Хореографът Христо Димитров, който е продуцент, режисьор и създател на фолклорен ансамбъл “Българе”, гостува във Велико Търново заедно със спектакъла “Осмото чудо”. Танцовото шоу беше представено за първи път на търновска сцена. Стотици жители и гости на града аплодираха изпълненията на “Българе” в навечерието на Деня на Независимостта в ДКС “Васил Левски”.
– Г-н Димитров, ансамбъл “Българе” е на сцената вече 16 години. Каква е равносметката през тези години?
– Мога да кажа, че това е голям опит, но не е лесно да задържиш ансамбъл “Българе” толкова години на сцената. Нямах представа, че ансамбълът ще стане такава сила не само заради мащабите, които постигнахме, но и заради въздействието, което нашите спектакли оказват върху публиката. И “Това е България!”, и “България през вековете”, и “Албена” са спектакли, които промениха отношението и възродиха интереса към българския фолклор и народните традиции в цяла България. Най-голямо въздействие върху зрителите може би има последният ни спектакъл “Осмото чудо”, който се оказва и най-успешният. Той има най-точно послание и е лесен за разбиране дори от дете в Китай. Докато “България през вековете” е за интелектуалци, за много чувствителни хора, в него се говори завоалирано и човек трябва да познава историята, за да го разбере. “Албена” пък е поезия, а не всички хора я харесват, макар в лириката да има голяма магия. Обикновено писателите, когато ги попитат коя е любимата им книга, казват – последната. Така че и аз мога да кажа, че “Осмото чудо” ми е любимият спектакъл. И съм щастлив, когато ми кажат, че той е най-добрият ни спектакъл, което означава, че не само успяхме да задържим нивото, но и да се надскочим.
– Кое е осмото чудо, което представяте на сцената?
– Подобно на “Това е България”, спектакълът “Осмото чудо” прави една разходка през всички фолклорни области на страната. Само че този път нишката не е музиката и танцът, а музикалният размер. Разказвачът е холивудският актьор Бен Крос, който в образа на ирландския журналист Джеймс Баучер, разказва за красотата и богатството на българския фолклор и традиции на унгарския композитор Бела Барток, който първи вкарва неравноделните размери в световната музика, наричайки ги български. Този разговор между двамата от “Ориент Експрес” оживява на сцената в музикално-танцови картини от всички краища на България.
А чудо е това нещо, което знаем, че го има, но не може да бъде обяснено. Нашите неравноделни размери са чудо, те са съществували през вековете, без да бъдат осъзнавани какво богатство са. Едва през XIX в. нашите музиковеди – Васил Стоин, Райна Кацарова, са ги пренесли на нотно писмо и са ги дали на човечеството. Има и други народи, които имат неравноделни размери, макар и не в такова богатство и разнообразие, но не са ги открили преди нас. Така че заслугата на българската музикална мисъл е огромна. Тези размери съществуват, но не е ясно кога и кой ги е сътворил, пренесени ли са от някъде. Досега никой не е дал задоволителен отговор и докато това е така, те си остават чудо.
– Българският фолклор може ли да обедини българите?
– Българите могат да бъдат обединени само от две неща. Едното е ясна и силна национална доктрина, каквато не сме имали от 130 години, а другото е голямо нещастие. Имам един приятел евреин, който ми казваше “Христо, на вас, българите, ви трябва една война, за да се сплотите и да бъдете един народ”. Но защо ни е война, не можем ли да бъдем като японците, които са над 120 милиона души с перфектна организация? Причината се крие в най-силната българска черта – индивидуализма. Ние, българите си имаме собствено мнение и трудно можем да бъдем убедени в нещо. И историята го доказва. А този индивидуализъм на нас ни пречи много, защото трябва да съумеем да бъдем водени от лидери. Но човекът, който е силен лидер, трябва също да умее да се подчинява. Капитанът в армията командва лейтенанта и войника, но се подчинява на полковника и генерала. Всеки трябва да се подчинява на някого.
– Вярвате ли в лековитата сила на българските народни танци?
– Самият факт, че раковите заболявания не се срещат сред танцьорите, говори много. Възможно е, разбира се, да има някакви изключения, но те по-скоро потвърждават правилото. Тази вибрация, която се получава при българските танци, не присъства при балета, фламенкото. Няма я тази вибрация, не присъства този удар на съприкосновението на цялото ходило и цялото тяло в земята, както ние го наричаме натрисане, т.е. тази детоксикация, която се получава, не присъства в другите танци. В това отношение българският танц е уникален и резултатите са налице. Получава се едно уникално усещане, когато всички танцуват хванати за ръце, в един ритъм, с една обща енергия.
Танцът не е само емоция, то е едно духовно преживяване, общение. Ако знам езика на танца, не ми трябва друг, защото подобно на езика на жестовете той е достатъчен. Думите са бедни, за да изразят това, което може да бъде пресъздадено чрез танца. Всеки един човек може да открие в него магията, но нашите спектакли въздействат най-много на хората, които нямат нищо общо с танцовото изкуство.
– Върху какво работите в момента с ансамбъла?
– Това, което в момента правим, е мащабен шоу спектакъл, в който ансамбъл “Българе” ще е част от голяма танцова формация, която ще е копродукция между България, Русия, Румъния, Гърция и Турция. Това ще е едно грандиозно шоу, каквото не съм виждал през живота си. Това, разбира се, не означава, че някъде няма нещо подобно, но поне аз не съм виждал. За разлика от други световни спектакли нашият ще е пътуващ и ще обикаля по света, но ще може да се изпълнява само в много големи зали. Вярвам, че можем да направим шоу, което да е номер едно в света и тук въобще не преувеличавам. Мечтата ми е, след като го изиграем на една грандиозна сцена, например в Лондон или Париж, да взривим публиката и накрая да кажа “Този спектакъл е произведен в България”. Ако сме живи и здрави и имаме финансова подкрепа, шоуто ще е готово до края на 2019 година или началото на 2020 година.
Този спектакъл ще е голям заради самото съдържание и въздействието, което ще окаже върху публиката. Той ще е типична холивудска любовна история, в която ще има от всичко – любов, предателство, смърт, героизъм, мистика, магия, вяра, възкресение и накрая любовта побеждава. Вдъхновението за нещо подобно идва винаги само от едно място – от Господ.
– Разкажете за посланието за мир, което отправихте по време на Фестивала на народната носия в Жеравна?
– Тази година на фестивала решихме да ушием 80 знамена на водещи държави от петте континента, които да развеем в едно голямо хоро с посланието “Ние, българите, танцувайки, изпращаме това послание до целия свят с надеждата за мир, разбирателство и приятелство между народите” и го преведохме на 80 езика. Призовавам читателите на “Янтра ДНЕС”, ако видят този клип в интернет да го споделят, защото смисълът е това послание да достигне до всички народи и те да видят какво можем ние българите. Вярвам, че това ще е една много добра реклама и за България, за да я представим пред света в една по-добра светлина.
Весела БАЙЧЕВА
