Велико Търново и увлечението по българския език събра в семейство
чехкинята Даринка и германецът Холгер
Че за любовта езикови бариери не съществуват доказва романтичната история на Даринка и Холгер фон Раух. Тя е чехкиня, а той германец, но с Велико Търново и българския език са свързани най-скъпите спомени от техния съвместен живот. Двамата слависти се срещнали преди 22 години на павираните плочки пред аулата на Великотърновския университет, а три години по-късно, след купища писма и любов от разстояние, станали семейство. Сега те са сред двойките, познали любовта на живота си по време на Международния семинар по българистика. Международната фамилия беше сред специалните гости на официалното откриване на 40-ия форум по български език и култура във ВТУ.
“При нас май не беше любов от пръв поглед, може би от втори или трети. Той беше човекът, който ме забеляза и започна да ме ухажва”, усмихва се Даринка и признава, че всеки път сърцето й трепва щом спомените я върнат към първата среща с Холгер през далечната 1995 г. Сега заедно с нейната половинка живеят в Мюнхен. Тя има своя школа за преподаване на български език на възрастни и с гордост споделя, че досега е обучила осем групи в германския град.
Холгер пък се занимава с информационни технологии, в които българската граматика не му върши работа, но въпреки това той нито за секунда не съжалява за времето, което е отделил на българския език. “И до ден днешен не съм намерил логично обяснение защо преди години се захванах със славянските езици, но вече не го и търся. Сега съм благодарен, защото това мое увлечение ми помогна да срещна Даринка”, през смях споделя германецът.
Когато за първи път пристигнали във ВТУ и двамата били студенти по славистика – той в Кьолн, а тя – в Прага. Сега Холгер говори повече от осем езика, сред които, освен българския, са френски, английски, руски, чешки и испански, а Даринка се справя перфектно на руски, сръбски и немски. “Всъщност първите пет години от нашето съвместно съжителство ние общувахме само на български, защото нямаше друг език, на който да се разбираме толкова добре. След това тя научи немски, аз – чешки, и сега можем да си говорим на различни езици”, признава Холгер фон Раух.
В продължение на пет семестъра дипломираният славист е бил лектор по немски език в търновската алма матер. Тогава двамата са живели заедно във Велико Търново. Докато Холгер обучавал студентите, Даринка споделя, че използвала времето, за да събира информация за своята дипломна работа, посветена на творчеството на Емилиян Станев. “Тук се опознавахме. Защото не станахме веднага семейство. Трябваше да дойдем на семинара и през 1996 г. После се сгодихме, направихме го във Велико Търново и тръгнахме на екскурзия в Турция”, връща се назад в годините Холгер.
И до днес Даринка обича българската литература и препрочита с удоволствие нашите класици. Съпругът ѝ пък е влюбен в българския фолклор и народните танци, които за първи път срещнал и опознал също по време на Международния летен семинар във ВТУ.
Старата столица спечели завинаги сърцето
на Полина Константинова от Молдова
“Велико Търново спечели сърцето ми завинаги. Беше любов от пръв поглед. Влюбена съм в Царевец и в невероятното излъчване на този град.” Това признава Полина Константинова, която пристигна от Германия, за да задълбочи познанията си по български език и култура. Тя е бесарабска българка от Молдова и участва за втори път в Международния семинар по българистика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.
“Много е странно да си българин, но да растеш в чужбина. В Молдова руският език ми стана майчин, а родният – българският, на който са говорили моите прадеди, ми е втори. Но така се подрежда животът ми, че където и да отида, родният ми български език винаги е с мен. Родена съм в Молдова, но живея в момента в Германия, където съм студентка в град Трир, а в университета уча български език. Когато отидох в Германия и погледнах програмата на университета, веднага забелязах, че там има славистика. Изборът ми беше просто предопределен”, обяснява Полина.
След това с усмивка признава, че чува три различни български езика в зависимост от мястото, където се намира. “Ние вкъщи използваме стар диалект и предполагам, че в България никой няма да ме разбере, ако говоря на него. В университета учим книжовен език, а когато съм тук, чувам още един трети – разговорен български език. Освен това забелязах, че в Търново, Варна и в София например се говори на различни диалекти”, казва Полина.
После допълва, че сама е направила разследване откъде евентуално може да са изселници нейните прародители. Според диалектите, които тя познава и чува, предполага, че корените ѝ са някъде в Източна България – Шумен или Бургас може би. “Това са само мои догатки. В нашия диалект има много турски думи, затова си мисля, че няма откъде от друго място да са тръгнали моите прадеди към Молдова”, усмихва се момичето.
Полина разказва, че от няколко години в Молдова бесарабските българи могат свободно да учат български език. Българската общност, която е най-голямата в Тараклия, ревностно пази родните си традиции и там празници като имения ден, 24 май, Гергьовден са големи и всеобщи. “Чувала съм, че в Тараклия е най-голямата българска общност, и със сигурност зная, че в Молдова ние сме 1 % от цялото население. И още нещо зная – имаме повече от 30 български диалекта при нас. Когато ходя в моето село – Твърдица, което е толкова голямо, почти колкото град, предпочитам да говоря на руски, защото иначе не се разбираме”, обяснява гостенката.
Тя сподели, че идва за втори път на семинара с надеждата да научи толкова добре български, че да може един ден да работи с него. “През 2013 г. съвсем случайно научих, че Великотърновският университет организира такъв семинар. Тогава помолих моята учителка по български език да ми разкаже повече за този град. Така разбрах, че Велико Търново е старата българска столица и че нашият университет в Тараклия работи заедно с ВТУ. Но това, което най-много ми хареса, беше думата “велико”. Когато чух името на града – Велико Търново, си представих нещо необикновено, нещо величествено. Когато благодарение на преподавателката ми научих цялата история на вашия град, вече знаех, че трябва да дойда тук и да го видя”, не крие възхищението си студентката по българистика.
Сега е много щастлива, защото успяла да получи стипендия и да се върне отново в любимото Търново. “Тук мога да науча езика, но и много повече от граматиката – цялата история на моите предци и на родината ми България”, споделя Полина. В университета в Трир около 100 младежи следват славистика, а 30 от тях, сред които е и бесарабската българка от Молдова, са избрали да изучават задълбочено българската граматика.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Бранимир БОНЕВ
