На 15 август се навършват 96 години от създаването на РНБ “П. Р. Славейков”
На 15 август се навършат 96 години от създаването на великотърновската библиотека. Първият летописец на културната институция Пенчо Крусев посочва, че тя е създадена 15 август 1922 г., когато се е състояло учредителното събрание. Освен като учредител, тогавашният кмет на града Кръстю Станчев има сериозни заслуги и за нейното устройство. Като председател на ефорията “Ангел Попов”, той предоставя здание за библиотеката и предвижда финансови средства, с които Общината плаща наема от 10 000 лв. годишно за помещенията, които тя ползва, докато се уредят финансовите въпроси по издръжката ѝ, разказва зам.-директорът на РНБ “Петко Р. Славейков” доц. д-р Калина Иванова.
Въпреки различните подобрения, сградата на ефорията “Ангел Попов” се оказва тясна за библиотеката още в началото. Когато Пенчо Крусев поема управлението ѝ, вследствие на неговите настъпателни действия пред Министерство на народното просвещение и Община Велико Търново, на 6 април 1938 г. е обявен конкурс за изработване на идейни проекти за нова, специално предназначена за нуждите на библиотеката сграда. По този повод Общината извършва редица процедури за отчуждаване на имотите, върху предвидения парцел за построяване на сградата. Част от тях са безвъзмездно дарени от собствениците, а други са отчуждени от Общината срещу съответното обезщетение. Едно от най-големите места като площ са завещаните къща и дворно място на Димо Кьорчев от сестра му д-р Дафина Кьорчева, която се отказва от компенсационната сума и дарява мястото за доброто на своя роден град.
При избора на подходящо място нашите съграждани са се съобразявали с изискванията за достъпност на сградите, да не бъде обременен строежът с излишни разходи и не на последно място да “служи за украса на града”, пояснява Калина Иванова. Според тогавашния министър на народното просвещение подп. Николай Николаев библиотеката можело да бъде построена “отвъд Стамболовия мост зад Бактериологическия институт”. Други възникнали по време на дискусията предложения били за построяването ѝ на мястото на хана на хаджи Николи. Специално назначената от Министерството на народната просвета комисия избира библиотеката да бъде на мястото, където е днес, а изготвянето на строителните планове да бъде извършено на базата на архитектурен конкурс.
По това време, освен Университетската библиотека в София, четирите народни библиотеки нямат собствени сгради. Правителството на Георги Кьосеиванов поема ангажимента да организира конкурс за изготвяне на архитектурни проекти за двете народни библиотеки в София и във Велико Търново.
На 15 април в Държавен вестник е обявен конкурс за създаване на архитектурен проект за сграда на Търновската народна библиотека. В него с проекти участват 14 български архитекти. Журито е заседавало 12 пъти и е трябвало да се произнесе за избраната идейна скица за сградата на “библиотека, музей и изложба”. Комисията не класира нито един от проектите на първо място, а откупва три, които “частично сполучливо са разрешили известни изисквания”. Журито излиза с решение, че архитектите са работили със сериозност и усърдие, но въпреки това те не дават оптимално разрешение на въпроса каква трябва да бъде сградата, която “ще бъде паметник на една епоха и паметник на нашата духовна култура”.
Взето е решение отново да се обяви конкурс сред българските архитекти. През февруари 1939 г. жури оценява отново проектните предложения и присъжда I място и 35 000 лв. награда на проект “Мелпомена” на арх. Ангел Дамянов за строеж на сграда за библиотека, музей и художествена галерия. Строителството е възложено на колектив в състав: инж. Н. Гунев, арх. Йордан Петров, технически ръководител Иван Манев. Новата сграда трябвало да струва 2 241 000 лв. На 21 юли 1940 г. на общоградски празник, в присъствието на Великотърновския митрополит Софроний, министър-председателя Богдан Филов, директора на средното и висше образование и народна култура Григор Христов, кмета на Велико Търново Тодор Фъртунов, директора на библиотеката Пенчо Крусев, културни дейци и общественици от цялата страна, е положен основният камък на сградата. Мястото за строеж е осигурено от дарените дворни пространства на Препия Ангелова и писателя Димо Кьорчев. По време на официалната церемония е подготвен специален акт, който е изработен художествено от Цанко Янков върху пергаментова хартия с красив шрифт и с орнаменти, които изобразяват български народни шевици. В акта са описани най-подробно историята и заслугите на хората за създаването на специалната сграда. След подписването на акта от присъстващите официални лица, той е поставен в специално изработен пизул в един от основните циментови стълбове на източния зид на сградата.
Строежът на сградата продължава 14 г., прекъсван по време на Втората световна война и поради липса на средства.
Преместването на библиотеката в новата сграда се извършва през август 1954 г. Тя разполага със 7-етажно фондохранилище, планирано за времето си да поеме 500 000 тома. Днес фондът наброява близо 600 000 тома и част от него е изнесен в помещения извън централната сграда, казва Калина Иванова.
Новата сграда, построена за библиотека, музей и художествена галерия, грабва посетителите със своята импозантност и вътрешно художествено оформление, което е уникално и част от списъка на ЮНЕСКО за образци от световната съкровищница на изкуствата. Металопластиката “Търновска книжовна школа” на Огнян Мирчев и Иван Миланов, стенописите “Въстанието на Ивайло” на проф. Илия Петров и “Въстанието на Петър и Асен” на проф. Георги Богданов създават неповторимата и уникална духовна среда, в която през годините са осъществили своите дръзновени прояви различни поколения български творци, а българската книжовност е намирала уютен подслон.
През 1971 г., поради извършването на големи реконструкции на сградата и преустройство на отоплителната инсталация, се налага библиотеката да бъде затворена за читатели за по-дълъг срок.
В навечерието на 50-ия юбилей на библиотеката се правят промени в структурата ѝ. С цел по-голяма достъпност и по-голяма разкриваемост на библиотечните фондове се организират две големи зали за свободен достъп с фонд около 50 000 тома отраслова и художествена литература. Създават се и две читални за точните и за обществените науки. Тогавашният ѝ директор Вълчо Сариев заявява, че библиотеката се нуждае от нова сграда. Още тогава той отбелязва, че наличната материална база вече не отговаря на нарасналите потребности на град с голямо бъдеще като културен, исторически, туристически и научно-технически център. Библиотеката изчерпва последните си пространствени възможности. Затова е замислен и скоро ще започне осъществяването на проект за филиал в западната част на града, където ще бъдат съсредоточени детският отдел, музикалният отдел, заемната служба с около 150 000 тома литература. А сегашната сграда ще бъде оставена за “тиха работа” на специалистите.
По време на управлението на Димо Минчев е разработен архитектурен проект за реконструкция, модернизация и разширение на сградата на библиотеката. Проектът е предизвикан от нуждата да се подобри материалната база на специално строената сграда за библиотека, музей и галерия, която е изчерпала своите пространствени възможности още след първите 30 г. от съществуването си.
Времето, в което е предвидено да се направи реконструкцията, съвпада с острата икономическа криза и смяна на политическия модел, които възпрепятстват иначе добре проектираното разширение на сградата. Чрез него би се оптимизирала дейността на библиотеката и би се увеличило библиотечното пространство за определен период от време. Освен настъпилата промяна в политическия модел, възникват и проблеми с терена, тъй като хидрогеоложките проучвания показват наличие на подпочвени води, което не позволява извършване на строителството.
Весела КЪНЧЕВА
сн. архив на библиотеката
