Популярният писател и сценарист, а от няколко месеца и телевизионен водещ, Любен Дилов-син беше специален гост на Великотърновския университет миналата седмица.
Визитата му бе в рамките на проекта “България слуша студентите”, като 321-ва аудитория на Ректората се оказа малка да побере желаещите да участват в срещата.
В срещата участва и политологът – продуцент Емил Кошлуков. Форматът ще се излъчва по NEWS 7. Срещите ще бъдат предавани без цензура. В екипа на проекта участва и журналистът Мартин Карбовски.
– Г-н Дилов, вие сте част от едно ново шоу в телевизионния ефир – “Като две капки вода”. В качеството на жури трябва да оценявате хора, които са изключително талантливи. Трудно ли е?
– Ох, с първото издание на шоуто имаше много ядове, защото този формат се излъчва за първи път в България. Този изцяло забавен формат е любопитен с това, че по света, където се прави в повече от 14 държави, в него участват особена категория артисти. Това са или залязващи звезди, или такива, които са много добри, но все още не са достатъчно известни. Доколкото усещам в каста, който е направил Маги Халваджиян, се е спрял на втория тип, т.е. такива, които тепърва ще набират популярност у нас. Е, има и някои, които са много популярни, но така трябва да бъде. Мисля, че още в първото шоу се видя, че те са много нахъсани, но за жалост не бяха направили добре тайминга и от тази гледна точка много неща паднаха, защото не ни стигна времето.
– Видяхме ви в нова светлина – да танцувате и да рапирате…
– Никога не е късно човек да стане за смях на цяла България.
– Как се готвихте за това предизвикателство?
– Моето участие приличаше на индийски филм на ужасите, защото там също танцуват и пеят, но за сметка на това ужасно. Не знам как мога да го коментирам. Очевидно това не е моята стихия.
– Сам ли избрахте образа диджей Бобо?
– Не, ние също теглихме чоп помежду си, като, разбира се, Хилда беше най-привилегирована, защото каквото и да се беше паднало, щеше да се справи. На Маги му беше много трудно с грима, за да прилича на Данчо Караджов. Аз много исках да направя Слави Трифонов, но се оказа, че дългогодишният ми приятел и съдружник не е член на нито едно колективно дружество за авторски права, т.е. аз не мога да му взема песен и да му платя чрез посредник, а трябва да го направя лично. Така щяхме да се скараме и да влезем в такъв мач, че… Затова предпочетох да се спра.
– Кое ви беше по-трудно – танците или рапирането?
– Пеенето, безспорно. На младини всеки е бил пластичен, с времето все повече се вкостенява.
– Интригата в “Седем часа разлика” става все по-голяма. Каква част от историята почива на реални събития и доколко е художествена измислица?
– Тук ме хващате по бели гащи, защото не се сещам до кой епизод е стигнало излъчването. Разправиите между Маги Халваджиян и бТВ се отразиха много лошо на сериала. Това, което трябваше да бъде трети сезон, зрителите сега го гледат разделен на две части с голяма пауза между тях, а не беше планирано по този начин. Мога само да кажа, че цялата история почива на действителни събития и реално съществуващи личности. Действието, което се развива в Америка, е историята на украинеца Виктор Бут – прочутия оръжеен търговец. Той е украинец по произход, но иначе никой не знае с какво гражданство е. Тук са замесени и българи, като един от тях е прототип на онзи велик филм “Господар на войната” с Никълъс Кейдж. Схемата, в която влиза героят ни, е почти реална. С нея американците изпържиха самия Виктор Бут. Най-накрая успяха да го хванат за продажба на оръжие, макар никога през живота си официално да не го е правил. Това е голямата тайна на неговия бизнес. Той всъщност се беше регистрирал като логистична компания, която само извършва превоз. Така не носи пълната отговорност за стоката, когато американската агенция го хване с алкохол, оръжие или друга забранена стока.
– А Таня Стоева?
– За моя голяма изненада вече трети сезон вие, журналистите, не можете да се досетите за образа на Таня Стоева, макар че той е много очевиден и близък до действителния човек, който ни гледа от екрана. Вярно, че преди доста време беше силна фигура в България, но все пак съществува. Това, че хората не я разпознават, е хубаво, значи добре сме я маскирали, презастраховали сме се.
– Как се случва подготовката на сценария на “Седем часа разлика”?
– Общо четири човека работим по сценария, което е много малко за драматичен сценарий, но кучето скача според тоягата. В момента подготвям много интересен проект, който ще се реализира в ТВ7 и ще тръгне от есента. Там сме много повече хора и нещата се случват както трябва поне от сценарийна гледна точка. Иначе основният сюжет на “Седем часа разлика” го правя аз, а Милена се занимава повече с емигрантската линия и женските образи. Аз работя и над мъжките образи. Имаме двама много работливи чираци – Елена и Кирин, които правят всичко останало.
– Как се пише сценарий за сериал?
– Писането за телевизионен сценарий няма нищо общо с никакво друго писане. Там творчеството е много малко, само докато съчиниш историята. После всичко останало прилича на пакистански работници, които шият футболни топки в мазе. Кански труд се полага за всеки епизод. Произвеждат се много, много странични текстове, които са насочени към гримьори, към осветители и други хора, които се занимават с мизансцена. Това се налага, защото никога не се снима линейно. За да се спестят средства, се снима на локации и ако днес си на едно място, за 2-3 дена трябва да заснемеш всички сцени за сезона там, независимо дали са от първи, седми или 15-и епизод. Така че никой не знае какво става – нито героите са на ясно защо трябва да са в определено настроение, защо са с насинено око или пък защо до вчера с даден герой са били приятели, а днес трябва да са врагове. Същото важи и за режисьорите, а и те всеки път са различни, защото един режисьор сам не може да се справи. Така че в този конвейер, който представлява правенето на един сериал, огромната тежест пада върху сценаристите. Никой не е учил за това в България. Ние направихме някой опити. Докарахме си малко преподаватели, които са работили за големи американски продукции, като “CSI: От местопрестъплението” и “LOST”, да ни помогнат да влезем в час. Те ни удариха едно рамо, разбира се, но поради причината, че тук не е Америка, а България има някои специфики, които са много трудни.
– Част от българската специфика сигурно е присъствието във филма на продажни политици, полицаи и магистрати…
– Ние не можем да избягаме от нашата действителност. Тя е очевидна. Ако има някакво нереформирано звено през последните 23 г. в България, то със сигурност е съдебната система и това е вън от всякакво съмнение. Поради тази причина нищо не върви както трябва. В България, ако двама братя делят нива, по-добре единият да убие другия с брадва, защото делото ще се проточи 20 г., а и я съдът вземе решение, я не. Освен това, ако тръгнат да се съдят, нивата ще запустее, те ще фалират и така не само че те самите ще се избият, но покрай тях ще пострадат и много други хора. Нарочно говоря толкова цинично, защото всъщност голяма част от гнева на хората би трябвало да е насочен в тази посока. Когато скачаш за високите си сметки, трябва да си дадеш сметка, че ако имаше работеща съдебна система, всички тези, които доста глупаво наричаме монополисти, щяха да бъдат съдени и всяка седмица щяха да плащат такива пари, че просто нямаше да им хрумне да надписват сметки. Аз самият съм се съдил сигурно 2 г. с “Топлофикация”, докато накрая ме осъдиха да платя куп пари за мощност в апартамент, в който от 6 г. никой не живее.
– А имате ли любим образ в сериала?
– Не мога да си позволя да имам любим образ. Дори му се дразнех много на Калин (б.а. Сърменов), че много разплиска Милото, като го направи по-клоунаден, отколкото ние го замисляхме. Сега обаче му бере плодовете, защото влезе в образ, от който няма излизане. Има опасност да не го вземат в никой друг сериал. Затова ние го предупредихме още като започна да го прави. Казахме му да внимава с тази роля, защото е харизматична, да не я натоварва допълнително, а да играе професионално и максимално обрано, като следва сценария. Но той предпочете да стане бързо народен любимец и сега ще има реални ядове. Ето аз например за следващия си проект съм изключително разколебан дали да го поканя, защото знам, че ще играе пак Милото, а на мен ми трябва друг образ.
– Вдигнете малко завесата за новия сериал?
– Не мога да издам много. Само ще кажа, че той е посветен на медиите. Не толкова на медиите като задкулисие, а на чудовището, наречено Телевизия. Какво представлява то, как буквално се храни със съдби всеки ден – и на тези, които са зад кадър, и на тези в кадър. Това е една ненаситна ламя, която гълта и плюе, гълта и плюе всеки ден, но от това нищо не остава след това, все едно пишеш с пръст по водата. Носи ти мимолетна слава, която е пагубна за душата и произвежда явления като Панайот от “Биг Брадър”, който е горд, че когато спи, го снимат четири камери едновременно, пък другите ги снимат само две. Колкото и да е тъжно, това е крайният продукт на чудовището Телевизия. Има прекрасни световни образци на тази тема, но ние сме решили да го направим сериал, защото искаме хората да бъдат малко по-критични.
В тази посока тръгнаха моите занимания в телевизията още от “Ку-ку”, което много точно показваше манипулативната сила на телевизията. Сега предаването “Пуснете водата”, което правя по ТВ7 започва с предупредителен надпис, че нямаме постоянна нужда от телевизия, тя е инструмент за държане на населението в състояние на постоянно развеселен идиот. Да, забавлявай се, ако ти е забавно, но всички останали качества поставяй под съмнение.
– Писател, сценарист, журналист, сатирик, а вече и телевизионен водещ. Какво ви накара да застанете от другата страна на прожекторите?
– Аз не съм спрял на пиша. И сега най-важното нещо, което правя, е да съм главен редактор на българското издание на италианското списание “L’Europeo” и да си пиша моите неща. А водещ станах много случайно. Иван и Андрей имаха два свободнй часа и се чудеха какво да ги правят, а аз отдавна имах една идея, която само разказвайки, не успявах да запаля достатъчно хора. Така започна “Удавате водещия” по Нова тв, където на водещия наистина му се случват неприятни неща, когато аудиторията не го одобрява, и тя да може да го показва ясно, т.е. не само да гласува по темата, още повече че по-голяма част от гласуването при нас става през Фейсбук, което не може да се режисира. Така е направен и софтуерът на страницата, на която се гласува. Така ние се опитваме наистина да правим някаква представителна извадка. Идеята ми беше да направя едно предаване, което се опитва да казва истината. Е, не генерално, защото такова понятие не съществува, но поне да има критично отношение към самата среда. Понеже нямаше кой да го направи, аз започнах да го реализирам като формат, макар че все още не се е получило това, което съм описал на хартия. В момента, когато започне да се доближава до моя замисъл, ще трябва да го преместим късно вечер. Може би ще стане ежедневно late night шоу с всичките му атрибути и може би няма да го водя аз, защото няма да мога да се справя, пък и не ми е работа.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
