Площад с колонади разкрива археологът д-р Иван Църов в Никополис ад Иструм

Площад с колонади, разположени във формата на буквата “п”, разкрива археологът д-р Иван Църов в Никопоилс ад Иструм. Пространството, известно под името перистилиум, е част от форумния комплекс в римския град. Площадът с размери 20 на 13 м е открит, а около него има покрити колонади, където хората са можели да се разхождат в жегите или в дъждовно време. Общо 16 колони с височина 10-12 м са оформяли архитектурния ансамбъл, а между тях е имало постаменти със статуи на знатни римляни, изработени вероятно от бронз.
Централният градски площад (форум) и перистилиумът са планирани като едно цяло, но е напълно възможно да не са построени по едно и също време, обяснява д-р Иван Църов, който е директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново и ръководител на археологическия екип. “Това огромно по мащаб строителство се е случило още по времето на император Траян и наследника му Хадриян. Около форума е имало магазини, административни сгради, а от запад е малкият театър. От западната му страна е разположен този друг малък площад”, разказва археологът.
Този сектор е бил проучван в началото на 80-те години, но по различни причини след старта на българо-британските проекти разкопките са преустановени. Сега, 30 години по-късно, там отново се работи, а основна цел на проучванията е да се доизяснят културните напластявания. “Надявам се до края на тази година да успеем да получим повече информация за строителните периоди, за да може да започнат своята работа и проектантите. Те ще изготвят идеен проект за консервация и реставрация на разкритите старини, за да добие обектът по-приятна визия”, сподели д-р Църов.
Около 80 архитектурни детайла, които тежат повече от тон, са били извадени със специална техника от земята. Това са предимно детайли от колони, пръснати в площадното пространство. “Ъгловите колони са били сърцевидни, базите и капителите – също. Такива сърцевидни колони по българските земи има само в Никополис ад Иструм. Тази архитектурна особеност се среща на още едно място в източните провинции в Римската империя – в Ефес. Така че е твърде вероятно човекът, който е проектирал това пространство, да е работил и в Ефес”, твърди археологът. След това допълва, че всички 16 колони са с красиви капители и ефектни фризове.
В средата на площада археологът е попаднал на яма с правилна елипсовидна форма. Неговата хипотеза е, че там вероятно е била разположена възпоменателна колона, която в по-късни времена е била ограбена. Липсват и повечето постаменти за статуите, които са украсявали пищната колонада. “Един такъв постамент вдигнахме миналия ден. Макар и частично повреден, надписът му на старогръцки вече е публикуван. От него става ясно, че статуята върху постамента е била издигната от градския съвет и народа на Никополис ад Иструм в чест на един от провинциалните управители на Долна Мизия”, обяснява Иван Църов.
Археологът е попаднал на малки фрагменти от още два надписа, но за съжаление те са разбити още през Античността. Всички надписи са на старогръцки, което е обичайно за Никополис ад Иструм, тъй като тази град от източните провинции на Римската империя е бил организиран по гръцки образец, допълва специалистът.
За четвърта поредна година архитекти от магистърската програма по опазване на културното наследство на Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” са провели научно-учебна експедиция в античния град. Сътрудничеството между Регионалния исторически музей и университета осигурява на студентите реална възможност за усвояване спецификата на теренните архитектурни проучвания. Те се запознават на място с проблемите на регионалния туризъм и препятствията за създаването на качествен туристически продукт.
Общо 12 архитекти, разделени в два екипа, са работили на обекта през септември. Едните са били ангажирани с проектирането на водния резервоар, а другите – с перистилиума. В продължение на седмица студентите са успели да заснемат съществуващите на терена детайли, да се запознаят с историята на проучванията в Никополис и теренните наблюдения през годините. Бъдещите магистри са стажували под ръководството на архитект д-р Красимира Вачева, доцент във ВСУ.
С бюджет от близо 18 000 лв. за разкопките тази година разполага д-р Иван Църов, а средствата са предоставени от Министерството на културата. През следващата година планираме да разширим проучванията в посока запад от перистилиума, като очакваме там да попаднем на друг квартал, в който са разположени древните храмове, сподели археологът.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ