Емигрантка се завърна в България и стана доброволец в болницата

Петя Дойкова е първокурсничка във филиала на Варненския медицински университет във В. Търново, но вече сбъдва детската си мечта да помага на болни хора. От близо три месеца тя работи като доброволец в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”, оставяйки зад гърба си 14 години живот зад граница. Студентката успешно съчетава това с учението и грижите за 12-годишната си дъщеря, като дори намира време да преподава онлайн уроци по холандски език.
Съвсем скоро Петя ще навърши 40 години. Родена е във В. Търново. В родния си град тя завършва бившия Техникум по текстил (КБУ) като фризьор и козметик, но решава, че това не е нейното призвание. От дете мечтае да бъде медицинска сестра, но закриването на Медицинския колеж в родния ѝ град възпрепятства плановете ѝ и тя заминава за Гърция, където работи 7 години. След това Петя се премества в Холандия. Зад граница тя работи като камериерка, както и в гръцки ресторант, но това не ѝ носи нужното удовлетворение. През това време грижите за нейната дъщеря поемат нейните родители.
При едно от завръщанията си в България Петя попада на обява за приемни изпити за медицински сестри. Интересувайки се дали може да кандидатства на тази възраст, директорката на филиала я уверява, че е важно желанието, а не годините. Така тя решава да се върне и да започне да учи това, което винаги е искала. Изключително благодарна е на курсовата си ръководителка ас. Даниела Тасева и на преподавателката си по клинична практика ас. Янка Маркова, която я въвежда за първи път в средата на истинските медицински сестри.
Покрай учебната си практика, свързана с ортопедията, Петя се запознава с персонала в това отделение на великотърновската болница, част от който е и д-р Тодор Димитров. Той е специализирал в Австрия, но също като нея се връща в България и споделя тамошния си опит с обучението на студенти чрез доброволчески труд. За реализацията на идеята помага и главната сестра на болницата – Йорданка Минекова.
“Аз усетих, че това е точно като за мен и веднага се отзовах. Винаги съм имала голямо желание да стана доброволец, да съм близо до болничната обстановка, да виждам и усещам какво се случва там. Дори съжалявам, че съм пропуснала толкова години и не съм се записала по-рано”, разказва Петя. Като доброволец тя се занимава с болничната документацията, но любимото ѝ занимание е да вади операционните конци от раните на пациентите. Тя помага на болните с раздвижването, с храненето, преобличането и даването на лекарства. Петя се грижи за тях, стремейки се да прави всичко, което ѝ е позволено като първокурсник. Благодарение на главната сестра в ортопедията на великотърновската болница – Иринка Пеева, която има 40 години стаж, студентката научава много. Казва, че тя за нея е като светица и с удоволствие се оставя да ѝ показва как се поставят инжекции, как се изписват лекарствени табели и как се посрещат и изпращат пациенти, въвеждайки данните им в компютърната система. Така тя получава много повече знания от това, което би научила в онлайн обучението си в момента. То донякъде също е причина Петя да реши да се запише доброволец, а не да бездейства вкъщи.
“При работата ми в болницата най-интересна ми е срещата с хората. Често виждам разплакани и отчаяни пациенти и винаги се старая да ги успокоя и да ги окуража”, казва Петя. Забелязала е, че болните ѝ се доверяват и обичат да си говорят и да си споделят с нея. Често историите им не са много весели, а по празниците те са още по-тъжни, че не са си вкъщи, при близките. Добавя, че за нея няма делник и празник и винаги е на разположение, за да помогне дори с най-малкото, с което може.
Медицинският персонал в отделението приема Петя много добре. Често те дори изявяват желание да ѝ помагат в учението и заедно решават тестове. По този начин с вълнение си припомнят техните студентски години, казва Петя. Често я питат дали няма да има други доброволци от нейните състуденти. За съжаление много от тях не са от града, а повечето са и притеснени заради коронавируса, смята смелата доброволка.
Опитът на Петя от работата ѝ като камериерка сега също ѝ е от полза. Тя винаги се старае болничните легла да са добре оправени и изпънати, а шкафчетата – хубаво почистени и подредени. Казва, че е толкова педантична и в дома си. Там тя се грижи за своята дъщеря, която се радва и гордее истински със своята майка. Петя споделя, че я съветва след завършване на 8 клас да кандидатства за специалността рехабилитатор, за да поеме по нейния път.
Петя не съжалява за взетите решения. Тя и занапред мисли да продължи с доброволната си дейност в болницата, дори и през лятната ваканция. От 20 януари има намерение да влезе като доброволец и в COVID отделението. Казва, че мотото ѝ е “Който го е страх, да си стои вкъщи”. Чувства се спокойна, защото по принцип не е от болнавите. Петя поддържа връзка най-вече с д-р Димитров, който също ходи да помага в COVID отделението. Понеже не познава останалите, нейното желание е да влезе там заедно с него.
Сега, докато учи и доброволства, Петя преподава онлайн уроци по холандски език. Изучаването на езици ѝ е слабост. Знае немски, английски, италиански, гръцки, холандски, сръбски, руски и малко албански. Като студентка вече е учила и латински, с който казва, че не е изпитала трудности, защото италианският и гръцкият са ѝ били от голяма помощ. Петя споделя, че учейки по останалите предмети, често си представя, че е медицинска сестра и уроците сякаш оживяват. Така ѝ е по-лесно, харесва ѝ и не изпитва особени затруднения с тях. Тя с нетърпение чака отново да започне присъственото обучение. Тъй като е трябвало да проведат практически занятия във вътрешно отделение, но заради пандемията не са могли да го направят, тя има желание да помоли по време на работата ѝ в болницата сестра Минекова да ѝ позволи да види какво се случва и там.
Петя казва, че е решила да остане в България. Според нея не е редно да учи тук, а да отиде да лекува пациентите в друга държава. Смята, че българите имат нужда от хора, като нея, а желанието ѝ е, след като завърши, да работи в болницата във В. Търново.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив