Иван Иванов е единственият останал жив основател на “Унисон”

Иван Иванов е един от тримата основатели на емблематичната за прехода фирма за производство на музикални касети и компактдискове “Унисон”. Великотърновецът и до днес живее в родния си град, но неговите двама съдружници нямат същия късмет. През януари 2001 г. Емил Димитров – Макарона е разстрелян на излизане от софийски фитнес център. Няколко години по-късно Марко Михайлов, известен и като собственик на “Маркос Мюзик”, е намерен мъртъв в дома си. Версиите са самоубийство, прострелване по невнимание или убийство. В своя житейски път Иван Иванов също е изправен пред много препятствия и се сблъсква с немалко врагове. Разказва, че са правени няколко опита да бъде ликвидиран, а в момента подозира, че срещу него се води икономическа война. Въпреки премеждията изпитва благодарност към враговете си, защото смята, че те са го направили по-силен.
Иванов е внук на царски офицер и това според него е определящо в неговия живот. Въпреки своите знания и умения още от ученик той усеща, че като такъв е нежелан от комунистическата власт. Иван смята, че заради потеклото си неведнъж е обект на атака на държавните служби. За всичко преживяно написал книга, озаглавена “Да израснеш в квартала на ГРУ (Главно разузнавателно управление) за България”, която обаче така и не издал. Казва, че има материал и за още една.
Целият живот на великотърновеца е свързан с музиката. От хоби тя се превръща в негова професия, а в един момент и в нещо повече. С музика Иван започва да се занимава още като тийнейджър. Тръгва на уроци по китара, а малко по-късно в Хуманитарна гимназия със свои съученици създава вокално-инструментален състав “Виана”. Групата изпълнява популярни български и чужди хитове. Когато в Интерхотел В. Търново отваря врата първото звукозаписно студио, той още повече се запалва по музиката и често ходи там, което му донася нови познания в тази област.
През 1983 г. Иван започва да учи в Русенския университет. Там още първата година прави впечатление на отлично запознат с музиката, а колегите му предлагат да започнат да правят студентски дискотеки. Търновецът приема и неусетно от музикант се превръща в диджей. Помогнали му знанията по електроника и електротехника. От Комсомола в Бяла студентите получили стари уредби, момчетата ги поправили и започнали да обикалят като дисководещи дискотеките в целия Русенски регион. Набрал опит и самочувствие, Иван се явява на конкурс за диджеи и го печели, допълнително впечатлявайки журито с изпълнение на рап, което вероятно е едно от първите в България. Заради доброто си представяне е поканен да води студентска дискотека, стопанисвана тогава от ДКМС. Ходенето на лекции и забраната да работи повече от 3 дни в седмицата, налага да си намери колега, с който да е в екип. Тогава кани своя съгражданин и приятел от ученическите години Марко Михайлов, който по-късно става съдружник в “Унисон”, а впоследствие прави своя собствена фирма “Маркос Мюзик”. Зад пулта в дискотеката двамата с Марко сменят предните дисководещи – Емил Димитров (Емо Макарона) и Минчо Николов от Бургас, които после също имат участие в “Унисон”.
В онези години купуването на техника и музикални носители било трудно, но Иван и Марко успяват да си ги набавят от магазините на Кореком. Покрай това започват да търгуват и с други стоки оттам – вносен алкохол, цигари, видеокасети. Така двамата се превръщат в едни доста богати студенти.
“Впоследствие започнахме да размножаваме и разпространяваме много видео- и аудиокасети. Тогава беше ерата на видео- магнетофоните, на които хората гледаха филми и забавни програми. Нито за миг не сме си мислили, че правим нещо незаконно. По това време България беше в соцлагера и закон за авторските права нямаше. Нещо повече – ние никога не бяхме чували, че по света има такъв закон”, разказва Иван. С разрешаването на частния сектор Емо Макарона, като един много предприемчив и комбинативен човек, създава частна фирма и организира диджеите в една структура. Първоначално започват да произвеждат и продават аудиокасети, предлагайки първите такива в България с цветна обложка и напечатан опис на песните. Впоследствие разбират, че в ДЗУ Стара Загора има линия за производство на компактдискове, която стои неизползвана, и решават да се възползват от това.
“По онова време, когато започвахме бизнеса с компактдискове, България имаше икономически шпионаж на световно ниво. Ние бяхме Троянските коне на Москва в целия свят. Така технологията за производство на всякакви дискове се появи и в нашата страна. И ние, млади инженери, разбиращи от музика, получихме възможност да съчетаем тези неща, захващайки се с производство на компактдискове”, разказва Иван. Впоследствие се оказва, че толкова модерен завод нямало даже и в СССР, а в Китай заради високото търсене на български дискове се принуждавали да слагат надпис “Произведено в България” върху техните, за да успяват да ги продават, разказва Иван. Младите ентусиасти обединяват усилия и правят поръчка за записване на определени тиражи на няколко музикални албума на CD. Отначало хората в България дори не били наясно какво точно представляват дисковете. Интерес към тях проявявали предимно чужденци – най-вече търговци и туристи, привлечени от ниската цена и доброто качество. Иван си спомня и за един куриозен случай. В разгара на бизнеса, около 1994 г., на една дъска за продажба на дискове в Слънчев бряг се появил някакъв англичанин и попитал дали се продават албуми на Стинг. Продавачът казал, че има няколко и клиентът поискал от всичките. Оказало се, че бил съсед на световната музикална звезда и искал да му покаже компилации с негови песни, които дори самият изпълнител не бил виждал.
Постепенно поръчките за музика на CD носител се увеличили и продажбите скочили. Търсенето започнало да надвишава производствените мощности и се наложило да се набавят нови производствени линии. Първата частна линия в страната внесъл Марко. Разположил я в ЗЗУ Велико Търново. Тя била с капацитет 200 хил. бройки на месец. Последвала инвестиция в още няколко линии в Ст. Загора, в София, Пловдив и Ботевград. Към 1996 г. производството на CD в България вече достигнало 10 млн. бройки на месец. Разпродавали се веднага както в страната, така и в чужбина. Печалбата на завода за компактдискове в Благоевград, който бил с най-модерното оборудване за онова време, за две години достигнала 32 млн. долара. Точно тогава обаче започнали и обвиненията, че това е нарушение на Закона за авторско право.
“Когато държавата прие този закон, на нас ни бе дадена едногодишна отсрочка да си разпродадем стоката, за да не бъде конфискувана като незаконна. Заводите за пиратски дискове бяха затворени и в края на 90-те години станахме свидетели на първите акции срещу нарушители на авторски права”, спомня си Иванов.
Многото пари, с които съдружниците разполагали по онова време, в един момент започнали да оказват влияние върху отношенията им. Появили се дрязги. С изчезването на парите започнали да изчезват и “приятелите”. Съпругата на Иван също не издържала на напрежението и се стигнало до развод. Така приказката приключила.
След смъртта на двамата си съдружници Иван започнал да записва компактдискове сам, работейки с два компютъра. Той е и един от първите, който направил интернет кафе. Сега поддържа няколко интернет страници, а в момента си подготвя телевизионно студио, за да излъчва в различни онлайн канали. От времената на “Унисон” му е останала колекция с 4 хил. музикални диска и много филми. Иван казва, че недоброжелатели са му откраднали и унищожили много неща – видеозаписи, снимки, книги и неудобни за някои хора артефакти. Споделя, че денонощно е в очакване да последва нерадостната съдба на своите съдружници, но не се страхува, защото вече е свикнал да живее с тази мисъл.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ