Не една и и две интересни истории е преживял великотърновецът Иван Бейков по време на емигрантския си живот в САЩ. Там той станал свидетел и на един от най-шумните гей скандали.
Възрастният мъж си спомня, че вече бил започнал работа в общината в Сан Франциско. За нея казва, че е едно от най-хубавите здания в света. Постепенно започвал да разбира английски, четял вестниците. Ориентирал се, че Сан Франциско е център на хомосексуалистите в света. Дори тогавашният кмет Джордж Маскони закрилял гей общността и минавал за техен човек. А самият Харви Милк, който стоял начело на хората с различна сексуална ориентация, бил общински съветник.
На 27 ноември 1978 г. излизам от Общината и на външната врата срещам един филипинец, който също работеше при нас. Той ми казва, че навън се говори, че кметът Маскони и Харви Милк са убити. Аз не съм чул, защото бях вътре. Убива ги Дан Уайт, друг общински съветник, който наскоро напуснал поста си, но искал да се върне. Започна шумен съдебен процес, разказва Бейков. Той си спомня, че като се прибрал в България и разказвал случката в централата на СДС във Велико Търново, само Иван Костов знаел за нея. Дори Костов се шегувал с местните сини активисти, които имали амбиция за кметския пост в старата столица, да внимават, защото страшни неща се случват на кметовете.
Бейков пояснява, че неговата позиция в Общината била една от най-нископлатените. Занимавал се с обработката на многото писма, които идвали и излизали от администрацията. На едно място работели много хора. След инцидента с кмета и Милк колегите му започнали да го питат дали в България също има хомосексуалисти. Иван Бейков им обяснил, че както по целия свят така и тук има, но на това се гледа като на болест и повечето българи имат негативно отношение към хората, които имат подобен тип ориентация. Един ден в службата чухме, че на входа има 30-40 мъже, които ще сключват брак. С някой колеги излязохме да видим какво става. Като ги видях там как се хванали под ръка и се целуват, аз се смаях, продължава разказа си Бейков. В България за такова нещо никой не можеше и да си помисли. До този момент не знаех, че един от моите началници Чарлс Ман също бил от лидерите на гей общността в Сан Франциско, и съвсем спокойно влязох в стаята, където работех, и възмущавайки се, попитах какви са тези луди хора, нарекох ги ненормални, спомня си емигрантът. Разказах на колегите си, че аз, като се жених, извиках попа да ни венчае у дома, защото комунистическият режим не разрешаваше да се сключва църковен брак. Той извърши службата и обяви, че след венчавката аз ставам мъж на Маргарита, а Маргарита е моя жена. Добре де, като са двама мъже, кой е мъжът и кой е жената, започнах да питам аз колегите си. Обаче като казах, че са луди и това не е нормално, Чарлс Ман ме чул. И подал жалба срещу мен до шефовете ми, имаше нещо като вътрешноведомествен съд, който можеше да накаже и дори уволни провинил се служител. В един момент получавам призовка. Започна нещо като процес, по време на който ме питаха казал ли съм, че хомосексуалистите са луди и ненормални. Началник на този съд беше шефът на личния състав, с който аз се познавах.
Обясних, че съм го казал. Тогава те ми заявиха, че думите ми са един вид обида и дискриминация на тези хора, защото в Сан Франциско са либерални към тях. Наказаха ме 10 дена да съм без заплата. Като ми го казаха, се ядосах и реших и аз да отвърна. Обвиних Ман, че той нарушава моите религиозни чувства, не спира увлекателната си история Бейков. Един път той ме пита като съм от комунистическа страна чувал ли съм за “Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи. Отвърнах му, че знам за нея. И той започна да ми обяснява, че Христос и Апостолите едва ли не били влюбени един в друг и се прегръщат. Аз се хванах за това и написах жалба, въпреки че не съм от най-религиозните. Обвиних го, че той накърнява моите християнски чувства и ценности. Попитах от къде знае, че апостолите са влюбени. Заявих, че хората може да се прегръщат, но това не означава, че са влюбени. Поисках Чарлс Ман публично да ми се извини, че Христос е бил влюбен в своите Апостоли. Разпратих жалбата си до всички институции, включително и до медиите. Бях решил, ако не ми отговорят нищо, да я изпратя и във Ватикана, пояснява Бейков. В един момент се заговорило за обвинението на българина срещу началника му. Началникът на вътрешноведомествения съд, като го получил, казал, че явно съм човек, който знае какво прави, как да се справя с трудни ситуации. И коментирал, че ще станат за смях. Извикали Чарлс Ман и му показали писмото ми. Попитали го как ще докаже, че Исус е влюбен, и му дали съвет да се прекрати историята, за да не се разчува, а моето наказание решили да е само един ден. Носят ми те заповедта, че само един ден ще съм без заплата, а аз им отвърнах, че тъкмо съм си мислел, че добре ще си почина десет дена…
В града много се говореше за случката и където ме срещнеха, все ме закачаха на тази тема. Аз се прочух като противник на гейовете, защото никой не смееше да говори срещу тях. Аз добих кураж и не спрях да го правя, завършва нашенецът.
Търновецът става свидетел на
събитията, показани във филма “Милк”
Носителят на “Оскар” Шон Пен играе главната роля на Харви Милк, режисиран от номинирания за “Оскар” Гюс ван Сант в този внушителен и вдъхновяващ разказ за първия прононсиран хомосексуалист, избран на обществена длъжност в Калифорния. Неговият живот променя историята. Филмът обрисува последните осем години от живота на Харви Милк. Милк навършва 40, докато все още живее в Ню Йорк.
В търсене на нови възможности той и неговият любим Скот Смит се преместват в Сан Франциско и основават малка фирма – “Кастро Камера”, в сърцето на работнически квартал, който не след дълго ще се превърне в пристан за хомосексуалистите от цялата страна. Любимият, фирмата “Кастро”, кварталът и красивият град дават сила на Милк и той изненадва и Скот, и самия себе си, като се превръща в истински говорител на промяната. Милк се стреми да постигне равни права и възможности за всички, а голямата му любов към града и неговите жители му спечелва подкрепа от млади и стари, нормални и хомосексуалисти във времена, когато предразсъдъците и насилието срещу обратните открито се смятат за норма.
През 1977 г. Харви Милк е избран в Комисията на надзорниците на Сан Франциско и така става първият хомосексуалист, заел важен обществен пост в Америка. Неговата победа е не само победа за правата на хомосексуалистите; Харви Милк създава коалиции сред всички партии от политическия спектър. Той променя самото разбиране на обществото – от пенсионерите до профсъюзните членове – за това какво означава да бъдеш борец за човешки права и преди ненавременната си смърт през 1978 г. се превръща в герой за всички американци.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив
