Цвета Галунова е сред най-добрите български шахматистки, а Николай Корчев – един от най-бързо набиращите популярност хореографи в страната. Тя е основател на Шахматен клуб “Асеневци”, а той – на Фолклорен танцов клуб “Плетеница” във В. Търново. Засегнати от кризата, породена от ковид пандемията, двамата са принудени да преориентират дейността си и да намерят начин да оцелеят. Затова решават да се борят за финансовото си оцеляване и за спасението на своите организации, стартирайки малък бизнес с плодове и зеленчуци на Централния кооперативен пазар в старата столица.
Цвета е на 24 г. и е международен майстор по шахмат. Кариерата ѝ започва на едва 4-годишна възраст, постигайки значими успехи още в самото начало. През 2004 г., когато е на 8 г., става европейски шампион по ускорен шах за деца до 10-годишна възраст. Печелила е трето място на Световно първенство за ученици, два пъти става четвърта на Европейско първенство по класически шах. Цвета е шампион на България във всички възрастови групи от 8 до 20 г., включително и за жени по ускорен шах и блиц. Тя е единственият трикратен носител на купа “Търновска царица”, а в момента е в Топ 10 на жените шахматистки у нас. През 2014 г. Галунова започва да работи като треньор на деца в няколко великотърновски училища, а през 2016 г., заедно с Даян Нинов, учредява Шахматен клуб “Асеневци” и разширява дейността си в цялата област и дори извън нея. Така постепенно клубът се превръща в един от най-големите и реномирани шахматни клубове в България, а тази работа става основно и единствено препитание за Цвета. През март 2020 г., с появата на коронавируса и наложените заради него забрани, нещата коренно се променят.
“Изведнъж всичко това, за което се бяхме борили с години, се срина за един миг. Ние бяхме лишени от правото да работим. За наша радост успяхме някак да преживеем първата вълна, като първи въведохме онлайн обучение по шахмат. Буквално за един ден разработихме интернет платформа и събрахме група деца, с която да продължим по този начин и така оцеляхме”, разказва Цвета. Втората вълна обаче се оказва много по-страшна и налага временно преустановяване на дейността на клуба. Въпреки това, съдбата и любовта на Галунова към народните танци я свързват с Николай. Впечатлена от начина му на общуване с хората и атмосферата, която създава в заниманията си с тях, постепенно създава и приятелски отношения с него.
“Когато дойде втората вълна на пандемията и затвориха всички клубове и зали, и двамата изпаднахме в тежко емоционално състояние. Първоначално опитахме да протестираме, но после решихме да направим нещо по-позитивно. Ники предложи да отворим една сергия на пазара и въпреки че първоначално идеята ме изненада, аз приех без дори да се замисля. Само за ден и половина подготвихме всички необходими документи това да се случи, поръчахме стока и започнахме да продаваме”, споделя Цвета, за която това е нещо съвсем ново и необичайно.
За Николай това е повече от естествено решение. Още от 6-годишен той помага на семейството си, което се занимава с производство и търговия на собствена земеделска продукция. И днес 70-годишната му баба и 75-годишният му дядо продължават сами да обработват 6 дка земя и да доставят за сергията на своя внук пресни зеленчуци и плодове. Благодарение на техния личен пример и този на родителите си Николай е закърмен с борбеност и сила да не се предава и в най-трудните моменти.
Започвайки новото си начинание, Николай и Цвета откриват, че хората ги възприемат много добре. Те са позитивно настроени към тях, често идват да ги поздравят за това, което правят, за усилията, които са вложили, и да ги подкрепят. Много от тези хора са част от голямата общност, свързана с ФТК “Плетеница” и с шахматен клуб “Асеневци”.
“Нашият общ проект се
нарича “Обединени с надежда”
Каузата ни е да покажем, че можем да се справим с всички трудности и предизвикателства на живота, като продължим да се усмихваме. За нас беше важно какъв пример ще дадем на хората. Това, че излязохме и показахме, че можем да се справим с трудностите, независимо по какъв начин, показва, че и всеки друг може да се справи. Работата на пазара запълни и нуждата ни от социални контакти. Тук дори празнувахме Никулден, на Коледа също дойдоха наши познати”, разказва Цвета, която допълва, че това за нея е предизвикателство, което ѝ носи много ценен житейски опит.
Сергията на Цвета и Николай ще работи в този си вид до края на януари. След това плодовете и зеленчуците ще отстъпят мястото си на мартеничките, които Ники вече собственоръчно подготвя за продажба. Надеждата на двамата приятели е да успеят постепенно да възстановят и своите клубни занимания. Те дори планират и някои нови проекти, които засега обаче все още искат да запазят в тайна. Проектът “Обединени с надежда” ще продължи да работи под различни форми и занапред, споделя Цвета.
През месец март Николай Корчев ще навърши 25 г. Той е от Д. Оряховица и по професия е артист-балетист и танцьор. Младият мъж е основател на един от най-големите фолклорни клубове в Северна България – “Плетеница”, който вече е със статут на фолклорен колектив. Преди затварянето си заради втората вълна на COVID-19 членовете на “Плетеница” са над 350, разделени в три нива на обучение. Сега обаче и самият той не знае колко от тях ще се върнат и колко време ще му отнеме отново да заработи с тези темпове отпреди затварянето на залите.
“В тези трудни времена подехме една кампания, с която искаме да покажем какво доставя танцът на всеки човек. За целта заснемаме клип, в който танцьори от нашия клуб ще отговорят на този въпрос. Сред тях има хора с различни професии и с различен социален статус”, споделя Корчев. При първото затваряне на танцовите зали през пролетта на 2020 г. “Плетеница” е една от първите школи в България, а може би и в Европа, която започва да излъчва онлайн уроци за народни танци. Така добива популярност в цялата страна и става разпознаваема за всички любители на родния фолклор.
“Пандемията наистина затвори света като физически граници, но го направи много по-отворен и достъпен през интернет.
Нашите онлайн излъчвания
се гледат
по цялото
земно кълбо –
САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Испания, Португалия, Русия, Украйна, Германия, Нидерландия и къде ли още не”, казва Николай, който дори започнал да представя уроците си и на английски език, за да бъдат разбираеми. Така “Плетеница” разпространява фолклора ни не само сред българите зад граница, а и сред чужденците. Чрез танца те се запознават с нашия бит, традиции и любов към родното. “Аз съм изключително щастлив, че по този начин докосваме хората и популяризираме това, с което има защо да се гордеем пред целия свят. Въпреки че живеем във времена на съвременно, модернизирано танцово изкуство, ние все още успяваме да съхраним и представим България чрез нейния неповторим фолклор и история”, смята Корчев, който не е съгласен с твърденията, че народът ни е разединен. Даже напротив, според него това е нещо, което ни се вменява целенасочено и манипулативно.
Николай е човек със силно изразена гражданска позиция и неслучайно понякога се превръща в едно от лицата на протестите срещу социалната несправедливост. В целия си съзнателен живот той не е бил свидетел на нито едно друго управление на България и затова казва, че не може да прави сравнения. Днес обаче вместо да бъде в танцовата зала той е на пазара и това му носи усещане за неудовлетвореност от живота. Затова заявява активно своите възгледи, стараейки се винаги да бъдат аргументирани и осъзнати.
“Наближават поредните избори и аз силно се надявам народът на България да не е късопаметен. Дано хората не забравят първата вълна от пандемията, когато си стояхме вкъщи и кандидатствахме да ни отпуснат пари, за да ни подпомогнат. Тези пари никога не стигаха до нас, защото програмите бяха нереалистични. Надявам се България да не забрави онези многобройни протести през лятото и непрестанното мърморене в интернет. Ако проявим висока избирателна активност, за мен това ще е истинска победа”, смята Корчев, който не иска да се моли за това да може да работи.
Николай е основател и на най-новото пространство за изкуство и култура във В. Търново, наречено “Залата”. За краткия си двумесечен период на съществуване, преди да бъде затворено заради противоепидемичните мерки, то беше домакин на няколко отворени събития. Едно от гостуващите представления беше носител на театралната награда “Икар”. Желанието на Корчев и екипа му това пространство да заработи отново е толкова голямо, че вече има планирани гостуване на спектакъла “Апетит” с участието на Здрава Каменова и Богдана Трифонова от предаването “Стартер” по БГ Радио, литературни четения, концерти и други събития.
“В младите хора виждам едно активно пробуждане. Дори и в по-възрастните забелязвам положителна промяна, когато младите са сред тях. Общуването помежду им обогатява и двете страни. Младите чужденци, които постоянно идват във В. Търново, също допринасят със своята цветност за нашето развитие и израстването ни като нация. И най-хубавото е, че
сега виждам
повече
усмихнати хора от преди,
което ме кара да мисля, че тази пандемия ще ни отвори един към друг и ще ни обедини”, споделя Николай, който даде личен пример за активност и чрез доброволчеството си, свързано с оказване на помощ за болните от коронавирус.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
