Археологът Калин Чакъров проучи с доброволци римския каптаж в Мусина

Римския каптаж в село Мусина проучи с доброволци археологът Калин Чакъров от Историческия музей в Павликени. Впечатляващата конструкция вероятно е изградена в началото на II век сл. Хр. по времето на императорите Траян и Хадриан, а от нея тръгва водопроводът към Никополис ад Иструм. Съоръжението е известно отдавна на науката, но досега не е проучвано чрез разкопки. Сега до каптажа ще бъде поставено информационно табло, а на пътя между В. Търново и Павликени – указателни табели за културно наследство, за да може обектът да бъде достъпен за туристи.
Каптажът се намира в границите на селото, пред входа на Мусинската пещера, от която извира една от най-чистите и силнотечащи води в павликенския район, обяснява археологът. Изграден е, за да улови мощен извор със силен дебит и постоянна температура през годината, с която да захрани римския град с жизненоважната течност. Разстоянието от Мусина до водния резервоар на Николопис ад Иструм е 23 км. За да докарат водата от извора до крайната точка, римляните изграждат едно от двете най-мащабни инфраструктурни съоръжения в района за векове напред, а именно западния акведукт на Никополис ад Иструм.
“Разкопките бяха много тежки, защото каптажът отчасти е под водата. Прониквахме и в пещерата, където температурата се различава съществено от тази навън. Отделно каптажът беше затрупан с камъни, тиня, растителност и съвременни отпадъци, но успяхме да го почистим много добре, макар и не напълно. Причината е, че работихме без средства, както се казва доброволно и безвъзмездно”, сподели Калин Чакъров.
От каптажа водопроводът започва като зидан с камъни, тухли и здрав водонепропусклив хоросан канал, който преминава през днешното село Мусина. На около 2 км разстояние от извора в североизточна посока пресича малък поток и р. Негованка с конструкция от арки. След това е отново подземен до началото на долината на р. Росица, където наклонът става голям. За да го предолеят и спазят строго определени градуси, римляните изграждат надземна конструкция от арки между селата Лесичери и Дичин. Малко след това аркадата премоства р. Росица. От там акведуктът става отново подземен и сменя драстично посоката си към изток, тоест към Никополис ад Иструм. По следващия участък съоръжението е предимно подземно, на места е открито, за да премине отново в аркада и накрая да се влее във водната кула, намираща се непосредствено до града, обяснява специалистът.
По думите на Чакъров този акведукт е едно от най-значителните архитектурни съоръжения, изградено в района през вековете. Споменът за него присъства и до ден днешен. Жителите на селата, през които преминава, го наричат “Маркова вода”, “гириза”, “Никюпската вода”, което означава, че и в наши дни по него текат води. Водата е с постоянна температура от 14 градуса целогодишно. През лятото е студена, а през зимата не замръзва. Именно поради тези причини римляните наричат каптирания извор “глава на водата”, защото той е най-важната част от целия акведукт.
Калин Чакъров призна, че е радостен от постигнатите резултати и изказа специални благодарности на хората, които са му помогнали. “Незаменима подкрепа от самото начало оказа кметът на с. Мусина Христо Иванов, който беше всеки ден във водата редом с нас. Включиха се и бизнесмените с базирани в района производства Димитър Димитров и Велчо Велев, Младен Калчев, както и пещернякът от търновското туристическо дружество Евгени Коев, с чието съдействие успяхме да проникнем в пещерата и да установим от къде идва водата за каптажа. За втора поредна година благодаря и на доброволците, с които работих през 2016 г. на Античния керамичен център край Павликени – инж. Маргарита Николова, Тихомира Методиева и арх. Деница Пенева. Те се включиха усърдно в нелеката задача да почистим съоръжението и ще участват и на разкопките на центъра, които започват тази седмица”, каза още археологът.
Експедицията в Античния керамичен център ще продължи три седмици. Липсата на финансиране и тази година не ни демотивира и чрез платформата “Тайм хироус” привлякохме редица желаещи да участват в разкопките, сподели Калин. Екипът ще продължи проучването на сграда от римската вила с рухнал керемиден покрив.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив