Анонимен дари над 1500 лв. за празника на сираците в Леденик

Анонимен благодател дари над 1500 лв. за коледната трапеза в приюта за сираци на Христо Атанасов (на снимката) в Леденик. Заедно със сътрудниците на бизнесмена Атанасов е закупил храна за Коледните и Новогодишни празници. Сега за първи път от 10 г. насам обитателите на приюта ще седнат около отрупаната с лакомства трапеза. Освен това за всеки ще има подарък. Елхата вече е украсена, всички са щастливи, има настроение и усмивки, надежда, друг е духът в приюта. Но най-щастлив е Атанасов, който благодари на дарителя за доброто дело и му пожелава Бог да му помага във всяко начинание.
Вече 27 години Христо Атанасов се грижи за сираци без помощта на държавата. За това мъжът от Леденик беше обявен за “Достоен българин”. Сега под неговата опека живеят 22-ма сираци, сред които има 6 деца и тийнейджъри. Доскоро децата, както Христо ги нарича, независимо от възрастта, са били 26, но четирима от тях си заминали. А да сложиш на масата храна за толкова хора, и то по няколко пъти на ден, никак не е лесно. Много пъти сме си лягали гладни, друг път сме само на плодове и зеленчуци през лятото, разказва Атанасов.
От 1990 г., откакто започва да се грижи за сираци, през приюта на Христо са минали много бездомни юнаци и момичета, които търсят топлина, утеха за съдбата си и закрила. Затова Атанасов се чувства като баща на всички, дори в приюта има и семейства с деца, които му казват “дядо”.
В Леденик Христо е превърнал в сиропиталище ветеринарната лечебница на селото, която отдавна не се използва, а той плаща наем на Агенцията по безопасност на храните. Наскоро е направил пристройка за столова с алуминиева дограма, подарена от спонсор. Ремонтиран е и покривът на сградата. Който почука на вратата, е добре дошъл, никого не е върнал. Дори му пращат хора и социалните служби, ако няма къде да ги настанят. Преди време Христо се погрижи за изоставен от децата си на пътя възрастен мъж, който беше болен. После дядото бе настанен в Дома за възрастни във Велико Търново и винаги след това твърдеше, че Атанасов е негов син. В приюта идват и образовани мъже с тежка съдба, но никой не знае какво ще го сполети един ден. Днес може да си на върха в кариерата, а утре да паднеш в калта. И трудно можеш да се изправиш без чужда помощ.
Всеки бездомник, който дойде при мен, първата ми работа е да го науча да не краде, да не лъже, да не се бие и да започне да работи, казва Христо. Не е тайна, че Атанасов е спец по боклуците и дълго време се грижеше за старото сметище в Шереметя, което събираше отпадъците на В. Търново. Затова най-често с момчетата от приюта чистят стари сметища, намират суровини и ги продават за скрап. Така големият дом се издържа. Не искам нищо друго, а само работа и здраве за сираците, за да си изкарват прехраната.
От години Христо събира строителни материали в двора на ветеринарната лечебница, за да построи един ден самостоятелни къщички за сираците. Това му е голямата мечта, а също да изкарват парите си с честен труд. Така ще ценят хляба и семейството. Във времето вече е купувал стари къщи по селата, където нов дом са намерили негови бездомници. Много от тях сега имат семейства, деца и работят.
Сега имаме изобилие от храна за празниците и съм спокоен и щастлив. Но тя ще свърши и не зная след това как ще свързваме двата края, като няма работа, казва Христо. Въпреки немотията и борчовете, които е натрупал към приятели, фирми, магазини и държавата, Атанасов е съгласен на всичко, за да види децата си успели в живота. Винаги ще им помагам, докато съм жив, е категоричен достойният българин, баща на двама сина и четирима внука.
Вася ТЕРЗИЕВА