Паисий Хилендарски ползва книги на Преображенския манастир при написването на “История Славянобългарска”

Книги на Преображенския манастир край В. Търново са били използвани от Паисий Хилендарски при написването на “История Славянобългарска”. През Средновековието и Възраждането, заради специалния си статут, Светата обител притежава една от най-богатите библиотеки по българските земи. Важността на манастира произтича от свързаността му с манастира Ватопед в Света гора, а в началото на Възраждането в библиотеката постъпват и немалко книги, печатани в Цариград, разказа игуменът на Преображенския манастир отец Георги.
“От приписките на самия Отец Паисий в белите полета на книгите се разбира, че той е пребивавал два пъти в манастира, за да използва хрониките на Мавро Орбини и Цезар Бароний. Книгите са били част от библиотеката, в която са съхранявани много ръкописи и издания от различни епохи”, поясни игуменът.
През 1951 г. в манастира пристига държавна комисия, която конфискува и иззема част от книгите, а други 79 документа, свързани със Светата обител, са изгорени. Дотогава в библиотеката му се пазят около 14 хил. библиотечни единици и други ценности. Днес в архива има едва около 2200 книги и ръкописи, споделя игуменът и допълва, че няма информация какво се е случило с конфискуваните книги. В момента библиотеката на Преображенския манастир притежава изключително интересни издания от военни кореспонденти от Междусъюзническата и Първата световна война, както и юридически сборници от Освобождението и първите години след това. Манастирът е бил царски и затова разполага с учебници по военна педагогика от 1905-1906 г. В хранилището се пазят също ръкописи с богослужебни и богословски текстове, както и книги от началото на 19 век с песнопения, изписани с източни ноти, които се ползват единствено от църковните певци.
Николай ВЕНКОВ