Капитанът на етърци Здравко Илиев харесва едновременно “Барселона” и “Милан”

Капитанът на “Етър” Здравко Илиев е поредното лице в рубриката ни, която представя “виолетовите”. Най-опитният футболист в тима преди борени дни навърши 37 години. Това обаче не му пречи да е сред най-активните играчи на терена, а пробивите му по десния фланг завършват с прецизни асистенции за гол след гол в полза на етърци.
Изборът на Здравко Илиев да играе с номер 84 на виолетовия си екип не е случаен, защото е роден през 1984 година, на 19 октомври. Юноша е на “Берое”, после играе за “Миньор” (Раднево), през 2008 г. се завръща в родния “Берое”, където играе цели 6 сезона, печели Купата на България и има 86 мача. Един сезон е в “Локомотив” (Пд), а от 2015 г. 4 сезона е във “Верея”, с който има над 90 мача и е негов капитан. Лентата Здравко носи и в “Етър”, където е от януари 2019 г.
Футболният ген явно си е казал думата, защото той е син на една от легендите на “Берое” Илия Илиев, който е и шампион на България със старозагорския тим.
“Не съм гледал на живо мачове на баща си, защото съм бил много малък. Гледал съм го на видеозаписи. Аз сам си избрах футбола. Никога не е имало някакъв натиск от родителите ми, които и двамата са спортни натури. Никога не са ме натискали да ставам футболист, това си е било изцяло мое решение”, казва Здравко Илиев. Въпросът с какво щеше да се занимава, ако не бе станал футболист, сериозно го затруднява. От 4 клас е започнал с футбола, това му е ежедневието до ден днешен и никога не си е представял, че ще прави нещо друго.
Любопитното е, че Здравко започнал навремето като дясно крило. После пък в юношите младша възраст доста време бил ляв бек. След това вече си минал на поста, който му е най-удобен и досега – десен бек.
Пословичен режимлия е и вероятно това е една от причините за футболното му дълголетие. Денят му започва традиционно за играчите – закуска, сутрешно кафе, после излиза някъде с приятели, обядва. Това, което всичките му съиграчи знаят за него, е че задължително всеки ден спи поне по два часа следобед преди тренировка. В храненето също е внимателен и си прави сметката какво консумира, но не спазва строги диети.
Ловът е голямото хоби на бранителя в свободното му време. Скромно пропуска колко е най-големият свален глиган, само подхвърля, че имат избити доста прасета. Впрочем, снимките говорят достатъчно. “Ловът реално сега започва. В събота и неделя, когато нямаме мач, се възползваме и отиваме на лов. Особено декември, като ни пуснат в почивка. В Стара Загора съм в една дружинка”, казва Здравко Илиев. Тук неизменно компания му прави другият изявен ловец в “Етър” Мариян Иванов, за който “Янтра ДНЕС” вече писа. Според Здравко двамата са еднакво добри. Риболова не го практикува толкова, понякога ходи с Мариян да му прави компания.
Дори и да не ловува, най-много обича да е в Балкана, сред природата. Харесва му дори и само да се разхожда. В “Етър” освен с Мариян Иванов най-добре се разбира с Анатоли Господинов, Яни Пехливанов, Дани Младенов, докато по-младите момчета са вече друго поколение. Няма някакъв специален ритуал преди мач.
Рядко срещано, но Здравко Илиев симпатизира едновременно на два отбора – “Барселона” и “Милан”. Още от малък е фен и на двата, еднакво близо са му на сърцето. От националните отбори харесва пък Германия. Иначе идол сред играчите няма. “Никога не съм гледал да подражавам на някого от големите световни звезди. Доста футболисти ми харесват, но чак кумир нямам”, признава той.
На 37 години Здравко смята, че ако се чувства така добре, както в момента, още поне две-три години може да играе на високо ниво. В момента учи във Великотърновския университет за преподавател по физическо, но още не е решил дали ще се занимава с това, дали пък няма да се насочи към треньорската професия. Засега е съсредоточен върху преследването на целта с “Етър” – завръщане в елитната група, а на феновете пожелава да продължават по същия начин да подкрепят безрезервно отбора, защото са 12-ият играч, който им помага отвън.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив