Репортерът на „Янтра ДНЕС” и автор на няколко книги Анатоли Петров стана носител на първа награда в Годишния конкурс на книгите, издадени през 2019 г., на Националното общество за литература и изкуства (НОЛИ) „Формула 6”. Той получи приза в категория „Критика и публицистика” за книгата си „Владимир Висоцки и България” (изд. ДАР-РХ).
За пръв път от 9 години насам НОЛИ „Формула 6” и Община Велико Търново организираха и отличиха най-добрите издания от старата столица, появили се на книжния пазар през 2019 г. Журито бе в състав проф. Сава Василев, проф. Радослав Радев и Снежана Иванова.
„Срещнах книги на автори, някои от които познавам, други – не, но много се зарадвахме цялото жури на възможността да прочетем почти всички. Има великолепни неща, особено в прозата има такива в духа на литература, която помним от времето на Христо Калчев и на Атанас Липчев – книги, които са в пулса на времето. Сред тях почти няма лоша книга. За мен е празник, защото разбрах, че В. Търново продължава и може да живее като литературен град. Тъй като се оказа, че има много добри и конкурентни книги, освен трите Годишни награди на Общината, по моя молба Факултет Изобразително изкуство на ВТУ предостави графики, които връчваме като успоредни награди, както и сборника „Литературно Търново”, заяви проф. Сава Василев.
Победител в категория Поезия стана Денис Нуф за своята дебютна стихосбирка „Коридори”. Първи в категория Проза е Николай Стефанов, който живее в Чикаго, за романа „Гяури от ново време”. С графики на великотърновски художници поддържащите награди получиха Елена Чамуркова за романа си „Изнудвачът”, както и Ива Георгиева за романа „Нарисувай есента в очите ми”, Миглена Хаджипенчева за книгата „Верни приятели” и Васил Давидов за „Пагони под фрака”.
„Всеки от нас е преживял своя Висоцки. Прочетох книгата на Анатоли Петров с изключителен интерес. Много сериозен труд, при това – увлекателно написана, с много допълнителна информация. Тя е и много лична книга – това е и неговият Висоцки. Анатоли е създал авторска книга-антология, която обаче оставя усещане за интимно изстрадан разказ. В нея преобладават спомените, има място за откъси от дипломна работа, интервюта и какво ли още не. Особено ме развълнуваха страниците, посветени на майката на Висоцки, на общуването с нея. Трогателни усилия, без съмнение съкровена отливка на нещо повече от конкретен образ – на цял свят, побран в душата на един човек. Износван и преживяван дълго като неразделна част от собствения живот, този свят се е превърнал в най-доброто, в което е можел да се превърне – в книга за собствения Висоцки”, споделя в своята рецензия проф. Сава Василев.
„Неочаквано признание, която ме изненада много приятно. Благодаря на журито в състав от хора, които безкрайно уважавам и са били мои преподаватели, както и на Община В. Търново и Владимир Шумелов! В никакъв случай не гледам на писането на книги като професия, макар че вече станаха три, а готова за печат е и четвъртата, която носи заглавието „Те играха за „Етър”! В последните години много колеги-журналисти от В. Търново издадоха редица книги, при това – много стойностни, и влизат в ново не по-малко предизвикателно, но по-благодарно поприще”, сподели Анатоли Петров.
