Виртуозният пианист Антони Дончев гостува във Велико Търново в рамките на фестивала “Топ джаз в старата столица”. Събитието, организирано от Община В. Търново и издателство “Фабер”, се превърна в истински празник за меломаните.
На 19 май беше представен проектът “Джазът пее на български”. Вече седем години той представя едни от най-красивите и популярни джазови пиеси с оригинални текстове на български език. Класики като “Дезафинадо”, “Водите на март”, “Трябва да вярваш в пролетта” добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях.
В концертите на “ДжаП” участваха освен Мария Донева и Антони Дончев, един от най-известните тромпетисти у нас – Венцислав Благоев и джазовата прима Марина Господинова, наричана “най-красивият тембър в европейския джаз”.
С името на Антони Дончев са свързани почти всички престижни изяви на българския джаз през последните години. Неговата звезда изгрява като съосновател на реномираната формация “Акустична версия”, която още с първата си поява на европейския подиум печели много престижни награди. Следва и световно признание на реномирани джаз фестивали.
Антони Дончев осъществява проекти с различни световноизвестни музиканти, гастролира като соло пианист, представя премиери на концерти за пиано, създадени специално за него и записани съвместно със Симфоничния оркестър на БНР, композира филмова и театрална музика. Издал е компактдискове за BMG, Балкантон, Sony Music, Polysound, Kuker Music и др. През последните години работи много успешно с театралния режисьор Теди Москов. Носител е на редица награди за театрална и филмова музика, както и на Кристалната лира на Съюза на музикалните дейци в България. Диригент на Биг Бенда на БНР от 2010 г.
Като всички истински талантливи хора, Антони Дончев е безкрайно сърдечен и на момента приема поканата за интервю. Той е от хората, които излъчват топлина, доброта и интелигентност, а разговорите с тях са истинска наслада.
– Докато ви слушах как свирите, не ме напускаше усещането, че си говорите нещо с Бог. Талантът е даден свисше. Така ли го усещате?
– Не мога да говоря за моя талант, но сте права за връзката между Създателя и музиката. Защото енергията, която се ражда с музиката, може да се сравни единствено с енергията на Сътворението. И наистина вярвам, че музиката има най-пряка връзка с Бог.
– В едно ваше есе свързвате джаза с думи като приятелство, толерантност, любов, искреност. Толкова ли много аспекти има тази музика и какво още е тя?
– Джазът е всичко това и още много. Това е най-искреното изкуство, защото в основата му стои импровизацията. За да импровизира, човек трябва да бъде искрен, трябва да се “разголи”, да бъде смел. Да се хвърлиш в нещо, без да знаеш предварително какво ще се получи.
– А защо толерантност и какво общо има тя с този тип музика?
– Джазът е училище по толерантност. Когато музикантите свирят заедно, всеки един трябва да бъде отворен и отговорен към това, което прави другият, за да бъде пълноценен. Те са се събрали, за да общуват музикално, за да творят. Много е важно човек да осъзнае кога другият създава нещо, което е интересно, и да се отдаде на това, което му предлага партньорът. Само тогава се получава магията.
– Гледах ви как общувате на сцената с останалите изпълнители, разбирахте се с поглед, с жест, с усмивка…
– Когато музикантите свирят в оркестър, всеки един трябва да се съобрази с другия. Това важи с най-голяма сила при импровизационната музика и джаза, тъй като там голяма част от произведението се създава в момента на изпълнението. Между “съмишлениците” се поражда особена духовна връзка, егото изчезва, започва мигът на сътворението. Усещането по време на импровизация е като полет.
– Да, няколко пъти по време на изпълненията ви импровизирахте. Винаги ли е така, не може да се стърпите.
– Ние имаме възможност в момента, в който чуваме дадена мелодия, да я продължим по един или друг начин. Затова музикантите, които се занимават с импровизация, са изключително будни и бързи в реакцията и мисленето си. Това, разбира се, изисква и много голяма подготовка, музикална култура и отговорност.
– Вашият колега и приятел Венцислав Благоев беше казал преди време, че джазът трябва да се разпространява като ваксина, за да спре епидемията от чалга.
– Разбира се, това е малко крайно, но е в типично негов стил. Всяка музика си има своите почитатели. Ние сме сравнително млада демокрация и като че ли беше нормално музиката да се отклони основно към линията на забавлението. Но да забавлява е само една от нейните многобройни страни. Според мен много по-важната задача на музиката е да възпитава. Да ни прави по-добри хора. Това е мисията въобще на изкуството – да прави по-добро човечеството.
– Добротата в България става все по-“дефицитна” стока.
– Да, за съжаление. Хората свикнаха демокрацията да им дава много възможности и много свободи. Но ги излъга, че могат да получат много бързо всичко, за което си мечтаят. А това не е така. Има и друго много негативно нещо в демокрацията. Ще отида по-далеч – за себе си го наричам “новият комунизъм”. Това е неистината, че хората, след като са свободни, имат еднакви възможности. Не е така. Хората не сме еднакви. Един има талант за едно, друг – за друго. Трети пък въобще не е талантлив. Погрешно е да разбираме, че е възможно да направим всичко.
В един свят, в който времето все повече се свързва с икономическата изгода и съзнанието ни е изпълнено от материалните придобивки, музиката може да ни върне чувствителността, да уравновеси агресията на разума.
– Кое събитие в културния живот напоследък ви ядоса?
– Конкретно не мога да ви кажа, но ще ви призная с кое не съм никак съгласен. Вбесява ме всяка една спекулация. Дори с нашата т.нар. джаз музика се спекулира. Например, има радиостанция, която носи гръмкото име джаз, а 99 на сто от музиката не е от тази област.
– Защото е модерно може би, защото е престижно, макар че публиката ви е ограничена.
– Да, хората, които се занимават с джаз, имат съзнанието, че се отказват от лесното, от “голямата”, масова публика, знаейки, че тази музика изисква нещо друго. Те са наясно, че тя е за неголям кръг по-специални хора, които имат чувствителността, смелостта да ѝ се отдадат, необходимостта да я съпреживеят. В този смисъл джазът се явява като противовес на повърхностното.
– Коя е вашата кауза?
– Най-важно е да бъдем честни с хората. Изисква се смелост човек да се бори за каузата си. В този смисъл се усещам смел. Обичам да казвам нещата така, както ги усещам. Като че ли загърбваме все по-често емоцията за сметка на разума. Загърбваме вътрешното си усещане, а то е много важно и е свързано с интуицията, която е безпогрешен пътеводител.
– Често говорим че ние, българите, сме непризнати, че не познават нашето творчество навън. Какво още освен талант ни трябва, за да се популяризираме, да “пробият” нашите творци зад граница?
– Трябват ни мениджъри. Ние сме страна с големи таланти и малък пазар, за да се борим с мощните стари системи ни трябват именно добри мениджъри.
Мила МИЛЧЕВА, сн. Иван СОЛНИКОВ
