Иван Гранитски е поет, критик, публицист, издател и обществен деец. Роден е на 24 декември 1953 г. в София. Завършва журналистика в Софийския университет. Бил е главен и зам.-главен редактор на редица издания, сред които в. “Литературен фронт”, “Пулс”, сп. “Везни” и др., както и генерален директор на БНТ в периода 1995-1996 г. Основател и собственик на издателство “Захарий Стоянов”. Автор на над 25 книги поезия, критика и публицистика.
Иван Гранитски беше във Велико Търново за първия Панаир на книгата. Над 20 издателства от цялата страна подредиха свои щандове в Изложбени зали “Рафаел Михайлов” и представиха свои книги и техните автори. Сред тях бе и издателство “Захарий Стоянов”.
– Г-н Гранитски, през последните години като чели се възражда интересът на българина към четенето. Какви са вашите наблюдения като издател?
– Има такава радостна тенденция, но за съжаление средствата, които се отделят от държавата за закупуване на нови книги, стават все по-малко. Официалните институции – министерствата на образованието и на културата, нехаят за проблемите на българската култура. Така борбата за съхранението на българската книга и идентичност остава като че ли единствено на плещите на библиотеките и издателите. Въпреки това има засилване на интереса към сериозните заглавия, към българската книга и се надявам, че това ще продължи.
– Каква трябва да бъде националната политика за българската книга?
– Повече от 20 г. редица издатели говорим за национална доктрина в сферата на културата и образованието. Сменят се министри и парламенти, тази доктрина не се приема. И не само – дори опитите през последните години на БАН, която изготви поредица от такива умни и дългосрочни стратегии, бяха отхвърлени от депутатите. За съжаление нашите народни избраници, с малки изключения, мислят само в рамките на един мандат. Нямат усещането за стратегическа важност и да чертаят планове за повече от 4 г., както е в останалите страни. Ние сме единствената страна на Балканите, която няма стратегия за книгата. В това отношение отдавна са ни изпреварили и Сърбия, и Гърция, и Турция, и Румъния, даже и Македония. Положението при нас е направо трагично. На нашите вопли – на творците, на библиотеките, на издателите, силните на деня отвръщат с пренебрежение и хладен цинизъм.
– Какви стъпки трябва да бъдат предприети, за да се помогне на българската книга?
– Трябва най-сетне в комисиите по култура и по образование в Парламента да се появят хора, които са чели повече от една книга, както и министрите, и техните екипи да бъдат хора, които милеят за българската култура, а не гледат само да се подмажат на Брюксел или на поредния силен посланик на велика държава у нас. По-важно от защита на националната идентичност няма. Българските политици трябва да разберат, че народът ги избира, за да защитават действителните каузи, цели и перспективи на нацията, а не за да получават високи заплати.
– Какво предпочита да чете днес българинът?
– Връща се интересът към историческата книжнина и той като че ли е по-голям от този към художествената литература. Нашето издателство например издава много книгите на Стоян Райчевски за бежанците, които са актуална тема днес. Но става дума за действителните бежанци, нашите деди, които са прокудени с огън и меч от Егейска Тракия, Западна и Източна Тракия, от Мала Азия, от Западните покрайни, от Добруджа. Връща се интересът към книгите, насочени към епохата на Възраждането – за Левски, за Априлското въстание, а техен автор е акад. Константин Косев. По-старата история също привлича интерес. Новите книги за хан Тервел на акад. Гюзелев и Антон Дончев, които издадохме, също са много популярни, както и на Николай Овчаров за цар Шишман. Под печат е цяла поредица от заглавия, посветени на Самуил, на Иван Асен Втори, на Паисий Хилендарски, на Левски.
– Все по-популярни стават електронните книги, особено сред младите хора. Ще изместят ли новите технологии традиционните издания?
– Силно се надявам, че традиционната книга ще остане фаворит сред хората, които обичат да четат, макар че тиражите падат. Все пак книгата като книжен носител е незаменимо средство за духовно общение, за съзерцание. Книгата е индивидуален храм, в който човек се потапя и размишлява. Всяка книга има безброй читатели, защото може да има безброй интерпретации – в това се състои богатството на книжния носител. Надявам се, че дори тиражите още да се ограничат, все пак ще останат по няколкостотин четящи хора – влюбени, поклонници и първожреци на писаното слово, за да не се превърнем в близко бъдеще, не дай Боже, в героите на прочутия роман на Рей Бредбъри “451 градуса по Фаренхайд”. Надявам се, че тази перспектива ще ни отмине и ние като издатели се борим в тази посока – да съхраним книгата като произведение на изкуство, независимо от развитието на електронните средства.
– Жив ли е духът на българина?
– Той е болен, притъпен, омерзен, почти убит. Но аз се надявам, че може да бъде възкресен с едно ново възраждане и нови будители, каквито са част от днешните български писатели и историци. Те работят в много трудни условия, но не се оплакват и пишат своите книги.
– Но интелектуалците като че ли абдикираха от проблемите на българското общество. През последните години те мълчат и не заемат позиция по нито една от злободневните теми на деня.
– Напълно сте права. Този трагичен процес започна преди 25 години и още продължава. Не всички интелектуалци мълчат, но по-голяма част от тях са изплашени, защото първо бяха направени бедни. Това беше една от пъклените цели на този преход – да се направят бедни тези хора и да не могат да говорят, да се притъпи чувството им за съвест, за социална активност и динамика. Целта на тези фондации, като “Сорос” и “Америка за България”, които необезпокоявани извършват своята подривна дейност, финансирана с по няколко десетки милиона долара годишно е именно тази – разрушаване на българската национална идентичност и подмяна на истинските ценности.
Внушенията са, че няма нация, че трябва да се откажем от историята си и виждаме резултатите. Тази порочна мултикултурална схема, която бе натрапена на Европа, води до трагични последици, не само с нашествието на т.нар. емигранти, но и с опитите за подмяна на религиозния, етническия, цивилизационния състав на Европа. Специално за нас, българите, като представители на една малка нация това е фатално и ние трябва да се поучим от мъжеството на държавниците на други народи, също малки като нашия – на Унгария, Чехия, Словакия, Гърция, Хърватия. Виждаме, че техните политици защитават своите фундаментални национални цели и интереси. Само България папагалски “да”-ка на онова, което се каже от Брюксел или от американското посолство. Надявам се, че народът ще започне да се пробужда и този тип зомбираща дейност на споменатите фондации ще бъде преустановена. Нужно ни е ново възраждане на българския дух и събуждане от този мъртвешки сън на нихилизма.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
