Като празник на светлината, на уюта и топлината възприемат Коледа финландецът Томми и българката Мариана. И двамата определят себе си като бунтари, които не спазват традициите, защото, според тях, те нарушават хармоничното съществуване на човека в природата. За тях тези празнични дни са свързани с много кръв и болка, за да има какво да сложат на трапезата си хората. Семейството не одобрява консуматорското мислене на съвременния човек, който не пести енергия и средства за скъпи подаръци и пищни угощения.
“Това е тъжен празник, защото по всичко личи, че повечето от нас са изгубили уважението към природата и всички живи същества, които я обитават. Те плащат високата цена за всяка наша скъпа покупка. Ако ние, човеците, празнуваме със съзнанието за свързаност с природата, нямаше да се чувстваме толкова откъснати от нея и да причиняваме болка и страдание”, твърдят двамата съпрузи.
За Томми и Мариана коледните празници са сред онези дни от годината, в които хората трябва да бъдат заедно. Те ще съберат в своя дом самотни възрастни хора с идеята да им доставят радост. На тяхната трапеза ще седнат майката на Томми – Леа, и английският професор по физика Лесли Джонсън, които живеят сами в търновското село Самоводене.
Когато бях дете, Коледа беше любимият ми празник, разказва на перфектен български Томми. Той е художник и вече девет години живее и твори в старата столица, а картините му са вдъхновени от неповторимата българска природа. “От детството си спомням спокойствието и тишината преди празника. Улиците са пусти, а домовете топли и приветливи, огрени от светлина. Финландците не са семеен тип хора, големи индивидуалисти са и рядко се събират. По Коледа са единствените дни в годината, когато семействата са заедно”, споделя чужденецът.
После си признава, че има няколко ястия от неговото детство, които са закодирани в съзнанието му като вкуса на Коледа. Това са типични гозби с ряпа, сладки картофи и моркови, към които задължително се поднасят свинска шунка, пуйка и риба – сьомга или щука. “Помня как баба ми приготвяше в три тави тези ястия и как ги поднасяше на масата. За десерт задължително се правят характерни сладки с конфитюр от сливи. Пие се много бира и глювайн – греяно вино с много подправки”, усмихва се Томми.
Другият важен елемент, който действително прави финландската Бъдни вечер уникална, е сауната. Преди да седне на трапезата, цялото семейство се събира в сауната, обяснява художникът. “Финландия определено е страната, в която сауната е религия. Държавата с петмилионно население се радва на близо 2 млн. сауни, т.е. по една на всеки трима жители.
Сауната наистина
е свято място за
финландците.
На прага ѝ се оставя всяка кавга, спор, лоша дума, притеснение или проблем. В сауната не се вдига шум, говори се тихо като в църква, хората се отпускат, наслаждават се на тишината, топлината, душата им ликува. Там споделят неща, които иначе трудно биха изказали на глас. Сауната е място за хигиена не само на тялото, но и на духа”, обяснява Томми.
После разказва, че всички кооперации сега се строят със сауни. Такива има и на работното място. Малко странно и непонятно за нас, но сауната присъства дори във финландския парламент, където нерядко се вземат важни решения, канят се чуждестранни гости и т. н. Финландците са убедени, че релаксиращият ефект на сауната, съчетан с избистряне на мисълта, спомага за достигане на консенсус по-добре от всички останали начини. При нас е популярна една поговорка, според която “Ако сауната, водката и катранът не ти помогнат да се излекуваш, то тогава наистина нищо не може да ти помогне”, допълва Томми.
В страната на Дядо Коледа празникът е по-скоро тъжен и меланхоличен, пълна противоположност да шумните тържества, които си устройват българите, не крие впечатленията си художникът. Тягостно настроение създават и традиционните коледни песни на финландците. “В нашите представи Дядо Коледа, по-известен като Йоулупукки, е много нахален човек. Образът на Добрия старец, облечен в червено и бяло, е наложен от американците с комерсиална цел. Според нашите традиции маскирани млади мъже обикалят домовете по Коледа и правят пакости. По външен вид те много приличат на българските кукери –
носят маски от
кора на бреза,
рога и кожи на коза.
Влизат в къщите, искат бира и подаръци и ако не ги получат, създават истински хаос около себе си”, обяснява Томми. След това разказва и друга легенда, според която Йоулупукки влиза през комина и ако не намери подарък до камината, краде деца.
Заради безкрайните нощи през зимните месеци, по природа финландците са мрачни и вглъбени в себе си хора, но моят съпруг е изключение, споделя Мариана. Благодарение на контактите си с тази далечна култура тя открила колко е хубаво хората да общуват помежду си с… мълчание. “В наши дни е истинско съкровище да откриеш човек, с когото пълноценно може да помълчите заедно”, твърди българката.
Мариана и Томми са заедно от 2010 г. Двамата вече имат имот и в Хотница, където строят екокъща от слама. В техния нов дом задължително ще има финландска баня и ателие. “Това е моето най-съкровено желание – да имам градина, спокойствие и тихо ателие, където да се отдам на рисуване”, признава финландецът.
Хималаите в Северна Индия и Непал са любимите дестинации на семейството. Преди 2 г. двамата напуснали Непал само два дни преди опустошителното земетресение, взело хиляди жертви. Интересуват се от будизма и различните техники за медитация, затова признават, че духът им намира покой на тези места в далечна Азия.
Тъй като обичат природата и животните, цялото си свободно време Томми и Мариана посвещават в помощ на бездомните кучета и котки във В. Търново. Заедно с други съмишленици хранят, лекуват и кастрират животните. Те са сред доброволците, които редовно помагат на приюта за бездомни кучета в Шемшево. Семейството работи активно и в новото убежище на фондация “Приятели на четири лапи” в Хотница, където се грижат за около 40 селскостопански животни.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Бранимир БОНЕВ
