Кражби на вода, аварии, ремонти и ВиК служба имало още по Римско време

Проблемите с водоснабдяването и нуждата от регулиране на водопреносната дейност не са проблеми само на нашето време. Те са съществували още в древността и за тях има немалко данни, твърди историкът д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във В. Търново. Част от научната му дейност е свързана с изследване на акведуктите по българските земи през периода II – IV век.
Водоснабдяването в различните селища на Римската империя, част от която са били и българските земи, е било организирано по различен начин, посочва историкът. Когато римляните създавали нов град, още в началото те планирали водоснабдяването и канализацията. Изградените водопреносни съоръжения или т. нар. акведукти обслужвали не само гражданите, а и обществените интереси и местните производители.
Правото на разпореждане с водите било добре уредена част от римското право, която определяла различни правомощия за частните лица и градската администрация. До наши дни са достигнали трактатите на теоретика на римската архитектура Витрувий и практика Фронтин, от които черпим богата информация по този въпрос, споделя изследователят.
Изворите винаги били публична собственост, но ако попадали в частен имот, правата над него се упражнявали от собственика. В случай, че градската управа вземела решение изворът да бъде каптиран, този и всички останали парцели по трасето на бъдещия водопровод се купували от властта.
Изгражданите акведукти били с дължина от няколко стотин метра до стотици километри, като най-дългият е един от акведуктите на Константинопол. Той е от IV век и е с дължина 180 км, като е прекарвал вода чак от нашата планина Странджа.
Водата за консумация трябвало да отговаря на определени изисквания и затова били търсени качествени водоизточници, но по трасето били обособени и филтри от естествени материали. Най-често това били резервоари с пластове от различен по големина чакъл и пясък. По продължение на акведуктите на всеки стотина метра бил разположен и по един утайник, който периодично се почиствал. Още тогава под внимание бил взет и фактът, че е много по-лесно водопроводът да бъде съставен от последователно свързани елементи, за да може при повреда да се подменя само този с нарушена цялост.
Тъй като водата трябвало да изминава пътя си по гравитачен път, често се налагало освен под земята акведуктите да преминават и върху мостови съоръжения. Тези конструкции не били предпочитани, защото по-лесно се разрушавали, но въпреки това нямало как да бъдат избегнати. Една такава мостова водопреносна конструкция била тази, пресичаща долината на река Росица между селата Лесичери и Дичин. Тя наистина била внушителна със своите почти 3 км дължина и около 20 м височина. За съжаление при едно от многото земетресения по нашите земи е разрушена. Голяма част от нейните съставни части все още лежат на това място и могат да бъдат разгледани.
Правилата за използване на водопроводите в Римската империя били много строго спазвани. След като построяването на акведукта, на 30 стъпки в двете посоки от неговата линия се определяла граница, в която никой нямал право да строи гробници, да засажда трайни насаждения и дори да обработва земята. Там задължително трябвало да има път, по който екипите, поддържащи съоръжението, да достигат безпрепятствено до всяка негова част. Предполага се, че щом това е записано, то вероятно е имало случаи, в които правилата са били нарушавани, предполага д-р Църов.
Водата за обществени нужди била безплатна. За всички останали консуматори начините за отчитане били два. При единия се заплащала обща сума за целогодишно ползване, а при втория плащането ставало според консумацията на месец. Водомерите по онова време представлявали тръба, обикновено бронзова, с точно определен диаметър. Тя се монтирала на някое от разклоненията и през нея минавала водата на съответния консуматор. Често се случвало ползвателите да подкупят тези, които поставят тръбата, за да им монтират по-широка, по която да тече повече вода. Така и едните, и другите се облагодетелствали за сметка на общинската хазна. Друг прийом за кражба на вода бил чрез монтирането на минирезервоари-разпределители, които отклонявали водата от главния водопровод към няколко странични потребителя.
За водоизмерване било използвано и друго интересно съоръжение. То било открито на един от акведуктите на античния град Нове край Свищов. На практика съоръжението представлява оловна триметрова шахта, вкопана отвесно в земята, като на всеки един метър от нея има по една тръбичка с определен диаметър, в която са поставени две мрежички. Едната е към резервоара, другата – към тръбопровода. Според нуждите на консуматора вода се пускала от едната, двете или трите секции на шахтата.
До нас е достигнала и информация, че в римската империя имало хора, които наричали пробивачи. Те ходели нощно време, пробивали акведукта в частта му под земята и прокарвали тръби до земеделските земи или домовете на поръчителите на това престъпление. От набезите на тези нарушители акведукта пазели т. нар. обиколчици.
Фронтин пише, че за поддръжката на 11-те акведукта на столицата Рим е имало персонал от около 200 човека, добавя д-р Църов.
В различните части на империята наказанията за кражби на вода били различни. В по-безводните райони за проявената дързост нарушителите заплащали дори с живота си. Ако роб бъдел хванат да пои животните от обществена чешма, той бивал убит, а господарят му – глобен с огромна сума. По нашите земи, където водата не била чак такъв дефицит, глобите също не били малки, но смъртни наказания не са известни, допълва историкът.
В България до момента има данни за съществуването на големи акведукти в 19 от римските градове по нашите земи. В област В. Търново те са при Никополис ад Иструм край сегашното търновско село Никюп и при свищовския античен град Нове с военния лагер там. И в двата района са известни по три акведукта . Най-големият проучен акведукт в Никополис ад Иструм, който д-р Църов изследва в продължение на вече 20 години, е дълъг 22,5 км. Той отвежда водите от пещерата край село Мусина до древния град. Историкът споделя, че в момента каптажът край Мусина е много добре експониран и може да бъде разгледан от всеки, който желае. В Никополис ад Иструм към момента има разкрити и 3 кладенеца, но д-р Църов е сигурен, че са били повече. В града той е открил и обществена чешма. При разкопките от 2019 г. в градския театър е попаднал и на глинен водопровод, влизащ в сградата на театъра. Към момента все още е трудно да се каже какво е захранвал, но вероятно е било чешма, фонтан или латрина (тоалетна), предполага историкът.
Голяма част от акведуктите по нашите земи след тяхното разрушаване са вградени в къщите на хората в съседните села и градове, най-вече в периода от Освобождението до 1900 г., когато започва опазването на старините на България. Показателен пример е църквата в с. Русаля, където при ремонта й преди няколко години бяха извадени почти 100 детайла, някой от които сега са експонирани до сградата на кметството.
До нас са достигнали и куриозни случаи като този, при който в Северна Африка трябвало да се построи акведукт. Наложило се той да мине през един хълм и според инженерите за целта трябвало да се прокопае тунел. След като специалист землемер дал указания, те започнали да копаят от двете страни на хълма. 25 години по-късно повикали отново землемера, защото акведуктът все още не бил готов. Оказало се, че копаещите не могли да срещнат двата тунела, което наложило направата на съединение между тях. Този случай бил запазен за историята благодарение на надгробния надпис на специалиста, на който бил описан животът му и куриозният момент от неговата кариера.
Немалко любопитни факти, свързани с водоснабдяването в Римската империя са достигнали до наши дни. Един от тях е, че таксата за използване на обществена тоалетна датира още от I век. Историята разказва за това как синът на император Веспасиан протестирал срещу събирането на пари от тоалетна, а баща му поднесъл шепа монети под носа му и го уверил, че парите не миришат. В английския град Бат пък в началото на II век била построена баня, която работи и до наши дни. До нея има извор с минерална вода, от който банята се снабдява с вода. През 70-те години го пресушили и вътре намерили 14 тона монети от римско време до сега. Оказало се, че още тогава хората ги хвърляли вътре заради поверието, което продължава да се спазва и днес. Не по-малко интересен е и фактът, че римляните били на път да открият и електричеството. За това съдим по една любопитна находка от Ирак. Тя е намерена при разкопки в периода между двете световни войни. Артефактът представлява прототип на батерия и е съставен от глинено гърне, в което били забити два медни електрода, свързани с медна жица.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ