Америка – опитай всичко, което решиш

(продължава от бр. 136)
Другият начин освен “Сити пас” да видиш повече неща в Ню Йорк са познатите и от Европа червени открити автобуси с панорамни обиколки из града, за които купуваш еднодневна карта и можеш да слизаш и после да продължиш от всяка забележителност. Почти двойно по-скъпи обаче от европейските – от 35 до 60 $. С панорамната обиколка обаче разглеждаме всички райони – от богатия Уест Сайд до черния Хаарлем, както и интересни кътчета в града: мястото, където е трябвало да пристигне “Титаник”, домът на Джон Ленън, пред който е убит великият музикант. И днес в Дакота билдинг още живее Йоко Оно. Сградата днес е много престижна, отказали са да продадат в нея апартаменти на Мадона, Шер, Бандерас, Мелъни Грифит…
Всъщност най-хубавото нещо в Манхатън е Сентръл парк. Огромна зелена територия в сърцето на града с градини, паркове, в които спортуват и почиват стотици хора, зоологическа градина, екзотични животинки и птици и извън нея, павилиончета за хот-дог, художници, музиканти… Обиколил съм доста държави, но за мен това е най-красивият парк в света.
Споменах хот-дог, та да си дойдем на думата. Храната на американците очевидно са хот-догът и бургерите. В първите дни така и не откриваме нормална кръчма. Или снобарски ресторанти, където една вечеря ще ти струва 100 $, или многобройните заведения и щандове за бургери. Един сандвич е 8-10 долара, но трябва да ядеш прав. Янките явно са много работеща нация, която не отделя време за удоволствието от храненето. Навсякъде се виждат бързащи хора, които носят храната си в книжни пликове или картонени кутийки, или пък хапват в движение.
Е, не че не е пълно със заведения с индийска, тайландска, италианска, мексиканска, корейска кухня… В началото ги подминавахме, после гладът, любопитството и съветът да опитаме всичко надделяха. Първият ни избор беше “средиземноморски грил”, което се оказа …вид дюнери. Плюс някаква “коренова бира”, която не беше точно бира. После вече се ориентирахме в обстановката – превъзходен телешки стек с истинска бира общо за 54 $ за двама. Пробвахме и мексиканска кухня – чоризо, което е месо от кълцана наденица, естествено – пикантна, плюс кафяв ориз, кафяв боб, гарнитури от домати, авокадо, зелена салата и каквото още се сетите или си поискате. Най-странното е, че всички вкусове се смесват превъзходно. И все пак в гастрономията и културата на хранене САЩ са далеч от Франция, Италия, Турция…
В Ню Йорк водата е по-скъпа от бензина. Невероятно ли ви звучи? Галон с вода в супермаркета е 3.25 $, а галон дизел на бензиностанцията – 2.79 $. Което ще рече, че дизеловото гориво е на цена 1.32 лв. за литър.
Водата ме подсети да споделя, че в Щатите плащането в брой отдавна не е на мода. В хотела категорично отказаха да ни вземат 800 $ кеш, а какво беше изумлението ми, когато видях да пазаруват дори бутилка с вода за два долара с карта! Впрочем, неголямата пачка долари, които си носих в джоба, предизвика сериозно съмнение у граничните власти при проверката и на отиване, и на връщане. Със заострено внимание лично проверяваха измежду банкнотите да не съм скрил нещо незаконно.
Прочетох едно мнение във Фейсбук, че в Америка аха да бръкнеш в джоба да си извадиш запалката, аха полицаите са те застреляли. Силно преувеличено. В САЩ полицаите не са повече от която и да е държава, нито пък видеокамерите пък да речем са повече от тези в Лондон. По улиците се ходи съвсем свободно, а примерно в Хаарлем или Бронкс не е по-опасно от Столипиново или което и да е ромско гето у нас.
В САЩ се изисква спазване на законите, а мерките са строги. Да, видяхме надписи, че ако нападнете служител на метрото, ви чака затвор 7 години, ако нападнете шофьор на такси ви чакат 25 години. Ако пушите в метрото – 10 дена затвор или 50 долара глоба, или и двете… Такава огромна многонационална империя, точно както и Русия, се управлява здраво – ако щете, наречете го диктатура, аз му казвам здрава ръка на закона.
Впечатлен съм от борбата срещу тютюнопушенето, което в Щатите определено отдавна не е на мода. Няма заведение, в което да седнете и да запалите цигара. Нещо повече, пепелници няма даже на улицата пред заведенията, хотелите и сградите. Малцинство са тези, които пушат, и то предимно туристи.
Бях чувал за уважението и грижите тук към хората с увреждания, т.н. инвалиди, но това, което виждам, надминава представите ми. На спирката в метрото влакът спира, служителят на метрото, наречен пасажер-асистън, отваря широко вратата, слага платформа и предупреждава хората вътре да направят място, защото се качва човек с инвалидна количка. Настанява го, човекът му казва на колко спирки ще пътува и служителят на метрото по радиостанцията се обажда на колегата си на еди-коя си спирка да очаква инвалида, за да му постави отново платформа за слизане. Като слезе, човекът с увреждания си има асансьор, който да го изкачи на улицата.
Отделно пред заведенията – не само платформа за колички, но и син бутон до нея, за да може човекът, като го натисне, вратата на заведението да се отвори автоматично и да не създава неудобства на себе си и на хората.
Един град, пък бил той и Ню Йорк, обаче не е една държава. Колко различна е Америка усетихме в следващата спирка от нашето пътуване – Бостън в щата Масачузетс. От шумния, пренаселен и предлагащ какво ли не мегаполис се пренесохме направо в приказка… Бостън е старинен, пълен с история, спокоен университетски град. Тук са най-престижният университет в целия свят – МИТ (Масачузетски технологичен институт), както и № 3 в световната класация – Харвард. Тук всичко е по-просторно, по-зелено, а крайбрежната зона е приказно красива.
Първата ни цел в града е именно МИТ – вузът, в който е изобретен интернетът, в който е декодирен и човешкият геном. 9 негови възпитаници са Нобелови лауреати, двама са с Пулицър. Имат повече космонавти, отколкото от всички университети по света, взети заедно, без военните академии.
В момента е пълно с кандидат-студенти, а посещението предлага едночасова лекция от служител или преподавател, след което още час разходка из кампуса от студенти. Обучението е много различно от другаде: първата година всички учат едно и също, после няма специалности, а сам си правиш програма и си избираш какви часове да караш. По всяко време можеш да си смениш специалността с друга, ако си промениш интересите. Задължително трябва обаче с техническите науки да караш и хуманитарни лекции. Има фондации – ако имаш идея, финансират те да я реализираш. М.г. е спечелила идеята за приложение за телефоните, с което само с едно вдишване се диагностицира рак на белите дробове.
Кампусът на МИТ е като един квартал – сградите, общежитията, църква, столове и всичко необходимо заедно. Кръчми и дискотеки за разлика от Студентски град няма. Изключително красиво и спокойно място, което предполага само учене. Цената на обучение е 60 000 долара годишно плюс примерно 20 000 годишно за общежитие и издръжка. Дават финансова подкрепа в зависимост от всеки семеен бюджет и доходи. МИТ е най-различният университет от всички, които съм виждал досега. Неслучайно № 1 в света.
(следва)
Анатоли ПЕТРОВ
сн. авторът