, че е работохолик. Когато е убедена в нещо, е безкрайно упорита и полага всички усилия да постигне поставената цел. Успява да увлича хората след себе си. Проф. Иванова е двигател на редица новости във ВТУ. Тя е сред основателите на специалността “Славянска филология” при създаването на Славистичния център през 2007 г. Общо 7 години е заместник-директор и директор на Международния семинар по български език и култура за чужденци. Преподавателката е “идеолог” на реорганизацията на учебните планове във Факултета, което доведе до нов формат за учебната документация в електронната система на Университета. Тя е инициатор ВТУ да възстанови участията си в тържественото градско шествие на 24 май. Често организира и се включва и в други публични събития.
Филоложката смята, че деканският пост е голяма отговорност, изискваща познания по управление на образованието, постоянна подготовка и нещо много важно – екип от съмишленици. Като важна част от работата си определя добрия диалог с другите декани, с ректорското ръководство, с администрацията и най-вече със студентите.
Във Филологическия факултет в момента се води обучение в 19 бакалавърски и в 19 магистърски програми с над 1200 студенти, като едва 10% от тях учат в задочна форма на обучение. Това е истинско предизвикателство за седмичната организация на учебния процес по езикови групи. Във Факултета работят много добри преподаватели по теоретични и по практически дисциплини, както и чуждестранни лектори, обяснява проф. Иванова. Много от студентите пътуват и се обучават или стажуват в университети в чужбина по европейската програма за мобилност Еразъм+, допълва още тя.
Факултетът е признат отдавна като престижен център за хуманитаристика и филологии. В последните години все по-голямо внимание се отделя на учителските специалности, интересът към които е стимулиран и от страна на държавата. В днешно време двойните специалности имат предимства и младите би трябвало да го знаят, пояснява професорът. Филологическият факултет предлага и две специалности от областта на обществените комуникации. Това са “Връзки с обществеността” и “Журналистика”, които също се отличават с модерни концепции за обучение и приложение на знанията и уменията.
Специалностите от групата “Приложна лингвистика” или т.нар. модерна лингвистика през последните няколко години също са се разгърнали много, подчерта деканът. За това е спомогнало партньорството с редица компании, търсещи подготвени кадри с два чужди езика и допълващи квалификации по превод, по информационни и комуникационни технологии, международен туризъм, бизнес комуникации и международни отношения. Този нов формат на специалности не би се случил, ако не беше подкрепата и работата на преподавателите, както и добрата екипна работа с колеги от Факултета по математика и информатика, от Историческия, Стопанския, Философския факултет. Важен е и интересът на кандидат-студентите и активността на вече приетите студенти с техните мнения и препоръки, сподели деканът. На практика Филологическият факултет подходи новаторски ЧРЕЗ гъвкави образователни програми с благоприятен прием на пазара на труда, каквато е практиката в редица водещи университети в Европа, Америка и Азия, допълни проф. Иванова. Според проучване сред работодатели на специалисти с висше образование най-добра реализация получават чуждоезиковите и ИТ специалистите, посочи още тя.
“Всеки мой ден започва с мисълта каква отговорност е да ръководиш такъв факултет. Според мен е много важно обществото да получава повече информация за образователните възможности в българските университети. Във Филологическия факултет на ВТУ те са на високо ниво, съизмеримо с това в чужбина. Две от магистърските ни програми дори са сертифицирани към генералните дирекции по писмен и по устен превод към Европейската комисия, което изцяло дължим на нашите дългогодишни преподаватели с богат опит. Радвам се, че макар и все още плаха, се забелязва една добра тенденция все повече млади хора след средно образование предпочитат да завършат бакалавърска степен в български университет”, каза проф. Иванова.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът