Древна игра на 6500 г. откриха археолози в Петко Каравелово

Древна игра на 6500 години откри археологът Александър Чохаджиев при разкопки на праисторическата могила край Петко Каравелово. Тя е част от уникална колективна находка от 64 костени ашика. Специалистът от Регионалния исторически музей във Велико Търново е категоричен, че костиците със сигурност не са част от огърлица, но е възможно да са били използвани и като средства за гадаене.
След консултация със специалиста Надежда Кръстева от Националния природонаучен музей в София е установено, че ашиците са били изпилени и пробити така, че да могат да се групират по двойки. Има направени разрези, за да е ясно коя с коя костица влиза в двойка. Консултантът е установил, че костите вероятно са от коза, а за да бъде изработен комплектът, са били необходими поне 32 животни. Ашиците са по двойки и са 32 леви и 32 десни.
“Находката поставя изключително много въпроси, над които ще разсъждаваме и ще търсим отговори”, сподели археологът. Той обясни още, че ашици излизат не за първи път, но така целенасочено променени във формата си, оформени и изпилени, той не е виждал на свои обекти.
Сред любопитните открития през този археологически сезон е и глинен модел на едноетажна къща. Тя е дълга по форма и има триъгълна фасада. “Попаднахме на нея, когато започнахме да проучваме нов сондаж. Подобни модели не са необичайни, но нашият голям късмет е, че моделът е в контекст, т.е. открихме го в пространството на реално жилище”, обяснява Александър Чохаджиев.
Археологът работи в Петко Каравелово вече месец. За своите проучвания той за първи път получи национално финансиране в размер на 5000 лв. от Министерството на културата. В своя екип Чохаджиев е поканил студенти по археология от цялата страна. Това лято той е решил да започне нов сондаж, за да проучи постройките, които биха дали интересна информация за архитектурата през каменно-медната епоха. “За съжаление обаче през средата на могилата преминава огромен канал, прокопан явно през 70-те г., за да бъде изграден водопровод. Това е поредното доказателство за пълната безстопанственост към паметниците на културата, независимо кога е било това. Не може да се пререже така една селищна могила без никой да бъде уведомен, защото и през 70-те г. на миналия век тук е имало музей”, не крие разочарованието си археологът. Каналът е преминал през изключително интересни опожарени жилища, които той няма да успее да проучи. Едното от тях е със стени, украсени с червена боя.
Проучванията на селищната могила край Петко Каравелово са започнали за първи път със сондажи през 2003 г. заради иманярски изкопи. От 2009 г. разкопките са редовни и финансово осигурени от РИМ във В. Търново. Проучена е цялата стратиграфия, всички напластявания и процесите, довели до образуването на могилата. Тя е по-малка от Хотнишката и е от началото на каменно-медната епоха – 4900-4800 г. пр. Хр.
При разкопките през миналата година археологът и екипът му се натъкнаха на стенописи на около 6800 г. и на огромни керамични съдове и на повече от 500 находки за целия сезон.
Златина ДИМИТРОВА, сн. архив