Капитанът на “Етър” Христо Иванов: “Дори и по строежите в Испания вярвах, че ще играя в националния тим”

Христо Иванов от 4 г. е в “Етър”, а вече е със статута на един от най-успешните вратари в историята на клуба. Любимец на всички с поведението си на и извън терена, истински капитан. С 250 мача в елита и още 200 в “Б” група… Това е бляскавата страна. Другата – на многото труд, тежки моменти и спадове, познават само той и най-близките му хора.
Роден е в Плевен и от малък знаел, че голямата му страст е футболът. “Аз съм от децата, които израснаха пред блока и от сутрин до вечер играехме футбол. Безценно беше да спечелиш кварталната любов, сега това вече го няма. А вратар ме направиха батковците, които слагаха на вратата най-малкия – мен. Стана ми много хубаво, че не могат да ми вкарат гол и се ядосват”, с усмивка разказва Христо. Започва в УСШ в “Сторгозия”, но когато поискал да учи в спортното училище, родителите му никак не били ентусиазирани. “Казах им: не ме ли приемат на първия изпит, аз на втори няма да се явя. Отидох и от 50 деца ни приеха петима. В 7 клас бях с “култовия” ръст за вратар 155 см… Всички казваха, че това е проблем, но за мен се застъпи Станимир Пърчанов, който видя в мен качества. Адски щастлив съм, че изпълних детската си мечта, макар да не съм играл в чужбина и в големи отбори”, споделя вратарят.
Дебютира в мъжкия футбол в “Б” група със “Сторгозия”, после в “Спартак” (Пл), където е много благодарен на Вили Вуцов, че му дава шанс. 2004 г. е повратна в живота му – във “Видима-Раковски” не е доволен, че е трети вратар и решава да замине при родителите си в Испания. Страната ни обаче още не бе в ЕС и се оказва, че българи могат да играят или в елита, или в 5-6 дивизия. “Трябваше да започна работа и така Христо се научи да работи – две години в строителна фирма, правехме хидроизолации по покривите. Но съм доволен, защото видях другата страна на живота. Бях млад и глупав, дотогава си мислех, че животът е само по 2 ч. футбол на ден, кино, кафета и гаджета”, спомня си Ицо.
Докато работел, играел в ниските нива и всички се чудели защо си губи времето там. Решил да се върне в Севлиево, но треньорът Костадин Ангелов му заявил, че въпреки че го познава, трябва да изкара проби. “И аз като човек, който идва от строежа от Испания, се явих. Харесаха ме, а още същата година влязохме в “А” група. 4 години бях в Севлиево, взех си и жена оттам.” Кариерата му продължава в “Локо” (Мз), “Монтана”, “Ботев” (Пд), “Оборище”, а през 2017 г. идва при “болярите”. “Аз винаги съм харесвал В. Търново, дори сватбата ми беше в Арбанаси. Станислав Генчев и Деко бяха треньори, аз съм играл с тях. Винаги ме е влечало към “Етър”, харесвах феновете как подкрепят отбора. Още преди да разгледам всички оферти, бях решил, че ще заиграя тук”, признава Христо.
Вече четвърти сезон е тук и се утвърди като един от лидерите. За рекорда от 477 минути без допуснат гол дори не знаел, докато не прочел след последния мач. “По-радващо от рекорда е, че стабилизирахме нещата в защита, защото това е ключът към успеха. Ако имаш, както казват испанците, “врата на нула”, напред вкараш ли – биеш, не вкараш ли, ще вземеш поне реми. А за “Етър” всяка точка е от фундаментално значение. Промяната беше неочаквана за мнозина, но само доказва, че ние наистина можем и трябва да си вярваме”, отчита опитният страж.
Сочат го за най-силно играещия с крака вратар в България. Според Христо Иванов футболът се развива, отдавна вратарите нямат право да ловят връщане от съотборник, а всички участват във фазите на играта. Те дават и извеждащи пасове, с тях всеки отбор е с човек повече в разиграването. Но и признава, че една година в спортното е играл и централен защитник, което му е помогнало. Отговорът му на въпроса кое е най-важното качество за един вратар е кратък – да бъде смел.
От “Етър” стигна и до националния отбор и изпълни втората си голяма мечта. “Винаги съм вярвал в това. Дори и на строежа в Испания знаех, че един ден ще играя за България. Това е най-високото стъпало за един футболист. Вярно, един мач беше – дебют и бенефис. Отначало Краси Балъков гледаше на мен с предубеждение – нисък, на възраст… Точно за 4 месеца му промених коренно мнението и видя, че съм човек, на когото може да се разчита, за което съм му много благодарен. С повиквателната дори има куриоз – аз бях си запазил резервация за море. Дойде Илиян Киряков и ме чу, че ще си плащам за морето след баража с “Левски”, и ми казва: никакво море, ще ходиш в националния отбор. Понеже с него се майтапим много, въобще не му повярвах. “Не ти вярвам, искаш да ми изгори почивката…” И той отиде и помоли Балъков да ми каже лично. Така на 37 години влязох в националния отбор. Но във футбола няма млади и стари, докато човек е добре и изпитва удоволствие, ще играе. В първия мач бях резерва, но докато слушах химна, беше уникално чувство, пожелавам го на всеки. А във втория вече играх като титуляр”, разказва Ицо.
Когато разбрал, първо казал на жена си и детето, а после на родителите им. Това са хората, които никога не са спрели да вярват в него. “Критиките след недобър мач не ме сломяват, но това го придобих с годините. Като млад ми е идвало да се откажа след разни коментари. Жена ми е по-спонтанна и ме брани в социалните мрежи, въпреки че не ѝ давам много. Тя е с мен от 12 г. и знае през какво съм минал, за да стигна дотук. Винаги е била до мен, дори когато е имало моменти надолу, и никога не ме е предавала”, категоричен е той. Април е специален месец за тях, тогава са родени и двамата им сина, както и самият Христо. Само че Виктор е телец, Ицо и Самуил са овни, а Владимира е лъв – определено семейство с характери…
Виктор е централен нападател на набор 2010 г. в “Етър”. “Покрай мен той винаги се е събуждал и заспивал с футбол, но майка му го научи да рита топката, докато аз тренирам. А за нападател сам си реши. Аз бях против само да е вратар, защото стига един вкъщи да ходи намусен, че са му вкарали гол… Нека има за баланс и един, който вкарва голове”, с усмивка казва Ицо.
Във В. Търново семейството му се чувства прекрасно, тук големият син тръгнал на училище, тук се родил малкият. “Предпочитам да остана в един град и отбор дълго, никога не съм сменял клубовете през 6 месеца. Чувствам се добре, семейството ми също, щом си върша работата и ме искат, няма смисъл от промени”, споделя вратарят. Категоричен е, че ще играе, докато се чувства здрав и вижда, че е полезен. В мига, когато спре да вярва или да усети, че е в тежест, няма да чака никой да му казва, а сам ще сложи край на кариерата си. Но все още дори и на тренировките ходи с интерес, желание и увереност.
За 2021 г. пожелава на всички хора да са здрави и да си отиде пандемията, на близките си – да са все така до него, а на феновете на “Етър” – повече хубави моменти и все така да подкрепят отбора, защото винаги са били 12-ият играч на етърци.
Страницата подготви
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив