172 години от рождението на поета и революционер Христо Ботев

Търновският художник и историк Недялко Каранешев съхранява спомена за Христо Ботев, и неговото семейство в ръкописен дневник, който се пази и до днес в Търновския държавен архив. Първата авторова фраза гласи: “Който изучава Ботев трябва да изучава и близките му”. Това твърдение важи с пълна сила за спътницата на поета-революционер Венета Ботева. След трагичната гибел на войводата любимата жена следва оставения завет да се грижи за децата и съхрани паметта за героичния му подвиг. Личната драма на Венета е белязана и от загубата на брат ѝ Кирил през 1900 г. и любимата дъщеря Иванка през 1906 г. Нейният духовен мир е дълбоко разтърсен. Тя търси и намира утеха за своето страдание в благотворителността.
Първата среща на Недялко Каранешев с Венета Ботева е през 1905 г. в нейния дом в Търново. Младият художник съвсем скоро е пристигнал от Флоренция в родния си град и проявява интерес към съдбата на вдовицата на поета-революционер и неговите сираци. Извън официалната учтивост към подобни личности, той засвидетелства своята съпричастност към страданието ѝ и както посочва в ръкописите си: “Венета Ботева при първите ми кратки срещи разбра и почувства моето живо участие в скръбта по загубата на героя-поет Христо Ботев”.
В спомените на Недялко Каранешев Ботевата вдовица е добродетелна и щедра жена, която раздава пари по сиропиталища, църкви и манастири “да поменуват Христа мъжа ѝ”. Дарява на бедни и трудолюбиви деца средства да продължат образованието си. Къщата на търновската благодетелка е превърната в убежище на македонски изгнаници, учители и техни възпитаници. През 1907 г. Вената дарява сумата от 6000 лв. за поддръжка на училището “Св. Константин” в Търново. Тя започва мащабна благотворителна инициатива в сътрудничество с Йосиф Бакърджиев по изграждането на Дом за сираци в старата столица.
Търновският художник оставя ценен спомен за изграждането на една художествена творба в църквата при манастира “Успение Богородично” в село Арбанаси в памет на Христо Ботев и неговите наследници.
През лятото на 1907 г., няколко месеца след трагичната кончина на Иванка, Венета Ботева поръчва на Недялко Каранешев да нарисува “Проскомидията” в олтарната ниша на храма. При тяхната среща благодетелката споделя своята идея: “Да отидем двама на Арбанаси. Там ще ти кажа какво ще рисуваш, за да се поменува милото ми чадо Иванка, която не можах да я опазя да бъде жива.”
Пристигат в манастира с кола, където ги очаква Александър Георгиев – учител от Горна Оряховица и приятел на художника. Влизат в църквата и приближават олтара. Венета показва своя образец за стенописната украса и посвещението към нея с думите: “Тук ще нарисуваш “Проскомидията” и му връчва бележка с текст за вписване: “Живи. Венета. Димитър. Венка. Деша. Панайот йерей; Умрели. Христо. Иванка. Кируш. Панарет. С иждивението на Венета Христова Ботева, Жена на Великия поет-революционер. Рисувал: Н. Каранешев, юлий 1907.”
Ботевата съпруга следи за изпълнението на поръчката и често посещава художника в манастира. Произнася се по отделни детайли в композицията. Понякога пристига в обителта с група жени, облечени в траурно облекло – приятелки на Иванка от Девическата гимназия. Дарява средства на монахините и поръчва на свещеника да споменава в богослужението скъпите ѝ покойници. При честите си пътувания до Арбанаси тя прави щедри дарения и на манастира “Св. Никола”. И този факт не е случаен, защото тук, в гробището на светата обител, се намират тленните останки на Ботеви четници.
Стенописната украса в манастира “Успение Богородично” е завършена от Недялко Каранешев в края на месец юли 1907 г. За нейната художествена стойност свидетелства Протокол на експертната комисия, сформирана към Великотърновската митрополия на 1 септември същата година. Учителите по рисуване Кръстев и Докторов се произнасят по работата над иконата – проскомидия и констатират, че композицията и техническата изработка е добра. Препоръчват на автора да преработи и поправи някои детайли от библейската сцена.
Художественият паметник има безценна емоционална стойност за Венета Ботева. В спомените си Каранешев записва: “Проскомидията” беше едничкото утешение на Венета. Тя често пъти отиваше на този монастир да се прекланя пред паметта на Милото си чадо Иванка и Великия поет – воевода – Хр. Ботев, като правеше дарове на монастиря и панахида за умрелите.” Търновската благодетелка оставя послание за бъдещите поколения, което за съжаление не е опазено. Недялко Каранешев съобщава през 1953 г., че част от надписа в “проскомидията” – “последните две имена на умрелите” и “долният надпис с иждивението” са безвъзвратно загубени и не се четат. Под влиянието на атмосферните условия, пушека на горящите свещи и измиването с вода от монахините на много места стенописите са паднали и надписите са унищожени. Търновският художник прави опит да намери средства за реставрацията на паметника, като се позовава на контактите на внучката Венета Рашева-Божинова с търновския митрополит Софроний.
На 2 ноември 1953 г. в ателието на Каранешев пристигат внучката Венета, фотограф от института “Христо Ботев” в София, и един асистент от Националната художествена галерия. Със съдействието на първия секретар на Градския комитет на БКП във Велико Търново – Стефан Цонев, те посещават манастира “Успение Богородично” в Арбанаси и документират останките от художествения паметник. В наши дни библейската сцена и посвещението в проскомидията са изцяло заличени. Художествената творба на Недялко Каранешев е потънала в забвение, както и волята на дарителката да бъде опазена за вечни времена.
По ирония на съдбата редица художествени и архитектурни паметници, свързани с Ботевото “наследство”, са разрушени или заличени от потомците, поради нехайство или безотговорност към паметта на заслужилите българи.
доц. д-р Светла Атанасова
Регионален исторически музей – Велико Търново