1909 са регистрираните родени деца през 2018 г. във Великотърновска област, показват данните на Териториалното статистическо бюро. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява със 186 деца или с близо 9 %. Коефициентът на обща раждаемост за страната е 8.9 ‰, а за областта е 8.0 ‰. Най-висока е раждаемостта в община Стражица – 11.6 на хиляда души, а най-ниска в община Елена – 5.7 ‰.
Данните показват още, че от всички живородени деца в областта 948 са момчета, а 953 – момичета или на 1000 момчета се падат 1005 момичета. В градовете живеят 73 % от новородените, а останалите близо 30 на сто в селата.
Любопитен факт е, че броят на жените във фертилна възраст в региона са 49 667, като спрямо предходната година намалява с 1259, а спрямо 2001 г. – с 19 892 жени. Над 58 % от майките на новородените през 2018 г. са на възраст от 25 до 34 г., а
средната
възраст за
раждане на
дете е 28,7 г.
През последните години средната възраст при раждане постепенно нараства, като се забелязва положителна тенденция, изразяваща се в намаляването на ранната раждаемост. Броят на децата, родени от майки под 25 г., е 515. Намаление се регистрира и при децата, родени от жени на възраст 40 и повече години – от 69 през 2017 г. на 56 през 2018 г.
Относителният дял на живородените извънбрачни деца в област В. Търново през 2018 г. е близо 70 % или от всеки три живородени деца две са извънбрачни. Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното нарастване на броя съжителства сред младите хора, без те да са оформени в юридически брак.
През 2018 г. броят на сключените бракове в областта е 807, като се отчита спад спрямо предходната година. От тях над 70 % са в градовете, а останалите в селата. Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.1 и 28.9 г. За повече от 84 % от жените и мъжете, той е бил първи брак. И докато сватбите намаляват, статистиката показва увеличение на разводите – 338 за м.г. или с 18 повече. Повечето разтрогнати бракове са в градовете.
235 708 души е населението в областта към края на м.г., показват още данните на Статистическото бюро. В региона живее малко над 3 % от населението на страната, което ни нарежда на девето място. В сравнение с 2017 г. жителите намаляват с 3424 души. Мъжете са 113 916 (48.3 %), а жените – 121 792 (52 %), или
на 1000 мъже се падат
1069 жени
Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 г. включително. След 55 г., с нарастване на възрастта, се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Продължава процесът на остаряване на населението, като лицата на 65 и повече навършени години са 55 435 или 24 на сто. Децата до 15 г. са 30 039 или 13 % от общия брой на населението в областта. Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете, като тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях. Най-много хора над 65 г. има в общините Сухиндол, Полски Тръмбеш и Павликени, а най-нисък във В. Търново и Стражица.
Остаряването на населението в областта води до повишаване на средната възраст, която е 44.8 г. в края на 2018 г. В градовете средната възраст е по-ниска, а в селата 43.1 г., а в селата – 48.9 г.
166 535 души или 71 % живеят в градовете, а в селата – 69 173 или 29 на сто. Към края на 2018 г. населените места в областта са 336, от които 14 са градове и 322 – села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение.
През 2018 г. броят на починалите в областта е 4142 души и в сравнение с предходната година техният брой намалява със 131 души (3.1 %). Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо и коефициентът на смъртност е 17.4 ‰, като смъртността сред мъжете продължава да бъде по-висока в сравнение с тази при жените. През 2018 г. на 1000 жени са регистрирани 1030 починали мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е над два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете. Най-висока е смъртността в община Сухиндол – 36 ‰, а най-ниска в община В. Търново – 13 ‰.
Показателят за преждевременната смъртност в областта през 2018 г. е 19.4% и намалява спрямо предходната година. Докато починалите жени на възраст до 64 г. са 13 % от всички, то сред мъжете този относителен дял е два пъти по-голям – 26 %. През 2018 г. в областта са починали 6 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 3.2 ‰. Положителната тенденция след 2008 г. за намаляване на детската смъртност и коефициентът на детска смъртност в област В. Търново, прекъсната само през 2015 г., продължава и през 2018 г.
След 1990 г. демографското развитие на област В. Търново се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2018 г. то е намаляло с 2241 души или с 55 души повече в сравнение с 2017 г. Естественият прираст е минус 9.4 ‰, като в градовете е минус 5.0 ‰, а в селата – минус 20 ‰, или намалението се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. През 2018 г. всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти са общините В. Търново (-4.8 ‰) и Стражица (-6.4 ‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Сухиндол, в която този коефициент е минус 27 ‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст.
Намалението на населението в резултат на външната и вътрешна миграция в областта, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е минус 5.0 ‰. Коефициентът на нетна миграция в градовете е минус 6.4 ‰, а в селата – минус 1.7 ‰. В териториален аспект общо в шест от десетте общини в областта коефициентът на нетна миграция е отрицателен, като този показател е най-нисък в община Свищов – минус 25 ‰, а е положителен в общините В. Търново, Лясковец, Елена и Сухиндол, съответно – 1.6, 0.9, 0.6 и 0.4 ‰.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
