Вестник “Янтра ДНЕС” и Държавният архив в старата столица започват поредица “Дарителите на В. Търново”. В нея ще разказваме за всички онези светли личности, живели с мисълта да помогнат за издигането на Търново. Със своята работа и дарителска дейност те са помогнали за превръщането на града в съвременен културен и духовен център на България.
Стотици младежи са получили образование, благодарение на щедрите жестове на родолюбците
Идеята на Михаил Кифалов за създаване Върховно училище в старата столица Търново е подкрепена от съмишленици като габровеца Силвестър Пенов, събрал състоянието си, както сам пише в завещанието си от 1863 г. “Като съм се трудил от малък, като се отрекох от женене и живях по-много като калугер, нежели като мирянин с цел да бъда полезен на любезното ми отечество България, гдето за първи път видях слънцето, макар, че живях по чужди места…”.
От същата цел е воден и друг дарител на Мъжката гимназия – Козма Тричков от Враца, който също преживява по-голяма част от живота си в чужбина, но тъй като смята, че “отечеството България има голяма нужда от умствено развитие… и понеже, пише той в завещанието си, го обичах много, всичкия си живот се трудих за неговото благоденствие и вярвам, че изпълнявам една от най-светлите длъжности като ида в помощ на Отечеството си с малкия си имот, който посвещавам за умственото развитие…”
Благодарността към първите дарители, спомогнали за създаването на мъжката гимназия “Свети Кирил” е изразена в поставената през 1882 г. мемориална плоча на гимназията в памет на първите благодетели – Михаил Кефалов, Силвестър Пенов и Козма Тричков. По предложение на д-р Васил Берон е прието всяка година, на 30 януари – празника на “Три Светители”, да се отслужва панихида за благодетелите на търновските училища.
Сред имената на благодетелите трябва да се спомене и името на д-р Никола Пиколо, лекар по образование, с всестранни интереси. Той прекарва по-голяма част от живота си в чужбина, но не забравя Отечеството и родния си град и завещава през 1865 г. на общинското училище в Търново 12 000 франка.
Друг търновец, оставил името си в “Златната книга” на дарителите на народната просвета, е и известният Петър Керемекчиев, който завещава своя имот на “…милото и любимото ми автономно Отечество България, в лицето на българското правителство, с едничката цел, да се състави един вечен фонд под наименованието “Фонд за народно образование “Петър Керемекчиев”, от прихода на който да се изпровождат ежегодно едно число млади българи за научно развитие в образована Европа. Младежите, които ще се изпровождат ще са само ония, които ще са свършили успешно първоначалните четирикласни училища в България, които са били лишени от средства и които би били издържали чрез конкурс и изпит най-добрите ноти, относително учението и поведението…”.
До 1911 г. 77 българи добиват висшето си образование благодарение на средствата от фонд “Петър Керемекчиев” и впоследствие работят и заемат видни длъжности в сферата на просветата, културата и управлението. В завещанието на Петър Керемекчиев е предвидена и солидна сума за финансово подпомагане на мъжката гимназия “Св. Кирил” във Велико Търново.
Имената на тези известни мъже, остават завинаги свързани с историята на великотърновската мъжка гимназия “Св. Кирил” и са причина и други родолюбиви българи да последват примера им.
Инициативата на първите благодетели на Търновската мъжка гимназия не прекъсва през годините. Летописната книга на гимназията, съхранявана в Архива, разкрива една дълга поредица от имена дарители, които са помогнали за създаването и развитието на училището и неговите ученици.
Така например през 1904 г. Ахилей Теодориди, син на търновец, роден и живял в Румъния, завещава библиотеката си със 174 книги на гимназията, а през 1908 г. наследниците на Илия Попов – търговец от Търново, основават фонд на негово име от 2500 златни лева, от лихвите на който се дава ежегодна награда на учениците с най-добър успех.
Завещание в полза на бедни, но с примерно поведение и отличен успех ученици, прави и митрополит Антим през 1915 г. от 9500 лв. и митрополит Иларион през 1925 г. от 4000 лв. Запазени са и редица завещания, направени от родители в памет на рано починалите им деца, бивши възпитаници на гимназията. Такова например е завещанието на Мола и Димитър Дряновски, основали фонд от 25 000 лв. за издръжката на един ученик.
Друго подобно е това на Никола и Кина Хаджиславчеви през 1922 г., основали фонд от 100 000 лв. на името на покойния им син Славчо Н. Хаджиславчев. Според правилника на този дарителски фонд от него могат да се издържат бедни търновски младежи от Мъжката гимназия, за да получат средно образование, а след това и висше по избор.
През 1929 г. семейство Пена и Ламби Владкови даряват на гимназията 40 000 лв. за образуване на фонд на името на покойния им син Христо Владков. Той е учреден, за да се връчва ежегодна награда на ученик от последния клас на гимназията с най-висок успех по естествена история, а също така и да се създаде библиотека в училището под името “Христо Владков”.
През 1936 г. семейство Анка и Илия Кирови даряват други 22 000 лв. за основаването на фонд на името на сина им Кирил Киров за облекло на бедни, но с добър успех и поведение ученици.
Фонд “Райна Данчо Томова” пък е основан през 1935 г. от семейство Данчо и Еленка Томови, за връчване на ежегодна премия на ученика с най-висок успех по български език. През 1941 г. при смъртта на съпруга си, дългогодишен учител в гимназията, съпругата му Еленка Томова дарява други 10 000 лв. за подпомагане на бедни ученици. Примерът е последван от други учители от гимназията, като Иван Хлебаров, който дарява същата сума от 10 000 лв. за подпомагане на ученическата трапезария. Учителката Мария Радева дарява 3000 лв. за подпомагане на ученическото дружество “Червен кръст”, а родителите на учителката Невена Ангелова даряват 5000 лв. за образуване на фонд в памет на дъщеря им за даване награда на най-добрия ученик по философия в гимназията.
Създадено като паметник на родолюбието, това върховно класно училище поддържа през годините висок статус. Като добавим и пословичното за българина преклонение пред образованието, добиваме представа защо такава институция, каквата е мъжката гимназия, успява да привлече толкова дарителски фондове. Нека това дарителство никога не секва, за да следваме висшия идеал, какъвто са ни го завещали първите дарители, а именно благоденствието и просперитета на нацията.
Тихомир Тонков, старши експерт ОДА – Велико Търново
сн. архив и Даниел ЙОРДАНОВ
