Кенарени ризи с български шевици на наш дизайнер носят на три континента

Уникални ризи, съчетаващи енергията и красотата на българската шевица, създава дизайнерът Валентин Калайджиев в ателието си в Килифарево. Неговите модели се носят на три континента, а мечтата му е да достигне до всички кътчета по света, където има български общности. Дрехите му са познати и в Брюксел, представени от българските евродепутати в сърцето на Европа. Освен на Стария континент, ризите на Валентин се носят с гордост в далечна Австралия и Северна Америка, което е неговият начин да запали искрата на родолюбие и да напомни за силата на духа и славното минало на българите.
Валентин Калайджиев е родом от района на Сапарева баня. Завършил е школа по моделиране и конструиране на облеклото, а първата му изява е участието в Парад на модата в Кюстендил в далечната 1995 г. Споделя, че макар и съвсем млад, имал огромно желание да направи рокля за любимата си изпълнителка Марая Кери и да й я подари. “Никога предизвикателството не е било нещо, което може да ме спре. Дори такава смела мечта, защото винаги съм искал много и всичко от живота”, разказва Валентин.
В онези тежки за България години той решава да потърси късмета си зад граница и през 1997 г. заминава за Гърция без да знае езика. Още първата седмица успява да си намери работа в шивашка фирма в Атина, започвайки от най-ниското стъпало – в кроялната. За десет години в емигрантство минава през различни трудности и работа в още три фирми, извървявайки всички стъпки в шивашкия бранш. “Лично на мен Гърция ми даде много. Винаги съм казвал, че тук съм пораснал, но там израснах като личност и начин на мислене. Смятам, че няма нищо лошо младите хора да излизат в чужбина и да трупат опит. Българинът е силно свързан с корена си и рано или късно той ще се върне в родината, пренасяйки опита, който е натрупал навън и ще помогне за въздигане на българския дух”, смята Валентин Калайджиев.
След приемането на България в ЕС решава да се върне със семейството си у нас и да започне малък семеен бизнес, продължавайки да работи с гръцките си партньори. Установяват се във Велико Търново, тъй като съпругата му е от този край, а и старата столица е в сърцето на Северна България. Отначало започва да шие на ишлеме за Гърция, но тежката финансова криза в южната ни съседка засяга и бизнеса на Валентин. Тогава той отново се изправя на кръстопът и решава, че или трябва да създаде нещо свое, или отново да емигрира. “Ако бях тръгнал отново за чужбина, щях да платя много висока цена и да загубя поне още 10 години от живота си, докато се установя другаде. Но когато човек е подложен на силен стрес, съзнанието му се активизира и има силна мотивация да се справи. Тогава реших да създам собствена марка дрехи под марката “Валтекс”, която да продавам на българския пазар. Първата ми идея бе да създам бели дрехи, защото това е моят цвят. Направих първите колекции, но тогава се изправих пред друг проблем. Белите дрехи бяха много разпространени и трябваше да направя така, че моите модели да се отличават от останалите. Тогава настъпи повратният момент и взех решения, които днес се оказват правилни”, спомня си Валентин.
Вдъхновен от модел на холивудска звезда, облечена в рокля с етноелементи, решава да използва богатството на българския фолклор и да го пренесе върху моделите си. Но докато традиционната българска шевица е истинска палитра от цветове, Валентин избира по-олекотен вариант за моделите си, използвайки основните цветове – черно и червено. Вплита в тях също жълто, зелено и синьо, като всеки цвят носи определена енергия и символика. В моделите си използва основно Плевенската шевица, която е подходяща за ежедневието, но претворява също елементи от Шопския край, които са силно разпознаваеми, както и от Видинския, Варненския и Ямболския регион. Всяка година търси нещо ново и различно и затова тази година ще заложи на македонската шевица.
Признава, че неведнъж е търпял критика за това, че моделите му ощетяват българския фолклор, но той е убеден, че по този начин не само го популяризира, но и го прави достъпен за младите. Красивите кенарени ризи, които прави за деца и възрастни, са неговият начин да накара младите хора да се върнат назад към корените си и да се запознаят с фолклора, пренасяйки го с облеклото си в ежедневието.
В ателието му в Килифарево работят шест жени, а работата кипи целогодишно, като август е най-натовареният месец. Освен за изложения, дрехите се изработват също за фолклорни клубове и самодейни състави.
“Наложи се да изуча тънкостите на българската шевица, която в миналото е била начин за социална комуникация. Излизайки на мегдана, дрехите и шевиците са показвали хората от кой район са, дали са моми, или ергени, дори от кой род са. От една година започнахме да вкарваме и оренда символите, които са създадени от сакралната геометрия на богомилите и са използвани като амулети за здраве и благополучие”, обяснява моделиерът. В ризите си влага също различни послания на глаголица, които също се радват на голям интерес от сънародниците ни. Щастлив е, че през последните две години се забелязва възраждане на традициите и любовта към българския фолклор. Дрехите му се предлагат освен във Велико Търново, в Етнографския комплекс “Етъра” в Габрово, в Боженци, Жеравна, Черноморието и др. Представя моделите си и на различни изложения в страната и чужбина, поддържа контакти и с българските общности в Калифорния, Лондон и Бризбейн, а в момента се е свързал и с наши сънародници в Хамбург.
“Мечтата ми е да “стъпя” на всички континенти, като следващата ми цел е Южна Америка. Искам да достигна до всички български огнища, за да може, ако някога тук огънят утихне, да можем да вземем от пламъка на нашите сънародници зад граница, които пазят с голяма любов българското самосъзнание, дух и традиции. Харесва ми топлината и любовта, с която говорят за България, а очите им се навлажняват. Този момент не може да бъде заменен с нищо друго. Радвам се, че съумях с моделите, които създавам да преобразя енергията на традицията и да докосна повече хора, защото те вече не са само продукт, а бих казал, че се превърнаха в кауза”, споделя Валентин Калайджиев.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив