Николай Тарапанов е един от най-култовите вратари в историята на “Етър”. И до днес ветеранът, който утре ще навърши 81 години, неизменно е на трибуните за мачовете на “болярите” и е точно толкова темпераментен, колкото на млади години. Пази на вратата на етърци през 60-те години, като още през първия му сезон 1964/65 г. тимът едва не влиза в елита. Прави го за първи път през 1969 година, когато Тарапанов и защитата пред него за 16 пролетни мача допускат едва 6 гола.
Родният тим на стража е “Арда” (Кърджали). Идват да играят с “Етър” и мачът завършва 0:0, а Тарапанов пази отлично и дори спасява дузпа. “Тогава Симо Костов ме е забелязал и казал: да вземем кърджалийския вратар. И Петър Йонков, председател на дружество “Етър”, обещава да ме привлекат. Пристигнах във В. Търново с едни скъсани гащи. Тук просто се родих, благодарение на този град станах човек, взех образование. Заварих елитни футболисти като Йордан Ценов, Тодор Маринов, вратарите Йордан Милев и Гороломов… Шапка свалям на Гороломов, от него много неща научих, също от Георги Найденов от ЦДНА. Той имаше една фраза: “вратарят греши последен”. Имах уникалната възможност да се запозная с Лев Яшин. Бяха у нас на контролна среща в Кърджали по време на подготовката си. Запомнил съм го като огромен мъж, прегърна ме, а аз се бях свил в обятията му, и каза: този ще стане вратар”, разказва Николай Тарапанов.
Започнал като четвърти вратар. Треньорите го съветвали да бъде вежлив и възпитан, но младият страж бил малко буйничък. През 1965 г. става титуляр и за малко не влизат в мечтаната “А” група. Четири години по-късно обаче мечтата става факт. “Есента завършихме с равни точки с “Бенковски” и “Академик”. Събра ни другарят Туджаров и заяви: на всяка цена трябва да биете “Бенковски” (Видин). И пита: абе, кой е тоя вратар, дето изнесъл мача в Ловеч. А аз скочих от редицата и викнах: аз съм! Малко бях невъздържан… Дадох обещание, че ще влезем. При гостуването във Видин трябваше да пазя аз, но ме болеше ръката и казах на Кръстанов, че не мога да вляза в игра. На разбора обаче треньорът Йордан Томов пита: има ли някой да се оплаква? Като му казах, че не мога, ме изгледа много строго и пусна в игра Бойко Ванчев. Вкараха му три гола и в 20-ата минута ме пуснаха мен. Болеше ме ръката, но се разхвърлих, спасих дузпа, не ми вкараха гол. Знам и падения, и възходи. Освободиха Ванчев и останах сам-самичък вратар, а атакувахме “А” група! Нямах право да се контузвам. За 16 мача пуснах само 6 гола, бихме в паметен мач “Бенковски” (Видин) с 1:0. Бяхме на голяма висота, легендарни играчи, пак ще спомена Чакъров, Ценов, Грозданов… Бяхме сплотени, те държаха на мен и аз на тях”, охотно разказва Тарапанов.
Някъде по това време публиката му лепва прозвището Кольо Чайката. “Защото правех красиви плонжове и обичах да избивам топките. Колкото повече боксирах, толкова повече се настървявах. Публиката ме харесваше, три пъти са ме носили на ръце след мачовете”, обяснява произхода на прякора си вратарят.
После отива да играе в “Ангел Кънчев” (Трявна), но пак помогнал за втори път етърци да влязат в “А” група, като били основния конкурент “Дунав”. 4 години играл в Лясковец, в “Родопа” (Смолян), там станал и треньор. После станал и футболен съдия, а за последно работи в “Спортни имоти”.
Кольо Чайката сам се определя като “буйничък” и има безброй спомени за лудориите си. “Етър” играе в Мездра срещу “Локомотив”, аз бях резерва. Мачът започва, но по радиото предават ЦСКА – “Левски”, а аз съм седнал в един джип и слушам дербито. Нашите поведоха, но докато слушам радиото, домакините изравнили. И Иван Кръстанов ме вкарва в игра на мястото на Ванчев, даже без да загрявам. “Локо” (Мз) продължава да атакува здраво, но аз се разхвърлих, спасявам, но си мисля, че е 1:0 за нас. В последните секунди правя плонж, вадя топката от ъгъла, но в краката на Ценов, оттам техен нападател я бутна и тя тък-тък-тък – влезе в мрежата. На връщане в рейса Петър Харалампиев вика: абе, Кольо, такъв плонж направи, а топката влезе… И аз отговарям: какво толкоз, нали взехме точка. А то сме паднали 2:1. Петър Йонков казва: спрете рейса, слизай долу, ще си ходиш пеш! Но Харалампиев се застъпи: недейте, той ще си отиде по-рано от нас. И така ме съжалиха и ме оставиха в автобуса”, спомня си Тарапанов.
В друг мач играят срещу “Левски” (Лом), който води с 0:2 в Търново. Пуснали го като резерва, след един страхотен удар топката минала между краката му, но той я захлупил на голлинията. И публиката отново изригнала: “Чайка, Чайка!”. “Щеше да стане 0:3 и мачът отиваше. А ние изравнихме до 2:2, Тодор Маринов направи 3:2 от дузпа и ги бихме по живо по здраво”, добавя ветеранът.
Той обаче не е съгласен, че вратарите по принцип са по-луди и това им помага. “Не, не, други качества трябват. Преди всичко трябва да е роден вратар, после можеш да го усъвършенстваш. Аз израснах благодарение на работата с Иван Кръстанов, който много работеше с мен. Като си замина Гороломов, разбрах колко съм изпуснал, защото аз се учех от него. Но вратарят трябва да е не луд, а спокоен, това е решаващото му качество. Освен това според мен вратарят трябва да е интелигентен мъж, а сегашните си мислят, че като застанат под рамката… Направете психотестове и ще видите, че най-големите вратари всъщност са спокойни хора”, казва Тарапанов. Според него важно е и периферното зрение на един вратар. Освен това вратарят и защитата трябва да бъдат едно цяло.
Според него най-големият вратар на България е Георги Найденов – без конкуренция. Споменава и едно име, за което много малко се знае – Деянов от “Миньор” (Димитровград), стигнал до националния отбор. Също Симо Костов, Боби Михайлов. “Аз знаех моите възможности и моята цел – да вкарам “Етър” в “А” група, и това беше най-голямата ми награда. Искам спортната общественост да знае, че аз не съм изневерил на “Етър” в нито един мач. Нито веднъж! Бил съм откровен с публиката, тя затова ме обичаше”, завършва Николай Тарапанов. За един от юбилеите му спортните журналисти от Велико Търново му подариха колаж с младия и сегашния Тарапанов под рамката на вратата, а около него – летящи чайки…
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив
