Популярният български дует “Шик” гостува с концерт във В. Търново, подарявайки едно незабравимо изживяване на почитателите си. Пред пълната зала на МДТ “Константин Кисимов” те изпълниха свои хитове и по-нови песни, а публиката през цялото време им изпращаше огромната си любов с аплодисменти и пеейки с тях. Ето какво казаха Краси и Вили Гюлмезови специално за в. “Янтра ДНЕС”:
– Здравейте и добре дошли! Как се чувствате във В. Търново?
– Вили: Аз съм много щастлива, защото обожавам В. Търново. Това ми е любимият град в България, заедно с Пловдив. Самото му разположение много ми харесва и когато минаваме оттук очите ми винаги са широко отворени. Обожавам го! Търново си е Търново!
– Краси: На мен също много ми харесва да сме тук, по тези улички и склонове, романтиката на старинните къщи. Даже се замислям дали да не напиша някоя песен за Търново. Хората също ни харесват. Идвали сме за “Мелодия на годината”, правили сме и други концерти, така че можем да кажем, че този град си е класа.
– Като споменахме “Мелодия на годината”, какви са спомените ви оттогава?
– Вили: Сега като стъпих на тази сцена отново, усещането е много вълнуващо, защото ни връща към нашата младост. Припомних си прекрасните мигове с колегите, с приятелите. Изпълнителите тогава живеехме много сплотено. Никой на никого не завиждаше. Идвахме да се забавляваме, а не да се състезаваме за наградите.
– Краси: Оттогава имаме само хубави спомени. Този форум ни събираше, а в днешно време почти няма такива събития, които да съберат на едно място толкова наши колеги. Скоро бяхме на наградите на БГ радио, защото имахме номинация за най-добър дует, и там също беше много хубаво. Запознахме се с хора, които не познавахме, от по-младата генерация.
– Много от песните ви се превръщат в хитове, които много хора знаят. Кое ги прави такива, освен народната любов?
– Краси: От вашата уста в Божиите уши. Има си почитатели, които, харесвайки даден изпълнител започват да следят повече неговото творчество и знаят песните, но за широката публика имаме поне 7-8 песни, наложени през годините и това не е никак малко. Няма как да се направи един концерт с продължителност около час и половина или почти два само с една или две по-известни песни, или с чужди такива. Трябва всеки изпълнител или група да си има репертоар със свои песни, без да става въпрос за някакъв нарцисизъм от наша страна. Това е като визитна картичка заради която хората идват на концерт.
– Вили: Краси ми каза за един от младите колеги, който му споделил, че въпреки номинациите в няколко категории за наградите на БГ радио той, а и други номинирани изпълнители трудно събират публика в залите и това го натъжава.
– Краси: Няма как да накараме хората да харесват някоя песен на сила и да си купят билет за концерт. А песните са това, което кара публиката да дойде, да ги чуе на живо, да пее с нас и дори да види как сме облечени, как говорим между изпълненията. Всичко това е важно, защото няма как само да пееш и да кажеш “добър вечер” и “благодаря”.
– Как създавате своите песни? Първо музиката или текста?
– Краси: През годините съм го правил и по двата варианта. По-често пиша първо музиката, а след това правят текстове по моите мелодии. Това си е занаят – да напишеш текст по музика или музика по готово стихотворение, предварително написано от някой, е трудна работа. Иска се и голям шанс такива песни да станат популярни. Случвало се е да пиша и по стихове. Миналата година например с колегата Светослав Лобошки правихме една песен за проект на Игор Марковски, която трябваше да е по стихотворение на Никола Вапцаров. Стиховете му бяха някак неравни като за песен и ни затрудниха много, но мисля, че се получи добре. Изпя я актьорът Дарин Ангелов.
– Как започна вашият творчески път поотделно и като дует?
– Вили: Аз започнах да работя тази професия през 1975 г. Тогава бях 19-годишна и имаше една група “Стил”. В нея беше и едно момиче, което сега живее във В. Търново – Нина Ганчева или Генчева. Бихме се радвали да се свържем с нея, защото заедно направихме първите си стъпки в музиката. След това на нейно място дойде Венета Рангелова. На сцената сме вече около 48 години под всякакви форми. Минали сме през толкова фестивали, концерти и награди. После бяхме част от “Домино” и “Фамилия Тоника”, с които направихме бенефисни концерти.
– Краси: Аз първо изкарах казармата, основно в Строителни войски, а после Гого от “Тоника”, светла му памет, се оказа, че ме е наблюдавал и забелязал, че имам някакъв талант. Той ме покани в “Домино”, където се запознах с Вили, Ева и Иван. Така започнахме заедно. През 1994 г. бяха четирите бенефисни концерта в София и Бургас, на които се събрахме с останалите и впоследствие се появи “Фамилия Тоника”. Тя бе създадена, защото се видя, че хората изпитват носталгия по тези формации и песни. Тогава обаче отделните изпълнители от различните групи имаха много конфликти помежду си, всеки искаше да е солист, телевизията да дава него и ние с Вили решихме да не се включваме. Те бяха 8-9 души и ние двама – ставахме прекалено много хора. За вокална група това е неконтролируемо. Впоследствие животът показа, че може би по този начин сме загубили малко реклама, но от друга страна си запазихме нашия дует, песните и продължихме сами.
– Вили: Така си поехме по нашия път.
– Краси: Любопитен факт е, че много дълго време двамата като дует не си позволявахме да пеем песента “Здравей, как си приятелю?”, въпреки че участвахме в оригиналния ѝ запис. Но тъй като покрай “Фамилия Тоника” тя доби огромна популярност, преди няколко години се обадихме на Стефан Диомов за разрешение да я пеем и той ни го даде, без да се замисли. Дори се учуди защо не сме го правили до този момент.
– Кога се превърнахте в дует “Шик”?
– Краси: Някъде около 1991 година.
– А ти, Краси, как започна да композираш?
– Краси: Малко е странно. Като младо момче много години правих аранжименти на мастити български композитори. Повечето бяха директори на големи дирекции и по онова време не можеше да не се съгласяваш с това, което казват. Тогава на нашата генерация не ни даваха да пишем песни. Те смятаха, че сме певци и нямаме право на това, защото има кой да го прави. На по-късен етап, чак след 1989 г., събрах смелост да напиша 2-3 мои песни, първата от които изпя Веселин Маринов – “Нощ над града”, по стихове на Иван Тенев. Другата я изпя вокална група “Сребърни звезди” към военната естрада. Така постепенно взех да си вярвам и започнах да пиша песни за нас като дует и за други изпълнители като: Лили Иванова, Веселин Маринов, Нели Рангелова, Орлин Горанов и Марияна Попова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова и много други.
– Искате ли да кажете нещо на своите почитатели?
– Вили: Аз се чувствам като Прометей с нашите песни – все едно прокарвам пътека със светлинка. В днешно време трудно се организират концерти, но ние решихме да опитаме. Все още нямаме група, за да е по-грандиозно, но нашите концерти са по-класически и по-задушевни, каквато е и музиката ни. Искаме да си представим творчеството и съдейки по публиката в различните градове, мисля, че се получава прекрасно.
– Краси: Миналата година издадохме двоен албум с 14 златни и 8 чисто нови песни, от които една се открои – “За любовта е полезно”. Там много важна роля за успеха изигра и текстът на младата и талантлива Мариета Ангелова, който докосва хората от различни поколения.
Николай ВЕНКОВ
